Решение № 704 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20261000500584 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело 584/2026 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на “ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 90 / 04.11.2025 на ОС Враца по т.д. 105/2023 г. в частта, в която дружеството е осъдено солидарно с Гаранционен фонд да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Т. И. над 30 000 лева до присъдените 42 000 лева и обезщетение за имуществени вреди над 2887,90 лева до 4043,06 лева и двете суми със законната лихва от 24.08.2023 г. до плащането.

Изложени са оплаквания, че процентът на съпричиняване следва да е поне 50 %, а не 30 %, както е приел ОС Враца поради факта, че ищецът е знаел, че водачът е употребил алкохол, че се е возил без колан, а в скута му е седял друг пътник.

Претендирани са разноски за двете инстанции според изхода от спора.

Подаден е отговор от името на ищеца чрез адв. Х. З.. Оспорва въззивния довод, че вещото лице по СМЕ е бил категоричен при извода си, че с предпазен колан не би настъпила травма на ставната ямка на таза. Правилно било прието от съда, че тъй като количеството алкохол в кръвта на водача не е в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, няма съпричиняване от пострадалия пътник. Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Другият ответник и третото лице-помагач не са изразили становище.

Жалбата е подадена в срок. Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В молба от 15.04.2026 г. за заседание на 16.04.2026 г. в становище адв. Е. от името на жалбоподателя поддържа въззивната жалба, оспорва подадения от насрещната 1 страна отговор и излага съображения по същество. С молба от 15.04.2026 г. ответникът по иска Гаранционен Фонд чрез юрк. К. заявява, че няма искания, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание от 16.04.2026 г. и в писмени бележки от същата дата адв. Х.

З. развива съображения за правилността на решението в обжалваната част.

При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивната инстанция механизмът на пътния инцидент не е спорен: настъпил е около 04:30 ч. сутринта на път ІІ-15 близо до с. Мраморен, като сблъсъкът е между лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от Р. А. и товарен автомобил „Рено“, управляван от Г. Д.. Ищецът е пътувал като пътник на задната седалка на лекия автомобил. Вината на двамата водачи - Г. Д. Д. и Р. Ц. А., участвали в него, протИ.правността на деянията и връзката на уврежданията на ищеца с техните действия, са установени със споразумения, одобрени от наказателния съд. Водачът на товарното „Рено“ е нарушил правилата за предимство при завой. Водачът на „Фолксваген“ е управлявал без правоспособност и не е предприел адекватни мерки за спиране при възникнала опасност.

Не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на т.а. Рено Т4, управляван от Г. Д. Д.. Не е спорно, че отговорност за действията на другия участващ в ПТП, управляван от Р. Ц.

А. - л.а. Фолксваген Пасат към ищеца като увредено лице, носи Гаранционния фонд.

Не е спорен размерът на обезщетението, определено по справедлИ.ст за неимуществените вреди. Спорно пред въззивната инстанция е как следва да се оцени приносът на ищеца за настъпване на вредите поради непоставен предпазен колан и пътуване на задна седалка при наличие на четирима пътници, както и поради возене в автомобил, управляван от алкохолно повлияно лице.

Събраните от ОС Враца доказателства във връзка със спорните пред САС въпроси са следните. От заключенията на първоначалната и повторната съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ) се установява, че лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ е бил оборудван с триточкови предпазни колани за водача и пътниците.

Посочено е, че този тип колани представляват средство за пасивна защита, предназначено да задържа водача и пътниците при правилното им използване в случаи на внезапно или аварийно спиране, както и при удар в неподвижно препятствие.

Коланите фиксират тялото към седалката – в областта на таза и долните крайници към седалката, а горната част на тялото към облегалката – при въздействие на инерционна сила, насочена отпред назад спрямо надлъжната ос на автомобила. Същевременно те не ограничават движението на горните крайници и на долната част на долните крайници.

При условията на пътнотранспортно произшествие (ПТП) – челен удар – при рязко приложено усилие от тялото на пътник, седящ на задната седалка, върху колана, блокиращият механизъм се задейства и предотвратява свободното му отпускане, като по този начин възпира движението на тялото напред и го задържа към седалката.

Установено е също, че задната седалка на автомобила е предназначена за трима пътници, докато непосредствено преди настъпването на ПТП на нея са се намирали четири лица: Н. Ц. Н., Т. Т. И., С. В. Б., седнал в скута на Т. И. и С. Д. П..

Съгласно заключението на САТЕ неизползването на предпазни колани води до увеличаване тежестта на получените телесни увреждания в зависимост от скоростта на 2 движение на автомобила. В повторната експертиза се посочва, че от техническа гледна точка нараняванията на лицата Т. И. и С. Б. са резултат от съприкосновение между телата им и облегалките на предните седалки. Отбелязва се и наличие на частично свободно движение на тялото на Т. И., обусловено от факта, че в скута му е седяло друго лице. В заключенията е посочено още, че при извършената проверка от органите на МВР е установено с техническо средство, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол 0,48 промила. Според заключението на СМЕ, по делото няма данни в момента на инцидента ищецът да е бил с поставен предпазен колан. Ако е бил с поставен предпазен колан и при нормален брой пътници на задната седалка, в голяма степен биха били предотвратени травматичните увреждания по отношение травмата на таза.

Лекият автомобил е бил оборудван с триточкови предпазни колани, които са ефективно средство за защита при конкретното ПТП, а именно – челен удар за лекия автомобил. В този случай при наличието на правилно поставен предпазен колан, рязкото приложено усилие от тялото на пътника, седящ на задната седалка, би задействало блокиращата система на колана и би спряло неговото свободно движение в посока напред, като би го задържало върху седалката.

От показанията на свидетелите С. П. и Н. Н., които също са били участници в ПТП, в качеството им на пътници в лекия автомобил, се установява, че на 08.07.2023 г. всички заедно са били в една компания в заведение на бензиностанцията в с.Борован, като са се срещнали там с ищеца Т. И. и той също е бил заедно с тях на масата. И двамата свидетели заявяват, че всички са пили бира, като Р. А. също е изпил две чаши бира. Компанията решила да отиде на дискотека и всички се качили в колата. На задната седалка се качили четирима души – свидетелите, ищецът и още едно лице – С., като само свидетелят Н. Н. бил с поставен обезопасителен колан. Ищецът и двамата свидетели са седели на задната седалка, а С. е седял в скута на ищеца. Автомобилът бил управляван от Р. А.. Свидетелите заявяват, че тъй като дискотеката била затворена, се върнали и тогава се е случило ПТП.

Ищецът Т. И., изслушан по реда на чл.176 ГПК, е заявил, че се е познавал с Р. А. преди процесното ПТП. Разказва, че се е срещнал с Р. и неговата компания на бензиностанцията в с.Борован и те го попитали дали иска да отиде с тях на дискотека.

Твърди, че бил с компанията на Р. само по време докато са се возили в колата до дискотеката и обратно, а преди това не бил в компанията им и не е видял Р. да употребява алкохол, нито му е личало да е пил. Обясненията на ищеца относно факта дали е присъствал, по времето, през което Р. А. е пил алкохол, не следва да се вземат предвид поради протИ.речието им с показанията на свидетелите.

Възражението за принос на ищеца поради непоставен колан и поради съгласието му да пътува на задната седалка на лекия автомобил с още трима пътници, при положение че същата е предназначена за общо трима пътници, е преценено като основателно от ОС Враца, като е определен процент от 30 %. Въззивният съд намира за неоснователно въззивното оплакване, че процентът следва да е по-висок. От една страна, в заключенията на СМЕ и САТЕ и повторната експертиза, както и при изслушването в съдебно заседание вещите лица посочват, че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, то в голяма степен същият би предотвратил настъпването на травматичните увреждания в таза (отговор на трети въпрос в заключението на СМЕ). При правилно поставен обезопасителен колан и при нормален брой пътници на на задната седалка, най-вероятно нямаше да бъде получена травма на ставната ямка на таза (отговор на четвърти въпрос в заключението на СМЕ). Няма аргумент от медицинска гледна точка, който да се обоснове от цитираните отговори на вещите лица, в подкрепа на увеличаване на приноса от 30 %. От друга страна, принос 3 от 30 % е значителен и според настоящата инстанция адекватно санкционира небрежността на ищеца, изразяваща се в липса на колан и пътуване в претоварен автомобил, без да прехвърля върху него основната тежест на гражданската отговорност, която е на делинквентите, съответно на ответниците по делото.

Неоснователно е възражението за съпричиняване поради това, че ищецът се е качил при водач, употребил алкохол. Последното обстоятелство се установява от свидетелските показания на останалите пътници в автомобила. Според Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен (т. 7). За да има съпричиняване, поведението на пострадалия трябва да бъде проява на съзнателен и свободно формиран избор, при който той съзнателно поема предвидим и реално очакван риск. В наказателното производство не е отчетено обстоятелството, че водачът А. е шофирал след употреба на алкохол. Причина за това е фактът, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е било под 0,5 промила. При съдържание на алкохол под законоустановения минимум не може да се направи категоричен извод, че водачът не е бил в състояние да управлява безопасно. В този случай рискът не се счита за неоправдано игнориран. Първоинстанционният съд правилно е приложил Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г., като се е позовал на диспозитива на решението и принципните съображения, довели до отразеното в диспозитива, описани в мотивите на тълкувателното решение.

Неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд е интерпретирал неправилно доказателствата в тяхната съвкупност, като е омаловажил приноса на пострадалия. Съдът е направил критична преценка на свидетелските показания и на обясненията по реда на чл. 176 ГПК на ищеца, като е приел да не кредитира обясненията на ищеца, че не е знаел за изпития алкохол, тъй като те се опровергават от свидетелите. Анализът на доказателствата по спорните въпроси е обективен и задълбочен. Не може да бъде определена по-голяма степен на принос на пострадалия на посочените в жалбата основания. Във връзка с непоставянето на предпазен колан следва да се посочи, че отговорността на пострадалия не следва да превишава отговорността на двамата водачи. Увеличаването на процента до 50 % би превърнало пасивното нарушение на пътника в основна причина за вредите, а в крайна сметка основната причина за увреждането е самият сблъсък на превозните средства, причинен от водачите. Във връзка с возенето при водач след употреба на алкохол искането е неоснователно поради задължителната тълкувателна практика на ВКС.