Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 05.06.2023, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Административно наказателно дело 91/2023
Вид
Решение № 47
Подписан
05.06.2023
В сила
09.11.2023
Състав
Маринела Георгиева Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. П., 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря М.Й.А. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно наказателно дело № 20233520200091 по описа за 2023 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „***“ ООД, гр.П., представлявано от В.В., действащ чрез адв.Ц.И. от АК-Т., против Наказателно постановление №***3г. от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Т., с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1500.00 лв..

В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че издаденото НП било необосновано и незаконосъобразно .

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.Ц.И. от АК-Т., поддържа жалбата, ангажира допълнителни гласни доказателства, пледира за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. от ю.к. Х. оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и потвърди изцяло издаденото НП, тъй като същото било издадено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.

При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Т., съвместно с представители на ОД на МВР-Т., на 22.02.2023г. около 13:00ч., по работни места в обект пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в гр.П., ул.„****, стопанисван от работодателя „***“ ООД гр. П., ЕИК *** било установено, че в посочения обект полага труд лицето Й.П.П., ЕГН **********, което само декларирало, че работи в посочения обект на предприятието на длъжност „монтьор“, с определено работно време за деня от 09:30ч. до 17:00ч., с обедна почивка с продължителност 30 минути и уговорено дневно трудово възнаграждение за извършената работа, в размер на 40.00 лв., като за посочената дейност 1 лицето е получило от работодателя лични предпазни средства -ръкавици.

Към момента на проверката по работни места в обекта на контрол, работникът участвал при извършване на дейност по смяна на кофа на багер със стандартно приспособление за захващане на товари. В посочената дейност участвал като „общ работник" и св. Е.Б., както и управителя на дружеството В.В., който извършвал повдигане на подлежащото на монтаж приспособление с помощта на мотокар.

Във връзка с извършената проверка, на управителя на дружеството-В.Величков била връчена призовка, с която били всички необходими документи за проверка в т.ч. и трудови досиета на всички работници, които полагат труд за работодателя.

При извършена проверка на представените документи от работодателя, свързани с възникването и съществуването на трудовите правоотношения било установено, че между дружеството жалбоподател и Й.П.П. няма сключен трудов договор, в писмена форма. За това лице бил представен граждански договор №1/22.02.2023г., съгласно който дружеството възложило на П. да извърши ремонт на кофа на трактор, за което ще му изплати възнаграждение в размер на 40.00 лв., при изпълнение на възложеното в брой, в срок от 2 дни.

След запознаване с представените документи бил издаден Протокол за извършена проверка №****г., в който посочили, че при проверката са констатирани две нарушения по 62, ал.1 от КТ. Управителя вписал възражения, при връчване на КП, като посочил, че тези лица имат граждански договори, и не били обвързани с фирмата за работа, а само били наети за смяната та багера.

Въз основа на така установеното бил издаден и АУАН №****г., за това, че на 22.02.2023г. около 13:00ч., по работни места в обект - пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в гр. П., ул. „****, стопанисван от работодателя „***“ ООД гр.

П., ЕИК *** полага труд лицето Й.П.П., ЕГН **********, на длъжност „монтьор“, с определено работно време за деня от 09:30 ч. до 17:00 ч., с обедна почивка с продължителност 30 минути и уговорено дневно трудово възнаграждение за извършената работа, в размер на 40.00лв. като за посочената дейност лицето е получило от работодателя лични предпазни средства -ръкавици, без да има сключен трудов договор в писмена форманарушение по чл. 62, чл.1 от КТ. Така съставения акт бил връчен на жалбоподателя, който вписал, че има възражения (без да посочва конкретно какви), като в законоустановения срок не възразил писмено.

Въз основа на образуваната административна преписка, директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Т. издал наказателното постановление № ***3г. срещу дружеството-жалбоподател, с което за административно нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, му наложил административно наказание-имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средстава, събрани чрез разпит на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

При анализа на АУАН и наказателното постановление, съдът счита, че актосъставителя и административно наказващия орган не са допуснали съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на дружеството жалбоподател и 2 водещи до опорочаване на процесното наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.

Защитата на дружеството-жалбоподател не представя според съда доказателства оборващи установената фактическа обстановка.

Водения от жалбоподателя, и разпитан по делото свидетел-св.Е.Бейтолов, по своята същност не оборват факти и обстоятелства, свързани с извършената проверка, респ. съставянето на акта. По същество показанията на този свидетел, подкрепят установеното от контролните органи, а именно, че при извършената проверка, на 22.02.2023г. не е имал сключен трудов договор с дружеството жалбоподател нито той, нито лицето Й.П., които са полагали труд, свързан с ремонт на багера, и то на обекта на работодателя, в рамките на работното време.

Представеният по делото граждански договор по своята същност представлява договор за изработка и в настоящия случай, според състава на съда, прикрива трудово правоотношение. Очевидно е, че този договор е антидатиран, тъй като самият работник при проверката на 22.02.2023г. саморъчно е отразил, че няма нито трудов, нито граждански договор с "***" ООД.

Наред с това, следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал.2 от КТ "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения", като преценката дали един договор и трудов или граждански се прави конкретно за всеки един случай. Посоченото представлява принципна постановка и към изключенията от нея трябва да се подхожда изключително прецизно. Действително това не изключва възможността за работодателя да сключва и граждански договори по реда ЗЗД за изпълнение на определени задачи, стига това да не представлява не само формално юридически, но и по същество предоставяне на работна сила, а не на конкретен трудов резултат. От съдържанието на представеният по делото граждански договор е видно,че се касае за прикрито трудово правоотношение,тъй като това е договор за „услуга“ (ремонт на кофа на трактор, а не на багер) и наемане на работник, и се касае за престация на работна сила.В подкрепа на горните изводи е и приетата като писмено доказателство по делото декларация попълнена на ръка от Й.П., във връзка с извършената проверка по спазването на трудовото законодателство, в която същият е посочил, че работи в „***“ ООД, от 22.02.2023г. като монтьор, с място на работа-пункт за изкупуване на цветни метали, с работно време от 09.30ч. до 17.00ч., с дневно трудово възнаграждение от 40.00лв.,с почивни дни-събота и неделя, и почивка в работния ден от30 минути,но не е подписвал и получавал трудов договор.Гореизложеното сочи, че по представения по делото граждански договор, макар да е конкретизирана работата, чийто резултат следва да се предостави на възложителя,е налице именно престиране на труд, а не уговорена изработка. При договора за изработка изпълнителят се задължава да извърши или изработи конкретен трудов резултат без значение как и по какъв начин ще бъде осъществен той, нещо на свой риск, при известна самостоятелност. В случая граждански би бил договорът между страните, ако те бяха уговорили извършването на конкретна работа извън обсега на обект, а не както е в настоящия случай. „Изпълнителят“ не е действал самостоятелно (доколкото е установен още един работник), и без контрола на работодателя (доколкото управителя е бил на мястото на проверката и е участвал в ремонта). Работата е извършвана на място в пункта за изкупуване на цветни метали, находящ се в гр.П., т.е в самия обект на работодателя, който очевидно е осигурил условията на труд, като е предоставил и лични предпазни средства - работни ръкавици. Освен това лицето е работило в рамките на нормирано работно време, осъществявал е трудова дейност на определено място, но без да има сключен трудов договор. Както посочи и по-горе съда в мотивите си, действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона,тъй като чл.1 ал.2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод 3 предоставяне на работна сила като трудови. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че се касае до престиране на работна сила, а не до престиране на конкретен трудов резултат.

Прибягването до граждански договор е недопустимо само когато той се използва, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила и съществуването на трудови правоотношения. Точно такъв е и настоящия случай.

В подкрепа на този извод на съда са и събраните гласните доказателствени средства на въззиваемата страна, които са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите, свързани с извършената проверка, респ. съставянето на акта. В изложеното от тях се съдържа сведение за направената констатация към момента на проверката, че лицето Й. П. е полагало труд в обекта, като е посочил работодателя, за когото престира труда си. Нещо повече, по делото е налична декларация, попълнена от завареното да полага труд лице. Приложената по делото декларация е писмено доказателство, прието от съда, за което няма основание да не се кредитира от съда, тъй като удостоверява истинността на определени обстоятелства, и е дадена пред надлежен орган, в лицето на служители на ДИТ-Т.. Същата както посочи и погоре съда напълно опровергава защитната теза на жалбоподателя.

Поради изложеното съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин се установяват посочените в акта и в обжалваното НП факти, а именно, че на 22.02.2023г., Й. П. е престирал работна сила в полза на „***“ ООД, като нает от дружеството работник, без отношенията между тях да са уредени като трудови, чрез сключен писмен трудов договор.

Правилно и в съответствие с установените факти е приложен материалния закон, като административно-наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, изискваща сключването на трудов договор в писмена форма, който да урежда като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила.

Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът за неговата субективна страна не следва да се обсъжда, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна.