Решение № 125 от 03.11.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Белоградчик, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100497 по описа за 2021 година

ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ МАРГАРИТА НИКОЛОВА.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения, по чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава, и за законни лихви върху главницата.

Ищцата, в исковата молба твърди, че работи по трудово правоотношение в ответното дружество – МБАЛ «Професор доктор Георги Златарски» - гр. Белоградчик, като „Лекар педиатрия в АГО” на 8 часов работен ден. Договореното й трудово възнаграждение, твърди, че е в размер на 650 лв. на месец. Твърди, че въпреки, че е престирала труд, неизплатени от страна на ответника, са полагащите й се трудови възнаграждения за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2021 г., в размер на общо 10 254.92 лв.

Предвид на това ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати неизплатените й трудовите възнаграждения за положения от нея труд за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2021 г., в размер на общо 10 254.92 лв., ведно с мораторните лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, 1 считано от изискуемостта на всяко едно от тях до датата на образуване на делото в размер на 1 014.80 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от образуване на делото, до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на иск овете са представени писмени доказателства.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Не изпраща свой представител и в първото по делото съдебно заседание.

По искане на представителя на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице – икономист, след справка в счетоводството на ответника, е посочило размера на дължимите на ищеца суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения. Изчислен е и размера на мораторните лихви за забава за исковия период. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и е приобщено към останалия доказателствен материал.

От процесуалния представител на ищцата е депозирана Молба, с която моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника, предвид на това, че отговор на исковата молба не е депозиран и в случай, че ответника не изпрати свой представител в първото по делото заседание.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о.с.з. на 03.11.2021 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не изпраща свой представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.

Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно 2 заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда по чл. 131 ГПК и призовката за делото/.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявените обективно съединени искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с писмени доказателства.

Съдът приема, че от представените с Исковата молба трудови договори, се доказа съществуването на валидно трудово правоотношение между страните.

Видно от неоспореното заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице – икономист, след справка в счетоводството на ответника, е доказано за кои месеци, ищцата не е получила полагащото й се трудово възнаграждение за престирания от нея труд, и респективно – какъв е техния размер. С Исковата молба е представено и приобщено по делото Удостоверение, в което ответното дружество изрично е посочило периода и размера на дължимите на ищцата суми представляващи неизплатени й трудови възнаграждения. Сумите са конкретизирани по месеци и размер. С издаването на горепосоченото писмено доказателство за дължимите на ищцата суми, на практика ответника признава, че не е изплатил на ищцата полагащите й се трудови възнаграждения и че е налице неизпълнение на това негово задължение. Размерът на дължимите трудови възнаграждения, посочен в Удостоверението и изчислен от вещото лице, изцяло съответства на цената на предявения иск за неизплатени трудови възнаграждения.

Поради това, доказано е неизпълнение от страна на ответника на вменените му по закон задължения – да изплати на работника/ служителя полагащото му се трудово възнаграждение за положения от него труд. съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ.

При тези мотиви, съдът приема, че иска за неизплатени трудови възнаграждения на ищцата – по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, е основателен и доказан в претендирания размер, поради което съдът го уважава за сумата 10 254.92 лв.

3

По иска за мораторни лихви.

В случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от страна на работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният по делото доказателствен материал, ответника не е изплатил в законният срок, полагащите се на ищцата трудови възнаграждения, поради което и работодателят дължи на работника следващите се мораторни лихви върху главницата, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ.

Претендираният с исковата молба размер на мораторните лихви, е 1 014.80 лв., в какъвто размер е мораторната лихва съгласно заключението на вещото лице, поради което съдът уважава иска в претендирания размер.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2021 г., до окончателното й изплащане. С депозирането на исковата молба, на практика към ответника е отправена покана за заплащане на главницата, поради което и от този момент ответника изпада в забава и дължи законни лихви.

При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл.

239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските.

Предвид изхода на делото – съдът уважи обективно съединените искове, поради което ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски за държавна такса – 460.20 лв. и възнаграждение на вещо лице – 80.00 лв., от заплащането на които ищеца е освободен съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК. Ответникът следва да понесе в своя тежест и разноските направени от ищеца за адвокатско възнаграждение – 1 200 лв. За техния размер и за това, че същите са реално направени са представени писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано, че възнаграждението е изплатено в 4 брой.

Съдът не постановява предварително изпълнение на решението съгл. чл.

242 ГПК, както е поискано с Исковата молба, тъй като решението е неприсъствено и съгл. чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.

Белоградчик, ЕИК 105515375, със седалище и адрес на управление – гр.

Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, ДА ЗАПЛАТИ н а ПЛ.

К. АЛ., с ЕГН **********, с адрес – гр. В., ул. „...........” № ..., чрез адв. В.Б. от АК – Видин, съдебен адрес – гр. Видин, ул. „....................” № .. – партер , от гр. сумите: 10 254.92 лв. /десет хиляди двеста петдесет и четири лева и деветдесет и две ст./ – на осн. чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2021 г., както и 1 014.80 /хиляда и четиринадесет лева и осемдесет ст./ - на осн. чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко едно от тях, до датата на образуване на делото – 07.09.2021 г. , ведно със законните лихви върху главницата от 10 254.92 лв., считано от 07.09.2021 г. – датата на образуване на делото, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.

Белоградчик, ЕИК 105515375, със седалище и адрес на управление – гр.

Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото разноски в размер на 460.20 лв. – държавна такса, 80.00 лв. – възнаграждение за вещо лице, 5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавните такси, и 5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата.

ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.

Белоградчик, ЕИК 105515375, със седалище и адрес на управление – гр.

Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ.

5

К. АЛ., с ЕГН **********, с адрес – гр. В., ул. „................” № .................., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ с ДДС.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6