Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1415 от 03.10.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2683/2023
Вид
Решение № 1415
Подписан
03.10.2023
В сила
21.02.2024
Състав
Сияна Генадиева

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140 ал. 1, изр. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 18а · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 345 · Наказателен кодекс
  • чл. 345 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. В., 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110202683 по описа за 2023 година Образувано по жалба на Д. А. Ф. от гр.В., против НП №23-04609000731/14.06.2023г. на Началник група в ОД МВР- В., 5РПУ, с което на въззивника е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че в хода на адм.производство има допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва се нарушението.

В съдебно заседание възз.Ф. се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представи тел.

Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че жалбата е неоснователна и се иска постановлението да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В хода на проверката на било установено, че на 07.04.2023г. около 09.15. часа възз.Ф. в гр.В. в с.о.“Ален мак“ до хотел Д. въз з. бил спрян за проверка, от служители на 5 РПУ В. между които и Я.. Той управлявал л.а. с 1 германски транзитни табели рег. № НР-106N.

При проверката на място било установено, че въззивника управлявал лек автомобил който бил с изтекла временна регистрация. Било установено, че за след като жалбоподателят в определение срок от придобиването на управляваното от него превозното средство не е изпълнил задължението си по Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира придобитото МПС, след изтичане срока на германските транзитни табели, с които МПС е внесено в страната. Издадените от немските власти на 01.12.2022г. транзитни табели с посочения регистрационен номер били със срок на валидност до 30.12.2022г. Това обстоятелство е било известно на възз.Ф.

Автомобилът бил закупен от въззивника на името на управляваното от него търговско дружество и внесен в страната с транзитни регистрационни табели издадени от страната износител. Съгласно изискванията на закона въззивника не е изпълнил задължението си в указания срок от придобиването- валидността на транзитните табели да регистрира МПС.

Издаденото разрешение за временно движение било със срок 30.12.2022г. или нарушението било установено близо 4 месеца след изтичане срока на транзитните табели.

Поради това материалите от извършената проверка били изпратени на РП В. за преценка дали е осъществен състав на престъпление от общ характер.

Въз основа на материалите от извършената проверка материалите били изпратени в РП В. за преценка за образуване на досъдебно производство по чл. 345 от НК. Прокурор изготвил постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като било прието, че деянието му представлявало адм. нарушение. С оглед на това преписката била прекратена, а материалите били изпратени в ОД МВР-В. 5 РПУ за налагане на адм.наказание.

Въз основа на постановлението на ВРП и на основание чл. 36 от ЗААН, било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въззивника на 07.04.2022г. в е управлявал МПС с изтекла временна регистрация. Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

2

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началника сектор ПП при ОД-МВР-В., съгласно заповед № Iз- 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивника е управлявал автомобил, който е бил без регистрация. Причина за това е било именно неговото неправомерно поведение, тъй като не е регистрирал превозното средство след изтичане на времената регистрация със срок на валидност от 01.12.2022г. до 30.12.2022г. не изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира придобитото МПС.

В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се установява, че автомобила е бил внос от Германия с транзитни номера и изтекла временна регистрация. На въз.Ф. му е било известно, че автомобила е 3 с транзитни номера и същият в срока определен от документацията да валидността на транзитния номер е следвало да представи автомобила за регистрация пред КАТ.

За да бъде съставомерно от обективна страна, деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, следва да са налице следните условия: 1) деецът да управлява МПС по път, отворен за обществено ползване ( част от общинската или републиканската пътна мрежа ); 2) МПС да не е регистрирано по съответния ред; 3) в законов или подзаконов нормативен акт да е предвиден ред и задължение за регистрация на съответното МПС.

Съгл. чл.140, ал.1 от ЗДВП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Следва да се отбележи, че в горепосочената наредба е регламентиран и редът за ползване на временни регистрационни табели, случаите, в които се издават такива и срокът им на валидност, който се отбелязва и в свидетелството за регистрация, и който в настоящия случай е бил до 30.12.2022 г. При използване не по установения ред на временните регистрационни табели или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите се изземват от органите на пътната полиция и се изпращат в ГДППООРП за отношение, т.е. след изтичане на срока, в рамките на който могат да се ползват временните регистрационни номера, превозното средство се третира като нерегистрирано по смисъла на разпоредбата на чл. 140 ал. 1, изр. първо ЗДвП. Обстоятелството дали деецът е собственик или не на нерегистрираното МПС е ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото нарушението е довършено със самото управление на такова МПС.

В настоящият случай той е управител на търговското дружество на чието име е регистрирано МПС.

Поради това съда приема, че именно въззивника не е изпълнил задължението си в указания срок на валидност на транзитните номера да 4 регистрира МПС. Обстоятелството, че за автомобила има сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите не освобождава водача от задължението му да регистрира МПС, а същата е необходима за управлението му на територията на страната. Поради това и съдът намира, че не следва въз.Ф. да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

За същият, като водач на МПС има задължения, за неизпълнението на които в ЗДП е разписана процедура, с която се задължава да представи за регистрацията на автомобила. Той е бил длъжен да познава закона, съответно да знае, че внесените на територията на страната автомобили подлежат на регистрация в съответната служба на КАТ. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да е извършено административно нарушение, е достатъчно да е налице непредпазливост. След като е бил длъжен да знае, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред след придобиването му, бил е длъжен да познава закона, то въззивника е осъществил от субективна страна състава на нарушението при непредпазлива форма на вината. В този случай не се установяват никакви конкретни обстоятелства, които да са довели лицето до погрешни възприятия относно фактите, от които зависи наличието на регистрация. В случая при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, въззивникът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого.

Безспорно е установено, че към датата на проверката транзитните табели са с изтекъл срок и в определения срок на тяхната варидност, въззивника е регистрирал същия. Тъй като по време на проверката е установено управлението на автомобила, безспорно е осъществен състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Безспорно е установено извършеното нарушение и неговият извършител, като дадената от АНО правна квалификация е правилна. Осъществен е състава на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е осъществена първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП , като описанието на нарушението в АУАН и НП изцяло кореспондира с нея. Като правоспособен водач въззивника е бил длъжен да знае реда за регистрация на придобитото от него МПС. Ирелевантно за съставомерността на деянието е изведеното и неподкрепено твърдение, че е бил заблуден от застрахователен агент дали 5

МПС подлежи на регистрация.

Промяната в собствеността, както в вноса в страната на автомобил от чужда държава е основание за промяна в регистрацията на МПС (чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45), в който случай се подменя свидетелството за регистрация. Задължение на приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл. 4 от Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи, удостоверяващи промяната в собствеността (чл. 15, ал.

1 и ал. 2 от Наредба I-45).

Съгласно §6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП , условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В настоящия случай от приобщените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на процесната дата и час управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред. В конкретния случай, издадена транзитна регистрация на ППС, което се установява от справката по история за ППС. С аргумент от чл. 33а, ал. 3, изр. 1 от Наредба № I-45, срокът на разрешението за временно движение с транзитни табели с регистрационен номер е до 30 дни, поради което и е следвало да изтече до 30.12.2022г., което от своя страна е посочено и от прокурора в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след изтичане на срока на транзитните табели 6 с регистрационен номер, когато не е подадена молба за продължаване валидността им, какъвто е конкретният случай, тъй като няма данни за такава, същите не могат да се използват. С оглед на определението за „регистрация“ в §6, т. 18а от ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът не е имал разрешение да участва в пътното движение след 30.12.2022г., поради което и същият не е бил регистриран по надлежния ред към момента на извършване на нарушението . От друга страна, жалбоподателят не излага твърдения, нито представя доказателства за доказване на положителния факт процесното ППС да е било надлежно регистрирано, както и да е било с поставени регистрационни табели при управлението му.