Определение № 78 от 09.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 09.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600119 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Г. А. П. ср ещу протоколно определение №331 от 27.03.2024г. по ЧНД № 375 по описа за 202 4г. на Окръжен съд Варна, с което му е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ с Присъда №25/14.12.2021г. по НОХД№163/2021г. на РС-Провадия, в размер на 2 години. Моли съдът да допусне условно предсрочно освобождаване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието на 24.01.2023г. като към 04.04.2024г. е изтърпял 1год.5мес.5дни, от които: фактически 1год.

2мес. 11дни и от работа 2мес.24дни. Неизтърпеният остатък от наказанието е в размер на 6мес. 25дни.

Налице е едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“- осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание-чл.70,ал.1 от НК.

1

Първоначалната оценка на риск на осъденото лице от рецидив е показала стойности над средно ниво-78точки и е запазила своите средни стойности и към 23.01.2023г.-75т.. Като средна е определена и оценката за риска от вреди по отношение на обществото. Отчетените зони на дефицит са: отношение към правонарушението, образование и обучение, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Осъденият търпи наложеното наказание при „строг“ режим, който не е бил променян.

От представеното лично досие на осъденото лице се установява, че по време на престоя си в МЛС осъдения е наказван три пъти за кратък период от време-м.август-септември 2023г.. В с.з. пред проверявания съд е представена и Заповед №208/14.03.2024г. от която е видно, че същия е наказан отново за нарушаване на реда в МЛС. За времето на престоя си осъдения не е награждаван. На 08.02.2023г. осъдения е приведен в ЗО „Разделна“. Със Заповед №56/13.02.2023г. му е възложено да полага труд в цеха за изработка на бетонови изделия, като не спазва трудовата дисциплина, в резултат на което при инцидент уврежда ръката си. Със Заповед №566/03.10.2023г. му е възложено да работи в цеха за разглобяване на дървени пелети. Към момента същия не полага труд.

С него се провеждат единствено разговори и беседи в индивидуален формат, насочени към постигане на мотивация за водене на законосъобразен живот на свобода.

Видно от приложеното становище на затворническата администрация , лишеният от свобода първоначално се стреми да спазва правилата за поведение и дисциплина, като впоследствие нарушава неколкократно реда в МЛС, за което е наказан. Същият не проявява критичност към извършеното и декларира само формална мотивация за промяна. Липсва стабилна мотивация за постигане на качествена промяна. Според служителите на затворническата администрация, които имат пряк поглед върху поведението на осъдения, приемане и участие в изпълнение на изготвения план на присъдата са само формални, което осуетява реалното изпълнение на заложените в плана задачи и корекционни цели, респ. възпрепятстват процеса на ресоциализация.

Същите са категорични че процеса на поправяне не е завършен и следва да продължи. Тъй като приложените становища не са източник на доказателствени факти, а дължимо по закон мнение на участник в 2 производството, съдът съобрази всички представени доказателства.

Чл.439а от НПК очертава кръгът от доказателства, които сочат за установяване на положителна промяна в осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Чрез същите се проследява изменението в ценностните нагласи на осъдения и резултата от корекционното въздействие: оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНС, резултатите от изпълнение на индивидуалния план за изпълнение на присъдата и други обстоятелства за поведението на осъденото лице свързани с неговото участие в корекционната работа и прояви по време на изтърпяване на наказанието-участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В закона не се съдържа изчерпателно изброяване или ограничаване на възможните доказателствени източници само до рамките на изрично изброените чл.439а, ал.2 от НПК оценка на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон , като са включени и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Съдът е длъжен самостоятелно да изследва доказателствената информация от различните източници, като от цялостната й оценка формира собствени изводи дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне.

Видно от писмените доказателства, оценката за риск от рецидив запазва своите средни стойности. Същата дава насоки за индивидуализирано изпълнение на присъдата. С представения текущ доклад се извършва препланиране на изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНС, насочено към корекция на факторите, формиращи риска и отработване на лични дефицити, с цел ограничаване на вероятностите от престъпно поведение, което ще бъде реализирано чрез индивидуални беседи и включването на осъдения в групови и корекционни дейност.

Обективният прочит на доказателствените източници за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение към оценявания времеви период сочи, че въпреки констатирани положителни промени в поведението на осъдения, корекционния процес не е приключил, като очертаните проблеми в дефицитните зони все още не са преодолени в достатъчна степен. Независимо от наличните положителни промени, доказателствата сочат, че осъденият не 3 приема отговорността за престъплението, като оправдава и омаловажава постъпката си; изпитва трудности при правилното идентифициране на проблемни ситуации, липсва му постоянство за постигане на поставените цели и не се замисля за последиците от действията си. С изложеното настоящия съд се солидаризира с извода на проверявания, че поради наблюдаваните все още дефицити в поправителния процес, осъденият не е дал доказателства за изискуемите корекционни резултати в пълна степен.

Положителната тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност и осъзнатост. Участието на осъдения в полагане на труд сочи на една положителна стъпка към поправянето и превъзпитанието му. В същото време нарушаване на установените правила в МЛС и трудовата дисциплина свидетелстват за незавършен корекционен процес. Наложените четири наказания сочат на едно незачитане на установените правила и липса на промяна в начина му на мислене, което е отчетено и като дефицитна зона.

Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на "лишаване от свобода" за постигане целите на специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в затворническото общежитие. Така, съобразно заложените в индивидуалния план за изпълнение на присъдата цели и задачи, над които следва да се работи с лишения от свобода при престоя му в местата за лишаване от свобода, корекционната работа с него следва да продължи в установените проблемни зони с оглед постигане на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението му на модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за изграждане в пълна степен на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот.

Посочените изводи се подкрепят и от експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения. Заключението на експерта сочи, че заявената от него мотивация е неподкрепена с достатъчно аргументи за промяна. Резултатът от общата оценка на криминогенните нужди на осъденото лице е средна.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че изводът на първоинстанционния съд, че осъденото лице не е поправило трайно своите престъпни навици е правилен. Липсват категорични и убедителни 4 доказателства за съзнателни положителни промени в съзнанието и поведението му, каквото е поставеното от законодателя задължително условие за приложение на института по чл.70 от НК.

Правилният подход при преценка наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е и прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за УПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния процес. Видно от материалите по делото, режимът на изтърпяване на наказанието не е променян. Именно преминаването през отделните етапи свидетелства за съзнателна промяна в личността и активна самокорекция, чийто финал е постигане на УПО.

Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване. За разлика от условията на изменение на режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица, при които поправителния процес е завършен, поради което и по нататъшния престой в затвора не се налага.

Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на първоинстанционния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №331 от 27.03.2024г. по ЧНД №375 по описа за 202 4г. на Окръжен съд Варна, с което на Г. П. е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ с Присъда №25/14.12.2021г. по НОХД№163/2021г. на РС -Провадия, в размер на 2 години,като законосъобразно.

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6