Решение № 304 от 26.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. К., 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101670 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът В. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** твърди, че след справка в ЦКР към БНБ установил, че ответникът подава информация към регистъра относно негови задължения. Към настоящия момент в справка от ЦКР фигурирА. следните задължения, заведени под идентификатори EOSDR000000001562267 и EOSDR000000001116389 - задълженията възникнА. от договори за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

1. По отношение на задължението по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД:

На 30.09.2008 г. между В. М. К. и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за кредит за текущо потребление и поръчителство. На 10.12.2009 г. била издадена заповед № 706 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№1446/2009 г. на РС-К. за следните суми:

1) 14 663.38 лева - главница по договора за кредит от 30.09.2008 г.

2) Законна лихва върху главницата по т.1, считано от 09.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането

3) 1721.49 лева -лихва, дължима за периода от 02.09.2009 г. до 09.12.2009 г.

4) 327.70 лева - разноски по делото.

На 10.12.2009 г. за гореописаните суми бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1446/2009 г. на РС-К..

1

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано и.д.

№26/2010 г. по описа на ЧСИ Т. Л., peг. №820, р-н на действие ОС-П..

На 21.10.2020 г. по силата на договор за цесия „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило гореописаното материално право на вземане.

На 07.09.2021 г. с постановление и.д.№26/2010 г. по описа на ЧСИ Т.

Л. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпване на перемпция.

2. По отношение на задължението по договор за кредит с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД:

Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В. К. бил сключен договор за кредит № CREX-01146401 за сумата от 284.35 лева. На 29.02.2016 г. по силата на договор за цесия „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило гореописаното материално право на вземане.

3. Извънсъдебните действия за доброволно уреждане на спора:

На 15.07.2025 г. ищецът е подал заявление до ответното дружество е искане гореописаните задължения да бъдат изтрити като погасени по давност на основание чл. 17 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ ЕО.

С отговор от 31.07.2025 г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД отказало да изтрие задълженията на В. К., оспорвайки факта на погасяването по давност на същите, тъй като фактът на изтичане на погасителната давност не бил доказан.

По съществото на спора:

Счита, че не дължи на “ЕОС Матрикс“ процесните суми по принудителен ред, тъй като погасителната давност за описаните суми е изтекла.

1. По отношение на задълженията произтичащи от договор с „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от изложената фактическа обстановка на 07.09.2021 г. било издадено постановлението за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Повече от 2 години по и.д. №26/2010г. по описа на ЧСИ Т. Л. не били предприемани изпълнителни действия - от 07.09.2019 г. до 07.09.2021 г., поради което същото се е прекратило по силата на закона, като перемирано.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, новата погасителна давност за вземания, предмет на изпълнително производство, започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното вА.дно изпълнително действия - в настоящия случай най-късно от 07.09.2019 г. От гореизложеното било видно, че найкъсно на 07.09.2024 г. погасителната давност за процесните задължения е изтекла и същите не подлежат на принудително изпълнение, тъй като се превърнА. в естествени такива. Следователно към настоящия момент и към момента на подаване на искането към ответното дружество, за извънсъдебно отписване на задълженията, за същите била настъпила 5-годишната погасителна давност.

2. По отношение на задължението произтичащо от договор с „БНП 2

Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД:

Задължението от 284.35 лева произтичало от вземания от неизпълнен договор за потребителски кредит, по отношение на който се прилагала 5годишната погасителна давност, както и от вземания за лихви, по отношение на които се прилагала 3-годишната погасителна давност. Не им било известно да са водени съдебни производства за това задължение. Не им било известно да са предприемани действия, с които да е била прекъсвана давността за вземането, след като същото било прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 29.02.2016 г. Счита, че следва да се приеме, че последният момент, от който е било възможно да е започнала да тече новата погасителна давност е именно на 01.03.2016 г. С оглед на гореизложеното давността за вземанията за лихви изтекла на 02.03.2019 г., а давността за вземанията за главница изтекла на 02.03.2021 г.

Ето защо счита, че всички задължения на В. К. към „ЕОС Матрикс“ ЕООД са погасени по давност и за ищеца е нА.це правен интерес от предявяване на иск, тъй като към момента ответното дружество активно търси вземането си, оспорва погасяването по давност на вземането и обработва същото в собствените си регистри и подава данни към Централния кредитен регистър за това задължение.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията на страните, че В. М. К., ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 както следва:

- сумата в размер на 14 663.38 лева (четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и три лева тридесет и осем стотинки) - главница по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 30.09.2008г.;

- законна лихва върху главницата по т. 1, считано от 09.12.2009г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата в размер на 1721.49 лева (хиляда седемстотин двадесет и един лева, четиридесет и девет стотинки) лихва, дължима за периода от 02.09.2009г. до 09.12.2009г. по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 30.09.2008г.;

- сумата в размер на 327.70 лева (триста двадесет и седем лева седемдесет стотинки) лева - разноски по заповедното производство на „Банка ДСК“ ЕАД;

- сумата в размер на 284.35 лева (двеста осемдесет и четири лева тридесет и пет стотинки) - главница по договор за кредит №CREX-01146401 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, тъй като погасителната давност за описаните суми е изтекла.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет.

4, представлявано от Т. И. В., оспорва иска.

Сочи, че на 30.09.2008 г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление между В. М. К. (кредитополучател), от една страна, и „Банка ДСК“ ЕАД (кредитор), от друга страна.

