Решение № 746 от 20.06.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Пазарджик, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220104780 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Г. С. Д., с ЕГН ********** от с. П., общ. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощник – адв. Т. Ж. от АК Пазарджик, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „***** против ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, ******, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и ТТ.

Т., като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29.03.2024 г., ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по заявената претенция – 30.08.2024 г. до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.03.2024 г. около 9:15 часа, на път III-3706, км 5+850 в посока от с. Л. към с. П., ищецът претърпял ПТП. Собственият на ищеца лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Лиана“, рама/шаси JSAERC31SOO351689, с рег. № PA **** KH и управляван от него бил ударен в предна лява страна при предприета маневра от страна на Н. И. А. ЕГН ********** за завой на ляво при отнето от него предимството.

В резултат на настъпилото ПТП ищецът получил увреждания, изразяващи се в следното: силно главоболие, контузна рана на главата, гадене, болки в гръдния кош и корема.

Поради това бил хоспитализиран в „МБАЛ Пазарджик“ АД за периода от 29.03.2024 г. до 01.04.2024 г. и му била поставена диагноза „травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема“. Наложила се и консултация с кардиолог. Доколкото ищецът е диагностициран с първична хипертония, установена ХОББ, и провежда лечение с инхалатор, процесното ПТП довело до влошаване на здравословното му състояние.

1

Твърди се, че въпреки, че бил дехоспитализиран на 01.04.2024 г. болките и страданията продължили, както в гръдния кош, така и силното главоболие, засилила се хипертонията.

Твърди се, че ищецът не може да спи и преживява силен стрес. Влошило се и заболяването на ищеца - хронична обструктивна белодробна болест.

Сочи се, че с експертно Решение № 9708 от заседание № 224 от 21.11.2022 г. на ТЕЛК на ищеца била призната 50% намалена работоспособност. Преди настъпване на ПТП-то ищецът си подпомагал дишането чрез използване на специална помпа. Вследствие силно преживения стрес и натъртванията в областта на гърдите, се влошило здравословното състояние на ищеца, наложило се да направи лицева рентгенография на белите дробове и сърце. След проведени контролни прегледи с наблюдаващия му лекар поради засилени пристъпи на задух ищецът бил консултиран, че следва да смени помпата с апарат с кислород, за да диша, както и че има право на ново решение на ТЕЛК, с което да се увеличи процентът на намаляване на работоспособността му.

Твърди се, че в резултат на ПТП - то освен влошаване на здравословното състояние настъпили промени за ищеца и в други насоки. Преди ПТП - то ищецът водел активен живот, грижел се за внуци, оказвал подкрепа на своята дъщеря и на съпругата си в грижата за домакинството. В резултат на ПТП то настъпили промени и в социалния живот на ищеца.

Стресът, който преживял, му пречел да излиза с познати и приятели, за да не пострада отново, да не претърпи отново ПТП. След претърпяното ПТП ищецът изпитва страх да шофира, чувства притеснение и несигурност, всеки път, когато му се наложи да шофира, преживява отново стреса от удара с другата кола.

Твърди се, че ищецът бил напрегнат, тревожен, а влошеното му здравословно състояние наложило дъщеря му да отсъства от работа си в гр. Пловдив или да си тръгва по рано, за да го придружава при лекарски прегледи, тъй като ищецът отказвал да шофира.

Посочва, че съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.03.2024 г. на МВР Пазарджик виновният участник за настъпване на ПТП -то има сключена застраховка „ГО“ с ответника съгл. полица № BG/02/123001361506, валидна от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г. На виновния водач бил съставен и АУАН № АД 306852/29.03.2024 г. Същият е правоспособен със СУМПС № 285462546

Твърди, че на 23.05.2024 г. ищецът отправил искане за предявяване на застрахователна претенция за обезщетение за претърпени щети от ПТП, което е получено от ответното дружество на 29.05.2024 г. Пред дружеството ответник ищецът претендирал имуществени вреди за лекия автомобил на стойност 5000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. По отношение на имуществената щета страните постигнали съгласие и ответникът изплатил обезщетение, което удовлетворява ищеца. По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди страните не постигнали съгласие.

Въпреки това ответникът заплатил на ищеца сума в размер на 1500 лева, поради което с настоящата искова молба се претендира разликата от 1500 лева до предявените от ищеца пред застрахователя 10 000 лева, а именно 8500 лева.

2

Претендират се разноски.

В последното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът се явява лично и с пълномощник - адв. Т. Ж. от АК Пазарджик, като молят съдът да уважи исковата претенция. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с изложени подробни съображения в подкрепа на становището си.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Твърди се съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който се движил с превишена и несъобразена с пътния участък скорост, както не е съобразил релефа на пътя, както и метеорологичните условия и е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че тези действия на ищеца са основните фактори за ПТП и настъпилите вреди.

Счита размера на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерно завишено и несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични случаи дори и по-тежки.

Оспорва водачът Н. И. А. да е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП така, както е описано в исковата молба.

Твърди, че претендираният от ищцовата страна размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Твърди, че водачът на лекия автомобил Н. И. А. не е имал изключителна вина за настъпване на процесното ПТП.

Твърди, че вина за настъпване на ПТП има ищецът, който в нарушение на правилата за движение по пътищата пътувал в лек автомобил марка „Сузуки“ с peг. № РА **** КН без да използва обезопасителен колан и без да е с включени светлини, карайки с висока и несъобразена скорост над допустимата за пътния участък, в резултат на което не е или не е могъл да пропусне навлезлия в кръстовището лек автомобил марка „Субару“ с peг. № РА **** КА, предприемащ маневра завой на ляво.

Посочва, че получените травми не са живото застрашаващи по вид и степен телесни наранявания, от които ищецът се е възстановил бързо и без усложнения и може да се класифицират като леки травми.

Твърди, че по отношение на процесното ПТП е налице случайно деяние.

Не оспорва, че на ищеца е платена сумата от 1500,00 лева за неимуществени вреди.

Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, сключен за лек автомобил марка „Субару” с peг. № РА **** КА, въз основа на който се ангажира отговорността на ответника.

Оспорва описаните в исковата молба травми да са причинени в резултат на процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена 3 връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорва твърдението, че и към настоящия момент не е приключил възстановителния процес на ищеца, както и че продължава да изпитва болки, физически и психически дискомфорт.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното последно съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител – юрк. Б., която моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост. Евентуално да бъде уважена частично.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В настоящото производство не е спорен фактът, а се установява и от данните, съдържащи се в представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № УРИ 1006р-6724/01.04.2024 г., както и от приложените по делото доказателства – справка от Гаранционен Фонд, застрахователна полица № BG/30/123001361506, че към датата на настъпване на процесното ПТП - 29.03.2024 г. е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Субару“ с peг.

№ РА **** КА с ответното дружество със срок на действие на договора от 00:00 часа на 10.05.2023 г. до 23:59 часа на 09.05.2024 г.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № УРИ 1006р6724/01.04.2024 г. се установява, че на 29.03.2024 г. около 09:15 часа на път III-3706, км 5+850 свидетелят Н. И. А. управлява лек автомобил марка „Субару“ модел „Импреза“ с peг.

№ РА **** КА като предприема маневра завой на ляво и отнема предимството на управляваия от ищеца лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Лиана“ с рег. № РА **** КН, който се движи по път III-3706 от с. Л. към с. П.. В резултат на ПТП са настъпили материални щети и по двете МПС и е пострадал ищецът Г. Д..

По делото са приети като доказателства материалите по преписката във връзка с констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № УРИ 1006р-6724/01.04.2024 г.

Видно от приложените по делото писмени доказателства на водача Н. И. А. е съставен АУАН серия „АД“ № 306852 за това, че на 29.03.2024 г. около 09:15 часа в обл. Пазарджик, на път III-3706, между с. Л. и с. П., управлявайки собствения си лек автомобил марка „Субару“ с рег. № РА **** КА извършва следното нарушение: извършва маневра завой на ляво като отнема предимство на движещия се направо лек автомобил марка „Сузуки“ с рег.

№ РА **** КН с водач и собственик на МПС Г. С. Д., вследствие на което настъпва ПТП като водачът Д. е леко ранен. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка е издадено и наказателно постановление № 24-1006-000870 от 17.04.2024 г. на ОД на МВР Пазарджик, с което на Н. И. А. като водач е наложена глоба за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на Н. И. А. на 18.04.2024 г., като съобразно направеното отбелязване е влязло в сила на 03.05.2024 г. Липсват данни същото да е обжалвано.

4

Ищецът е отправил писмено застрахователни претенции до ответното дружество за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди с приложени заверени копия от документи. Същите са получени от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на 27.05.2024 г. – видно от предоставената с писмо с вх. № 4123/11.02.2025 г. от Български пощи информация, както и от датите на входящите номера при ответника. Претенциите били приети от застрахователя-ответник, като била образувана щета № 0801-004003/2024-01 за обезщетението за неимуществени вреди и щета № 0801004003/2024-02 за обезщетението за имуществени вреди.

Не е спорно, вкл. обявено за безспорно между страните с окончателния доклад по делото, а и от приложеното на л. 39 от делото преводно нареждане от 12.06.2024 г. на „УниКредит Булбанк“ АД се установява, че ответното дружество е превело по сметка на адв.

Т. Ж. /пълномощник на ищеца/ сумата в размер на 1500 лева. Като основание за превода е посочено „обезщетение по щета“, допълнителния пояснения „***/2024-01“.

Представените от ищеца медицински документи и постъпилите такива с писма с вх.

3205/03.02.2025 г. от РЗОК Пазарджик и с вх. № 3352/04.02.2025 г. от НЗОК, доколкото са били предмет на изследване от вещото лице при изготвяне на заключенията на съдебно – медицинската и допълнителната съдебно – медицинска експертизи, приети като доказателства по делото, и са послужили за изготвяне на крайните заключения, съдът не счита за необходимо да ги обсъжда детайлно.