Решение № 976 от 05.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330104112 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Т. В., ЕГН: **********, против „Транс Еуро Груп“ ЕООД, ЕИК: 160083763, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща остатък от платен аванс по развален Договор за поръчка и покупка на автомобил от **г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.11.2024 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 9712/18.11.2024 г. по ч.гр.д. № 19689/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. състав.

Ищецът твърди, че на ** г. между страните е сключено устно споразумение за покупко - продажба и доставка на джип „**“ от Г.. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът превел сумата от 24 800 лева, за което му била издадена фактура с № **/** г. Излага, че до месец октомври все още не бил получил поръчания от него лек автомобил и след като получил уведомление от страна на ответника, че моторното превозно средство няма как да бъде доставено, страните постигнали съгласие да развалят договора и ответникът да върне авансово заплатената сума по сделката. Ответникът обаче възстановил само сумата от 14 800 лева, като остатъкът от 10 000 лева не били върнати и до днес.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно заседание. Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е уведомен за последиците на 1 чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца устно в проведеното първо открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, като ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.

Едновременно с това, от представените от ищеца писмени доказателства се прави извод и за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 1431, 62 евро, от които 715, 81 евро в настоящото производство и 715, 81 евро в заповедното производство по ч.гр.д. № 19689/2024г. по описа на ПРС, V – ти гр. състав Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСАТНОВЕНО в отношенията между страните, че „Транс Еуро Груп“ ЕООД, ЕИК: 160083763 дължи на С. Т. В., ЕГН:

********** сумата в размер на 5112, 92 евро /пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два евроцента/, представляваща остатък от платен аванс по развален Договор за поръчка и покупка на автомобил от **г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.11.2024 г. до окончателното й 2 плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 9712/18.11.2024 г. по ч.гр.д. № 19689/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. състав.

ОСЪЖДА „Транс Еуро Груп“ ЕООД, ЕИК: 160083763 да заплати на С.

Т. В., ЕГН: ********** сумата в общ размер на 1431, 62 евро /хиляда четиристотин тридесет и едно евро и шестдесет и два евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 19689/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3