Определение № 387 от 07.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Ловеч, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500299 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт Н.А. срещу разпореждане № 1137/07.05.2024 год. по ч.гр.д. № 730/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Д. В., с ЕГН ********** за следните суми:

300.00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, 19.05 лв. – договорна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 12.10.2022 г., 135.93 лв. – обезщетение за забава за периода 23.06.2022 г. до 30.042024 г. и сторените по делото разноски.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че в т.12 от Заявлението са посочени началните размери на задължението /главница, лихва и обезщетение за забава/, а в т.9 претендираните суми. Цитира Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 и твърди, че заповедният съд е следвало присъди главницата, след като извърши прихващане по неравноправните клаузи.

Моли въззивната инстанция да отмените разпореждане № 1137/07.05.2024 г. по ч.гр.д. № 730/2024 г. по описа на РС – Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е 1 процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 730/2024 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. Д. В. за парични вземания в размер на: 300.00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, 19.05 лв. – договорна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 12.10.2022 г., 135.93 лв. – обезщетение за забава за периода 23.06.2022 г. до 30.042024 г. и сторените по делото разноски, произтичащи о Договор за потребителски кредит № 69**** от 15.06.2022 г.

С разпореждане № 1095 от 30.04.2024 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че заявителят следва да посочи предложеното от длъжника изпълнение и погасените с него задължения, кои разходи за взети предвид при определяне ГПР и кога е достигнало до длъжника изявлението на кредитора за прехвърляне на вземането.

С молба вх. № 4924/07.05.2024 г. жалбоподателят е посочил, че направената индивидуализация на вземанията в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и цитирал съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. По въпроса за извършените плащания по процесния договор са изложени твърдения, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване на длъжника в исковото състезателно производство. Посочено е, че уточненията относно постъпилите плащания излизат от рамките на служебното начало.

Конкретизирано е, че уведомителното писмо за цесията е получено лично от длъжника на 30.06.2023 г.

С обжалваното разпореждане Ловешкият районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление. В мотивите на същото е прието, че заявителят не е изпълнил дадените указания за индивидуализация на претендираните вземания и отстраняване на нередовностите, за да приложи решение от 30.06.2022 г. по дело С-170/21.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво 2 произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2 , т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

Въззивният състав счита, че с така подаденото заявление и уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят е посочил, че в тежест на длъжника е в исковото производство да докаже извършените плащания, като е посочил само датата, на която длъжникът е бил уведомен за прехвърляне на вземането.

Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл.

410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника.

Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.

Неоснователни са и наведените в частната жалба доводи, че неправилно районният съд е дал указания на заявителя да посочи има ли постъпили плащания от длъжника, за каква сума и кои от претендираните вземания са погасени. В решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21, СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

На следващо място следва да се посочи, ч е съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи 3 легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такива липсват, което е основание за отхвърляне на искането.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на ЛРС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1137/07.05.2024 год. по ч.гр.д. № 730/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Д.

В., с ЕГН ********** за следните суми: 300.00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, 19.05 лв. – договорна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 12.10.2022 г., 135.93 лв. – обезщетение за забава за периода 23.06.2022 г. до 30.042024 г. и сторените по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4