Решение № 496 от 10.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Перник, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720100046 по описа за 2022 година

Предявени са от Н. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „******“ бл.57 вх.Б ет.1 ап.1

И

Г. Н. Б. ЕГН ********** гр.С. ул.С.Д. № 1 чрез адв. К.П., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на следните вземания: сумата 1064.41 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г., сумата 258.71 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 01.07.2007 г. – 14.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2010 г. до изплащането, и сумата 109.69 лв. –разноски за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. №298 по описа за 2010 г. на Районен съд – Перник.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от ПРС – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу ищеца, въз основа на който по молба на взискателя е образувано

1

Изп.дело № 383/2010г. на ЧСИ Е.Д. район на дейстиве ПОС, което е било перемирано поради изтекла 5 годишна погасителна давност, с Постановление на ЧСИ на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК след което със същия ИЛ е образувано последващоизп. д. № 1920/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник.

Твърди се, че делото е прекратено с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е извършено на 29.11.2010 г., съобразно отбелязването, извършено от съдебния изпълнителен лист върху гърба на изпълнителния лист.

Сочи се, че в периода от образуването на изпълнителното дело до прекратяването му не са извършвани изпълнителни действия по делото, поради което перемпцията е настъпила Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя е било образувано изп. д. № 1920/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. с район на действие Окръжен съд – Перник, по което е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Навежда се довод, че процесните вземания са погасени с изтичане на петгодишната погасителна давност, което обстоятелство е настъпило след влизане в сила на изпълнителното основание по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и присъждане на сторените разноски за производството по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приложените изп.дела и писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че :

Бил е издаден изпълнителен лист от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. №298 по описа за 2010 г. на Районен съд – Перник- за следните суми : сумата 1064.41 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г., сумата 258.71 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 2

01.07.2007 г. – 14.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2010 г. до изплащането, и сумата 109.69 лв. –разноски

Въз основа на същия ИЛ е било образувано изп.дело № 383/2010г. на ЧСИ Е.Д. район на действие ПОС, което е било перемирано поради изтекла 5 годишна погасителна давност, с Постановление на ЧСИ на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК след което със същия ИЛ е образувано последващоизп. д. № 1920/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник.

Видно е от приложените изп.дела, че първото образувано изп.дело е прекратено с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е извършено на 29.11.2010 г., съобразно отбелязването, извършено от съдебния изпълнителен лист върху гърба на изпълнителния лист.

В периода от образуването на изпълнителното дело до прекратяването му не са извършвани изпълнителни действия по делото, поради което перемпцията е настъпила Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя е било образувано изп. д. № 1920/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. с район на действие Окръжен съд – Перник, по което е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за което в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение срещу ищеца, които последният твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност.

Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, 3 срокът на новата давност е всякога пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.

Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.

Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай

/в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

По делото липсват доказателства за момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е издаването на изпълнителния лист, към който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика

/решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.

„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с 4 образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му.

По делото не са ангажирани доказателства, че след удостоверената от съдебния изпълнител дата на гърба на изпълнителния лист, взискателят е поискал или са извършени изпълнителни действия.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл, следователно изпълнителното дело е прекратено по силата на закона , на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. е започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване на съдебно признати вземания.

Датата на прекратяването е преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обявяването за изгубило смисъл на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд , поради което относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд , и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, т.е. от 15.09.2012 г.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след посочената дата да са настъпили факти, прекъсващи погасителната давност за вземането, поради което следва извод, че погасителната давност за вземанията е изтекла.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на процесните вземания поради погасяването им по давност, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ищеца.

В случая ищците са два – наследници на длъжника

Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е сторил разноски в размер на 57.31 лв. - държавна такса, 24 лв.д.такса пред ЧСИ и 300 лв за платено в брой адвокатско възнаграждение, които съобразно изхода на спора следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.

„******“ бл.57 вх.Б ет.1 ап.1

И

Г. Н. Б. ЕГН ********** гр.С. ул.С.Д. № 1 чрез адв. К.П., по искове с правно основание чл. 439 ГПК не дължат на„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на следните вземания: сумата 1064.41 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г., сумата 258.71 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 01.07.2007 г. – 14.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2010 г. до изплащането, и сумата 109.69 лв. –разноски за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. №298 по описа за 2010 г. на Районен съд – Перник поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. Перник, ул. „******“ бл.57 вх.Б ет.1 ап.1 И

Г. Н. Б. ЕГН ********** гр.С. ул.С.Д. № 1 чрез адв. К.П.,

РАЗНОСКИ в рзамер : 57.31 лв. - държавна такса, 24 лв.д.такса пред ЧСИ и 300 лв за платено в брой адвокатско възнаграждение