3

Въз основа на сключения договор за кредит между страните възникнало вА.дно облигационно правоотношение. Посоченото вземане било прехвърлено (цедирано) първоначално съгласно сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД (цедент) и „ОТП Факторинг България“ ЕАД (цесионер, понастоящем влял се в „Банка ДСК“ ЕАД).

„ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило вземането от цедента „ОТП Факторинг България“ ЕАД съгласно сключен договор за цесия от 21.10.2020 г. и считано от тази дата кредитор по задължението било именно ответното дружество. Поради неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД инициирал заповедно производство, образувано е ч.гр.д. под № 1446/2009г. по описа на PC К., завършило с издаването заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на последните било образувано изпълнително дело № 26/2010 г. по описа на ЧСИ Т. Л., с peг. № 820 при КЧСИ. В хода на производството били извършени множество изпълнителни действия, с които погасителната давност била прекъсвана.

2. На 22.03.2006г. бил сключен договор за кредит № CREX-01146401 между В. М. К. (кредитополучател), от една страна, и „Д.И.“ АД (кредитор с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД), от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит, между страните възникнало вА.дно облигационно правоотношение. Посоченото вземане било прехвърлено (цедирано) първоначално съгласно сключен договор за цесия от 28.04.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Файнънс“ ЕООД (цесионер). „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило вземането от цедента „ЕОС Файнънс“ ЕООД съгласно сключен договор за цесия от 29.02.2016 г. и считано от тази дата кредитор по задължението е именно ответното дружество.

II. По отношение на допустимостта и основателността на предявения иск за установяване недължимостта на вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1446/2009 г. по описа на PC К., счита същия за изцяло неоснователен по следните съображения:

На първо място, за установените вземания със заповед за изпълнение течала 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила.

Аргументът в тази насока бил, че влязлата в сила заповед за изпълнение установявала вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439 ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

В конкретния случай по образуваното изпълнително дело № 26/2010г. по описа на ЧСИ Т. Л., с peг. № 820 при КЧСИ, на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, като същата влязла в сила поради неподаване на възражение в законоустановения срок. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получавал крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземанията, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за вземанията по изпълнителния лист следвало да се прилага 5-годишната погасителна давност.

4

В процесния случай следвало да се отбележи и даденото разрешение с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, с което се приело, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. от когато било обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Доколкото образуваното изпълнително дело № 26/2010 г. по описа на ЧСИ Т.

Л. било висящо към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, следвало да се вземат предвид само извършените изпълнителни действия след 26.06.2015 г. тъй като погасителна давност преди това не е текла.

Също следвало да бъде взето предвид даденото разрешение с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, с което се приело, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. Противно на изложеното от ищеца, както било посочено в мотивите на тълкувателното решение, погасителната давност и перемпция били различни институти с различни правни последици. В този смисъл, дори да се приемело, че в даден момент по първоначално образуваното изпълнително дело № 26/2010 г. по описа на ЧСИ Т. Л. да е настъпила перемпция, същата била без правно значение за прекъсване на давността. В допълнение на горното, в мотивите на тълкувателното решение било посочено, че също за давността и нейното прекъсване водещо значение имало искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсвала, ако непредприемането му се отдавало на причини, независещи от кредитора. Необходимо било молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразявала възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител имал служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Водело до прекъсване на давността молба, в която бил посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност била поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Изхождайки, както от пределно ясната формулировка на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, така и от същността на прекъсването на давността, разбирана като необходимост от активно поведение на кредитора, насочено към установяване и събиране на вземането му, не би следвало да има съмнение, че от значение за прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а не самото извършване на изпълнителни действия от органа по принудително изпълнение или нА.чието на резултат от предприетите действия. Според съдебната практика, при направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не можел да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дА. действия по реА.зирането му са предприети от ЧСИ или дА. предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той поддържал висящността на изпълнителния процес с 5 регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност. В процесния случай, ищцовата страна считала, че последното действие, с което давността била прекъсната е извършено на 07.09.2019 г., като след тази дата в период от 5 години, погасителната давност не била прекъсвана. Горното твърдение било неправилно, тъй като от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД била депозирана молба за конституиране на 11.06.2021 г., която съдържала всички необходими реквизити, към същата били приложени надлежни доказателства, удостоверяващи настъпилото частно правоприемство, на способ - чрез налагането на запор на банкова сметка на длъжника. По така депозираната молба липсвала резолюция от страна на съдебния изпълнител или указания към цесионера, които същият следвало да изпълни. Т.е. нА.це било бездействие на съдебния изпълнител, което не можело да се вменява във вина на кредитора чрез обявяване на вземането за погасено по давност (Решение № 6362/24.10.2025 г. по гр. д. № 12361/2025 г. по описа на СГС). В тази връзка, доколкото кредиторът бил активен и отправил искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, то давността била прекъсната с молбата, тъй като неизвършването на поисканите действия не се дължало на негова вина, а по вина на съдебния изпълнител, който бездействал. Именно поради изложеното, било ирелевантно, че изпълнителното производство е било прекратено с постановление от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, издадено на 07.09.2021 г., доколкото както вече било посочено перемпцията и погасителната давност били различни правни институти с различни правни последици. В този смисъл, в решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКО, IV г.о., било прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ - той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсвало давността, независимо дА. съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Във връзка с горното, в решение № 50094/16.11.2023 г. по т.д. № 770/2022 г. на ВКС било възприето, че самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането.