Решение № 13820 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13820 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110120288 по описа за 2023 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. П. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с искане да се прогласи нищожността на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4626797; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД с искане да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4626797.

Съдът е сезиран и с насрещна искова молба, с която „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил срещу Д. Д. П. осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 1 706,64 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 4626797.

В условията на евентуалност, в случай че Договорът за паричен заем не бъде прогласен за нищожен, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил срещу Д. Д. П., осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на Д. Д. П. да заплати следните суми: 1783,13 лв. представляваща главница по Договор за паричен заем 4626797, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане, и сумата от 174,48 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 23.12.2022 г. до 23.06.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2022 г. ищецът е сключил договор за паричен заем № № 4626797 с „Изи асет мениджмънт“ АД, като страните се уговорили отпуснатия заем да е в размер на 2 000 лева, а видът на погасителната вноска – месечна, като не бил посочен размерът на месечния лихвен процент. В чл. 4 от Договора било уговорено, че страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители 1 или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същия да е минимум 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант. При сключването на договора за заем, ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство № № 4626797 с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с вноските по кредита.

Сумата следвало да се заплаща в полза на заемодателя, който бил упълномощен от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в негова полза сумите по договора за поръчителство. Сочи, че двете дружества са свързани лица, т.к. заемодателят бил едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Аргументира, че договорът за кредит е нищожен и сочи, че изискването за предоставяне на обезпечения - поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за него, поради което и не оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.

Излага, че възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият излага, че води до нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че договора за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, т.к. в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока. Прави възражение за нищожност на целия договор за паричен заем. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Оспорва и твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Развива подробни съображения в насока, че Договорът за предоставяне на поръчителство не попада в обхвата на ЗПК. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В исковата молба по насрещните искове се твърди, че на 27.10.2022 г. между страните е сключен Договор за паричен заем 4626797, по силата на който е предоставена в заем сумата от 2 000 лв., като Д. Д. П. се задължила да я върне на 17 равни двуседмични вноски всяка в 2 размер на 132,41 лв., при ГЛП 35 %, с оглед на което общият размер на възнаградителната лихва възлизал на 250,97 лв., а общо дължимата сума по Договора възлизала на 2250,97 лв.

Твърди се, че Д. Д. П. не е изпълнила задълженията си. В случай че целият договор за заем бъде прогласен за нищожен, се прави искане за осъждане на Д. Д. П. да заплати остатъка от главницата 1706,64 лв. В случай че искът на ищцата бъде отхвърлен, се прави искане за осъждането й да заплати сумата от 1957,61 лв., сбор от главница в размер на 1783,13 лв. и възнаградителна лихва в размер 174,48 лева за периода 23.12.2022 г. до 23.06.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Д. Д. П. е подала отговор на насрещната искова молба, в която отново прави възражение за нищожност на целия Договор за заем и счита, че дължи връщане само на чистата главница, която сочи, че е в размер на 600 лв. Излага, че заплатените суми по Договора за предоставяне на поръчителство, който счита също за нищожен, следва да се отнесат за погасяване на главницата по Договора за заем.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Рерлевираното от ответниците възражение за недопустимост на исковете е неоснователно, тъй като по делото липсват каквито и да било данни и доказателства за твърдението, че договорите са изпълнени.

В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения.

В доказателствена тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже, че клаузата е валидна, респ. че е индивидуално уговорена.

В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Файненшъл България“ ЕООД е да докаже, че между страните е сключен Договор за поръчителство № 4626797 с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, в това число и наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата, респ. че клаузите са индивидуално уговорени.

По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже: по иска с правно основание чл. 23 ЗПК - размера чистата стойност на кредита; по иска с правно основание чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК - сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва.

В доказателствена тежест на ответника Д. Д. П. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

3

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между Д. Д. П. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4626797 от 27.10.2022г. със соченото от ищеца съдържание; че между Д. Д.

П. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4626797 от 27.10.2022г. със соченото от ищеца съдържание, както и че Д. Д. П. е платила по договора за паричен заем сума в общ размер от 293,96 лева, както и че Д. Д. П. е платила по договора за поръчителство сума в размер от 217,77 лева.

От приетия Договор за паричен заем № 4626797 от 27.10.2022г. сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребитексли кредит в размер на 2000 лева със срок от 34 седмици, платим на 17 двуседмични вноски с краен срок на погасяване 23.06.2023г., при фиксиран лихвен процент от 35 % годишно и годишен процент на разходите от 41,31 %. В процесния чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4626797 от 17.10.2022г. сключен межди ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем № 4626797, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1234,03 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 72,59 лева, с посочени падежни дати.

Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл Бългрия“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност. С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира 4 следното.

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.