Решение № 2222 от 29.09.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2222

Перник, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ административно дело № 20267160700426 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. Г. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 2, ап. 5, чрез адв. И. М. – АК Перник, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис 3, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM № 2181565 от 22.05.2026 г., издадена от Ц. В. Б., на длъжност командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че със съставения АУАН серия GA № 5113212 от 22.05.2026 г. е прието, че е нарушила чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, тъй като е управлявала автомобил със служебно прекратена регистрация. Поддържа, че не е собственик на автомобила и не е имала задължение да сключи за него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че не е знаела за служебното прекратяване на регистрацията му. Заявява, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и не са съществували външни признаци, от които да установи прекратяването на регистрацията. По изложените съображения моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв. И. М., в които заявява, че поддържа изложените в жалбата доводи и моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените в производството разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Ц. В. Б., на длъжност командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата. Поддържа, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на ЗДвП и установената фактическа обстановка. Сочи, че към датата на проверката – 22.05.2026 г., за процесното МПС не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията му е била служебно прекратена. Счита последващото сключване на застраховката за факт, настъпил след издаването на административния акт и неотносим към преценката за неговата законосъобразност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В представеното по делото придружително писмо с вх. рег. № 1848 от 10.06.2026г. е направено и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода и до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С АУАН серия GA № 5113212 от 22.05.2026 г., съставен от Ц. В. Б., на длъжност командир на отделение при сектор „Пътна полиция“ – Перник, в присъствието на свидетел Б. В. Б., е прието за установено, че на 22.05.2026 г., около 22:10 часа, в [населено място], по път I-1, с посока на движение от [населено място] към пътен възел „Даскалово“, срещу бензиностанция и газстанция, М. Г. Г. управлява лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. М. Г., като МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 21.04.2026 г., поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Деянието е квалифицирано в АУАН като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. При проверката са иззети два броя регистрационни табели на автомобила. Актът е предявен и подписан от жалбоподателката без възражения. По представените доказателства не се установява отделно отбелязана дата на предявяването му, различна от датата на съставянето.

Въз основа на така съставения АУАН, е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM № 2181565 от 22.05.2026 г., с която спрямо М. Г. Г. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. От фактическа страна заповедта възпроизвежда констатациите в АУАН серия GA № 5113212 от 22.05.2026 г., като е отразено, че жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. М. Г., който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В разпоредителната част на заповедта е посочено, че ПАМ се налага на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 2 от ЗДвП. Заповедта е връчена на М. Г. Г. на 22.05.2026 г.

По делото са представени служебна бележка, удостоверяваща длъжностното качество на издателя на заповедта, както и Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – Перник за определяне на длъжностните лица, които да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. В проведеното на 17.09.2026 г. съдебно заседание от ответната страна допълнително са представени и приети като доказателства служебна бележка УРИ № 313000-14232 от 16.09.2026 г., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и разпечатка от Гаранционния фонд относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС.

От доказателствата се установява, че към момента на извършената на 22.05.2026 г. проверка за процесното МПС не е била налице действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същевременно от извършената служебна проверка в информационната система на Гаранционния фонд, се установява, че впоследствие за МПС с рег. № [рег. номер] е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от 14:15 часа на 24.05.2026 г. до 23:59 часа на 23.05.2027 г.

С оглед така установеното от фактическа страна Административен съд – Перник, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от надлежна страна – адресат на оспорената принудителна административна мярка и е насочена срещу административен акт, който на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП подлежи на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В конкретния случай от приетите по делото доказателства, включително Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – Перник и представените служебни бележки, се установява, че към 22.05.2026 г. Ц. В. Б. е изпълнявал длъжността командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник и в това длъжностно качество е бил оправомощен да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. От изложеното следва, че не е налице основание за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона писмена форма. Заповедта съдържа посочване на издателя и адресата, фактическите обстоятелства, възприети от административния орган като основание за прилагане на мярката, правното основание за издаването ѝ и разпоредената принудителна административна мярка. Констатираното несъответствие между описаните фактически обстоятелства и посочената в разпоредителната част на заповедта разпоредба на чл. 175, ал. 2 от ЗДвП не представлява липса на писмена форма на административния акт, а е относимо към неговата материална законосъобразност. Поради това не е налице самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката, дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като случаите, в които могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение се уреждат в съответния закон.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП. Нормата предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца – за изрично посочените в разпоредбата нарушения.

Приложената на жалбоподателката ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В АУАН деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, докато в разпоредителната част на оспорената заповед е посочено, че мярката се прилага на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 2 от ЗДвП. Така посоченото в заповедта правно основание не съответства на установените и описани от самия административен орган фактически обстоятелства. Управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е относимо към хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а не към посочения в заповедта чл. 175, ал. 2 от закона.

Прилагането на принудителна административна мярка, ограничаваща правото на водача да управлява МПС, предполага точно установяване на предвидената от законодателя материалноправна предпоставка. Несъответствието между установените факти и правната норма, към която административният орган е отнесъл поведението на водача, не може да бъде преодоляно чрез заместване от съда на посоченото от органа материалноправно основание с друго такова.

Отделно от горното, съдът съобразява, че от събраните в съдебното производство доказателства се установява липсата на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС към момента на проверката на 22.05.2026 г. Това обстоятелство обаче не обосновава само по себе си законосъобразност на конкретно приложената спрямо жалбоподателката ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП.