Определение № 542 от 14.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Велико Търново, 13.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500432 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 1095/18.07.2024 г. по гр. д. № 529/2024 г. Плевенският окръжен съд оставил без уважение искането на Х. Б. Х. за освобождаване от ДТ и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Частна жалба против определението е подадена от Х. Б. Х. чрез пълномощника адв. С. В. с искане за отмяната му. Доходите му са единствено от пенсия и предвид възрастта му, няма възможност да получава други доходи. Получаваната пенсия е под средния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер според данните на НОИ и под средния доход за страната. Жалбоподателят не притежава превозно средство, поради което реализирането на доход от ремаркето е невъзможно.

Освен това, то е закупено преди много години и дори и да бъде продадено, няма да покрие дължимата ДТ от 4 000 лв. Жалбоподателят живее в къщата в с. Бахово, от която притежава 4/6 ид. части. От другия имот в с. Горно Павликене притежава 1/6 ид. част и не би могъл да получава наем, нито може да го продаде. Декларираните 17 земеделски имота са ливади и ниви, част от които са съсобствени и от тях той не реализира доход. Голяма част от тях са с площ под и около 1 дка, която прави отдаването им под аренда или продажбата им почти невъзможни. Наличието на имущество не е равнозначно на имущество, от което може да бъде реализиран доход.

Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо това, да освободи жалбоподателя от внасяне на такси и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

1

Ищецът Х. Б. Х. е предявил иск за осъждане на ответника „УМБАЛ Д-р Г.

Странски“ ЕАД – гр. Плевен да му заплати сумата 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от смъртта на неговата съпруга, настъпила при лечението й в болничното заведение, ведно със законната лихва от датата на деликта – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба е направено искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството, в подкрепа на което са приложени декларация за материално и гражданско състояние и писмени доказателства.

С обжалваното определение съдът счел молбата за неоснователна.

Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, а по съществото си е частично основателна.

Видно от представената декларация за материално и гражданско състояние, както и от Удостоверенията от 17.05.2024 г. за месечен размер на получаваната сума от пенсия и добавки и за получен доход от пенсия и добавки, издадени от НОИ, ТП – Ловеч, жалбоподателят получава пенсия и добавка по чл. 84 от КСО в размер на 1 072.91 лв. месечно. Притежава товарно ремарке за лек автомобил, както и 4/6 ид. части от поземлен имот с площ 772 кв. м. с построените в него къща, гараж и второстепенни постройки в с. Баховица, както и 1/6 ид. част от имот в с. Горно Павликене – земя и постройки. От извадката от кадастралния регистър на недвижимите имоти, изд. на 17.05.2024 г. от АГКК, се установява, че жалбоподателят е собственик на ниви, ливади, овощни градини и лозя – 17 на брой, като част от имотите са изцяло негова собственост, а други притежава в съсобственост. Част от имотите са отдадени под аренда на ВК „Единство“, видно от отбелязването в извадката. Жалбоподателят е декларирал, че не упражнява дейност като търговец, не притежава дялове и акции в търговски дружества, няма парични влогове. Страда от заболявания, за лечението на които разходва по 100 лв. месечно.

Като съобразява посочените по-горе данни и преценява финансовите възможности на жалбоподателя-ищец да заплати дължимите по делото ДТ и разноски, въззивният съд намира, че са налице основания за освобождаването му само от внасяне на дължимата ДТ по предявения иск. Ищецът има месечни доходи от пенсия в размер на 1 072.91 лв., а възрастта му (69 г.) не предполага получаване на доходи от трудови или други правоотношения. Имотите, които притежава, са в съсобственост, ерго - от тях също не би могъл да реализира доходи от наем, още повече като се съобрази вида и местонахождението им. Същото се отнася и до притежаваното товарно ремарке. С оглед на така установените месечни доходи на ищеца, следва да се приеме, че същите не са достатъчни да обезпечат заплащането на дължимата ДТ по предявения иск, която с оглед цената му възлиза на 4 000 лв. Различен извод би препятствал ефективното осъществяване на правото на достъп до съд съгласно чл. 56 2 от Конституцията, защото би означавало върху ищеца да се възложи прекомерна и непосилна за материалното му състояние финансова тежест.

В същото време, към настоящия момент разноските по делото не могат да бъдат определени, съответно – възможността на ищеца да ги заплати също не може да бъде преценена предварително, тъй като ответникът не е заел все още становище по предявения иск и доказателствената тежест не е разпределена между страните съобразно твърденията им. Отделно от това, от представената по делото извадка от АГКК се установява, че част от притежаваните от ищеца земеделски земи – 14 на брой, са отдадени под аренда, което предполага получаване на доходи от тези имоти, макар това да не е отбелязано в декларацията. Ищецът живее в собствено жилище, няма задължения към други лица, месечните разходи за лечение не са значителни. С оглед на това и като се съобрази обстоятелството, че за ищеца ще отпадне финансовия ангажимент за заплащане на ДТ по предявения иск, а от друга страна размерът на разноските към настоящия момент е неопределяем, следва да се приеме, че не са налице основания за освобождаването му от заплащане на разноските по делото.

Ето защо, обжалваното определение, в частта, с която молбата на ищеца по чл.

83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на ДТ е оставена без уважение, следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК искането следва да бъде уважено. В останалата част, с която молбата за освобождаване от разноски по делото е оставена без уважение като неоснователна, определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1095/18.07.2024 г. на Окръжен съд – Плевен по гр. д.

№ 529/2024 г. по описа на същия съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Х. Б. Х. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от ДТ в производството по предявения от него против „УМБАЛ Д-р Г. Странски“ ЕАД – гр. Плевен осъдителен иск за сумата от 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК Х. Б. Х. от с. Баховица, обл.

Ловеч, с ЕГН **********, от заплащане на ДТ в производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

В тази част определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК с частна касационна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4