Решение № 92 от 15.01.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2192/2020
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 15.01.2021
- Състав
- ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 2, б. "в" · Закон за администрацията
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 10, ал. 1 и 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 10 · Закон за пътищата
- чл.10 ал.1 т.1 · Закон за пътищата
- чл.10 ал.2 · Закон за пътищата
- чл.10а, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 21 · Закон за пътищата
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 92/15.1.2021г. гр.
Пловдив 15 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА при секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2192 по описа за 2020 год. на
Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба К.Г.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д. ***, офис 1, срещу писмо изх. № 11-00-270/24.08.2020 г., отказ на директора на Национално ТОЛ управление да бъде осъществена корекция на националността, декларирана за автомобил с рег. № *** от държава САЩ на държава Република България.
В жалбата е посочено, че през месец октомври 2019г. М. е направил многократни опити да заплати електронна винетка, като опитите му били неуспешни поради срив в системата на БГТОЛ. Изложено е още, че на 30.10.2019г. успява да си закупи електронна винетка посредством системата, като отново поради грешка в системата в графа „националност на превозното средство“ е записано САЩ, а регистрационния номер на автомобила е *** – регистриран в Република България. Жалбоподателят сочи, че при извършена проверка от контролните органи на 26.07.2020г. е установено, че за въпросния автомобил няма заплатена такса, именно поради това, че в графа „националност на превозното средство“ е записано САЩ, за което нарушение е заплатил 70 лв. Посочва, че няколко дни след това отново му била извършена проверка и се принудил да заплати седмична такса, след което на 11.08.2020г. подал молба до органа за коригиране на грешката, на която молба получил отказ. Изложени да доводи за незаконосъобразност и противоречие на отказа с материалния закон. Изразено е несъгласие с твърдението на органа, че автомобилът може да има регистрационен номер *** и в същото време да е регистриран в САЩ. Направено е позоваване на Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 година, относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителния знак на държавата-членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните ремаркета и е посочено, че противно на извода на органа разпоредбата на чл.24 от Наредба № I-45/24.04.2020г. не съдържа словосъчетанието неговата националност, дори не фигурира думата националност. Изтъкнато е, че националността на превозното средство би могло да се по редица начини, но доколкото закона изхожда от месторегистрацията на автомобила, то единствено и само от посочените комбинации в регистрационния номер, това допълнително изискване не може да обуславя заключението, че въпросният автомобил не е регистриран в България. Иска се отмяна на отказа.
Претендират се разноски. В с.з. адв.Д. поддържа жалбата. Подробни съображения са изложени в постъпили по делото писмени бележки.
Ответникът – директор на Националното ТОЛ управление, в постъпило по делото на
12.10.2020 г. писмено становище на чрез гл.юриск.Л., излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По делото се установява, а и не се спори, че на
30.10.2019г. в 08:42:36 ч. жалбоподателят М. е закупил годишна електронна винетка с идентификационен №19103077816909 за МПС с рег.№ ***, с националност на превозното средство САЩ, с категория <=3.5 тона, през уеб портала за самообслужване. Същото се установява и от приложената по делото справка за закупени е-винетки за ППС *** (лист 44).
С молба вх. № 11-00-176 от 11.08.2020г. на
АПИ Областно пътно управление – Пловдив, М. е поискал коригиране на грешната информация в системата „БГТОЛ“, като националността на превозното средство с рег.№ *** бъде заменена от САЩ на България.
В отговор на това с писмо изх. № 11-00-270/24.08.2020г. директорът на Национално ТОЛ управление по същество е отказал да извърши исканата корекция с мотив, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, категорията му или валидността на винетната такса е на собственика, съответно на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Органът се е позовал на чл.24 от Наредба № I-45/24.04.2020г., както и на Общите условия за работа с електронната страница на Национално ТОЛ управление при АПИ и за продажба на електронни винетки маршрутни карти чрез електронната страница , мобилното приложение и терминалите за самообслужване и на чл.10 ал.2 от Закона за пътищата.
От страна на ответника по делото е представена справка от сектор „Управление на плащанията“ и 4 броя приложения (за закупени е-винетки за ППС с рег.№ ***; справка за направени плащания в НТУ за закупуване на е-винетка; извадка от отчет за продажбите на НТУ; справка за направено плащане по компенсаторна такса).
В съдебно заседание на 12.11.2020г. е разпитан свидетеля Л.Н.Н., която живее на семейни начала с жалбоподателя и заявява, че с него ползват два автомобила. Посочва, че през октомври месец закупили годишна винетка, през интернет сайта на БГ ТОЛ, като многократно им било отказвано и давало че има грешка за плащането 5-7 пъти. За всеки път системата изисквала ново въвеждане на данни и в крайна сметка заплатили с кредитна карта. Посочва, че от закупуването на винетката до лятото не са имали проблем с органите на ТОЛ системата, когато на път за Бургас – Варна ги спрели и им казали, че имат невалидна винетка. Свидетелката заявява, че в рамките на 8-9 месеца са карали автомобила в доста населени места и никога не са били спирани преди това. Посочва, че през имейла на телефона им е показала, че е активна, но органите им обяснили, че няма значение, защото страната на регистрация е САЩ и така ги накарали да заплатят 70 лв. глоба и закупили седмична винетка през телефона, като отново не работила платформата, за което свидетелката направила принтскрийнове. Според свидетелката проблемът е на органите, защото когато правила новата регистрация и след рефреш се сменяла по подразбиране държавата на САЩ и така след няколко опита се забравя да се смени държавата. Н. посочва, че била до М., който всеки път коректно попълвал информацията и всеки път системата сменя държавата, не я помни. Посочва, че няма спомен дали М. всеки път е сменял държавата.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка, последователни и логични, като отчита, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК всички други данни по делото.
При така установените факти, настоящия съдебен състав достигна до следните правни изводи:
На първо място следва да бъде съобразено, че съгласно
§ 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията /ЗА/ „административна услуга" е извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице.
Поисканото коригиране на грешната информация в системата на „БГТОЛ“ относно националността на превозното средство, съобразно § 1, т. 2, б. в от ДР на ЗА е искане за извършване на административна услуга, която по своята същност представлява административни действия, които представляват законен интерес за физическо лице. Безспорно в случая не е налице искане за издаване на административен акт.
Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая жалбоподателят е заявител по конкретната услуга, с оглед на което при наличие на изричен отказ от извършването й, има правен интерес от обжалването и жалбата се явява допустима.
По делото няма доказателства за датата на връчване на отказа на жалбоподателя, следва да се приеме че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата
(ЗП) изм., бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г., за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Съгласно ал.7 на цитираната разпоредба, условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана "Директива 1999/62/ЕО" и Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността. С наредбата се определят и условията и редът за събиране на таксите по ал. 1 и 2 и по чл. 10б, ал. 5. В случая това е Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018г., обн., ДВ, бр.104 от 14.12.2018г., в сила от 14.12.2018г.
Съгласно чл.10а от ЗП, Винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им.
Средствата, събрани от винетни такси, постъпват в държавния бюджет. Ползването на платената пътна мрежа без да е заплатена съответна винетна такса е скрепено с административна санкция, установена в закон (ЗДвП).
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси (идентично с посоченото в чл.3 ал.5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние). Съгласно ал.11 АПИ оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси.
Съгласно чл. 21 от Закона за пътищата, Националната агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет се преобразува в Агенция "Пътна инфраструктура" към министъра на регионалното развитие и благоустройството и е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове (идентично посочено и в чл.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, наричан по-долу само Правилника).