Решение № 286 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110213282 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,,,***'' със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.,,,,***''“, бул.,,,,***'', с ЕИК: ,,***'' против Наказателно постановление № 836764 – F827873/08.07.2025г.издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – гр.София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл.35, ал.3 от Наредба Н -18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, поради което и същото следва да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят ,,,,***'', редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи като отмени обжалваното наказателно постановление.

Административно – наказващият орган: Началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – гр.София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен 1 юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

На 30.05.2025г. в 14:32ч.била извършена проверка от старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП Т.С. и Й. П. на търговски обект – автосервиз, находящ се в град София, бул.,,,,***'', стопанисван от ,,,,***''. При извършена контролна покупка на гума ,,втора употреба“ на стойност 35 лева, заплатена в брой от старши инспектор Т.С., търговецът не издал фискален бон или друг документ, удостоверяващ продажбата. След легитимация от страна на проверяващите органи била констатирано, че след изискване на кочан с ръчни касови бележки, до края на работния ден такъв не бил представен. Парите по покупката били върнати на С.. Проверката била обективирана в нарочен протокол за извършване на проверка в обект. Във връзка с констатираното били съставени два броя АУАН, като по всеки един от тях било издадено наказателно постановление. Срещу акта, с който било констатирано административно нарушение по чл.35, ал.3 от Наредба Н -18/13.12.2006г. на МФ, не постъпило възражение и впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление. Поведението на жалбоподателя е дало повод за издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка налагане № ФК – С4211- 0206105/23.07.2025г. от Началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – гр.София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“, с която е била наложена ПАМ ,,запечатване на търговски обект - автосервиз, находящ се в град София, бул.,,,,***'', стопанисван от ,,,,***'' с ЕИК: ,,***'' и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“. Наложената ПАМ била обжалвана и впоследствие отменена с Решение № 42944 от 22.12.2025г. по дело № 9295/2025г. по описа на АССГ.

Горната фактическа обстановка

2 съдът възприе като безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на участвалите в проверката свидетели Т.С. и Й. П. е, че и двамата са възприели непосредствено поведението на търговеца, че след извършване на контролна покупка на гума ,,втора употреба“ в търговския обект не е имало кочан с ръчни касови бележки. Горното обстоятелство е обусловило и съставянето на втори АУАН, а именно за неиздаден касов бон при извършената покупка. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Същите не се намират в противоречие с показанията на свидетеля С.Р., който не внася конкретика досежно фактите по административното обвинение. В разпита си пред съдия свидетелят заявява, че в търговския обект е имало кочан с касови бележки, но същият се намирал в касовия апарат, по принцип се намирал в обекта, но към момента на проверката от НАП свидетелят излязъл и не видял дали е бил предоставен, но знаел, че по принцип там си стои. При подобни лаконични и противоречиви показания съдът не би могъл да кредитира като достоверни изложените от свидетеля твърдения, доколкото ако в търговския обект такъв кочан с касови бележки е бил наличен, напълно логично е същият да е бил представен на проверяващите, което не е сторено.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е било издадено от компетентните органи и в рамките за законоустановените по чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове.

Следва да се посочи, че както АУАН, така и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма регламентира кочанът с касови бележки да се съхранява в търговския обект, който съгласно ал. 2 следва да е прошнурован и прономерован, а в същата наредба е посочено кога се издава касова бележка от кочан, а именно при неработещо фискално устройство.

В случая безспорно е установено, че на датата на проверката – 30.05.2025 г. в търговския обект – автосервиз в гр.София, не се е съхранявал 3 кочан с касови бележки. Следователно актосъставителят, свидетелят по акта и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание.

В случая съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че липсата на кочан с касови бележки не е довело до неотразяване на приходи, най-малкото поради издаването на фискален бон за контролната покупка на пълната й стойност и липсата на данни за прекъсване работата на ФУ в този ден. Следователно и правилно е наложено административно наказание по реда на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, която е в значително по-нисък размер от санкцията по ал. 2.

От субективна страна деянието е било изъвршено виновно и при форма на вина пряк умисъл, тъй като при провечрака едноличният търговец не е предоставил изисканите от закона за наличен кочан с касови бележки.

Законодателят е предвидил в нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налагане на съответно наказание, като е предвидил, че извън случаите по ал. 1 /която касае неиздаване на документ по чл. 118 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.

Нормата обаче съдържа едно ограничение за прилагане на посочената алинея – нарушението трябва да не води до неотразяване на приходи, когато се налага наказанието предвидено в ал. 1. Следователно нарушението, санкционирано по ал. 2 следва да е довело до неотразяване на приходи, а ако не е довело до неотразяване на приходи – следва да се приложи санкцията по ал. 1, която за юридическите лица е в размер от 1000 до 4000 лева.

В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, като по делото не са събрани и доказателства за неотразяване на приходи на дружеството. С оглед на определянето на санкцията в минималния предвиден в чл. 185, ал. 2, вр. ал.

1 от ЗДДС размер от 1000 лева, е безпредметно обсъждането на основания за нейното намаляване.

Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията 4 на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като маловажно, доколкото същото е свързано с липсата на възможност при прекъсване работата на фискалното устройство да се отчитат продажби чрез касови бонове от кочан, което затруднява отчетността. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-18 предвижда допълнително задължение за търговците, като кочанът с касови бележки следва да е не в седалището на дружеството или на друго място, а да е на разположение във всеки един от стопанисваните обекти от дружеството.

Само по този начин при прекъсване работата на ФУ ще се осигури възможност за отчитане на приходите и съответно за проследяване на отчетността. Същевременно по делото са налице данни и за извършено второ административно нарушение, свързано с неиздаването на касов бон по извършената сделка. Приетото в мотивите на решението на АССГ по повод отменената ПАМ становище за маловажност на случая няма обвързващ за настоящия съдебен състав ефект, поради липсата на данни, че същото е влязло в законна сила и касаещо предмет, различен от съществото на настоящото дело.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна на процесуално основание.

Поради тази причина и наказателното постановление се явява законосъобразно и следва като бъде потвърдено.

При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалния представител на административно – наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН . Предвид невисоката фактическа и правна сложност на случая, същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.

37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 86, 92 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 836764 – F827873/ 08.07.2025г. издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – гр.София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“, с което на ,,,,***'' със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.,,,,***''“, бул.,,,,***'', с ЕИК:

,,***'' е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл.35, ал.3 от Наредба Н -18/13.12.2006г. на МФ.

ОСЪЖДА ,,,,***'' със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.,,,,***''“, бул.,,,,***'', с ЕИК: ,,***'' да заплати по сметка на НАП сумата в размер на 86, 92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6