Решение № 76 от 09.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 76 гр.

Пловдив, 09.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 566/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т.М.Т. против решение № 975/19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2680/2017 г. по описа на П. окръжен съд – ХХІІ гр.с., в частта, в която е уважен предявеният от И.П. иск за осъждането на жалбоподателя да върне дълга, който е гарантирал, встъпвайки като съдлъжник на заемополучателя „*** г.“ ООД. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да върне делото за ново разглеждане поради нарушение на правото му да ангажира доказателства, а ако съдът не възприеме това негово становище, да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове поради доказване на хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 95 от ЗЗД.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемия.

Въззиваемият И.Г.П. моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от И.Г.П. против Т.М.Т. обективно кумулативно съединени искове по чл. 240, ал.

1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, последният съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 09.09.2009 г. бил сключен договор за заем между А. В. П. и „*** г.“ ООД, по силата на който П. предоставил на дружеството сумата 50 000 лв. с уговорена 12 % годишна възнаградителна лихва върху неиздължената главница и 0,1 % неустойка за забава върху дължимите суми за всеки просрочен ден с падеж на задължението 09.08.2010 г., като с договор за цесия от 27.10.2011 г. ищецът придобил вземанията, които към този момент били в размер на 35 318,83 лв., от които 25 832,93 лв. главница и 9 485,90 лв. възнаградителна лихва. На 09.09.2009 г. с договор за заем „Л.Б.“ ООД предоставило на „*** г.“ ООД сумата 200 000 лв. с уговорена 12 % годишна възнаградителна лихва върху неиздължената главница и 0,1 % неустойка за забава върху дължимите суми за всеки просрочен ден с падеж на задължението 09.08.2010 г., като с договор за цесия от 27.10.2011 г. ищецът придобил вземанията, които към този момент били в размер на 114 329,99 лв., от които 86 994,51 лв. главница и 27 335,48 лв. възнаградителна лихва. По силата на договор за встъпване в дълг от 27.10.2011 г. със съгласието на кредитора И.П.Т.Т. встъпил в дълга на „*** г.“ ООД по двата договора за заем, цедирани на П., като поел задължение да заплати пълния размер на задълженията в срок до 20.04.2016 г., но той платил само 42 000 лв. на 14.08.2014 г., които при липса на изрична уговорка ищецът приема, че се разпределят за погасяване на задълженията по двата договора.

Предвид неизпълнението на задължението от ответника по договора за заем от 09.09.2009 г. между „Л.Б.“ ООД и „*** г.“ ООД, цедиран на ищеца с договор за цесия от 27.10.2011 г., по които като солидарен длъжник встъпил ответникът със споразумение от 27.10.2011 г., П. моли съда да осъди Т. да му заплати 86 994,51 лв., представляващи невърната сума по посочения договор за заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, 89 742,72 лв. /след допуснато изменение размера на иска в съдебно заседание на 04.06.2019 г./, представляващи уговорена възнаградителна лихва по договора за заем за периода 27.10.2011 г. – 17.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, 53 000 лв. /след допуснато изменение размера на иска в съдебно заседание на 04.06.2019 г./, представляващи уговорена неустойка за забава по договора за заем за периода 27.10.2011 г. – 17.10.2017 г. Ако бъде отхвърлен предявеният иск за неустойка, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 52 992,19 лв., представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 27.10.2011 г. – 17.10.2017 г. Претендира разноски.

Ответникът Т.Т. оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че неизпълнението на задълженията, в които е встъпил, се дължи на виновното поведение на ищеца като мажоритарен собственик на 70 % от капитала на „*** г.“ ООД поради неположена от него добра грижа за връщане на заема своевременно, ненастъпване на условието по чл. 3 от договора за встъпване в дълг по вина на ищеца, както и поради това, че ищецът се е удовлетворил от другия солидарен длъжник „*** г.“ ООД от имуществото му съгласно инвентаризационен опис № 1/30.01.2012 г. към датата, на която го е изгонил като съдружник от производствената база, от дружествения дял, предоставен от ответника като обезпечение на дълга, в който е встъпил, от вещите, собственост на ЕТ „Х. - М. Т.“, гарант по договора за заем, които ищецът е задържал, и конкретно от вещите, предмет на ДП № 102/2013 г. на ОСО при ОП – П., и списъка, приложен по пр.пр. № 2211/2012 г. на РП - К.. Прави възражения за изтекла погасителна давност на вземанията по двата заемни договора, която според него е изтекла за главницата към 09.08.2015 г., за неустойката към 09.08.2013 г. и възнаградителната и мораторната лихва – за период три години назад, считано от датата на исковата молба. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ищеца.

С обжалваното решение Т.Т., встъпил като солидарен съдлъжник в дълга на „*** г.“ ООД, произтичащ от договор за заем от 09.09.2009 г. между „*** г.“ ООД и „Л.Б.“ ООД, по силата на споразумение за встъпване в дълг от 27.10.2011 г., е осъден да заплати на И.П., цесионер по договор за цесия от 27.10.2011 г. между него и „Л.Б.“ ООД, 85 494,51 лв., представляващи невърната към 27.10.2011 г. заемна сума, получена от „*** г.“ ООД от „Л.Б.“ ООД по силата на договор за заем от 09.09.2009 г., 10 439,34 лв., представляващи възнаграждение за ползване на заемната сума от 86 994,51 лв., уговорено по чл. 4, ал. 1 от договора за заем, 45 846,11 лв., съставляващи неустойка /наказателна лихва/ за забава, уговорена по чл. 14, ал. 2 от договора за заем, за периода 01.05.2016 г. – 17.10.2017 г., за 527 дни, както и 8 125 лв. разноски по делото по съразмерност с уважената част от исковете, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери от 86 994,51 лв., от 89 742,72 лв. и за периода 27.10.2011 г. – 17.10.2017 г. и от 53 000 лв. и за периода 27.10.2011 г. – 30.04.2016 г., както и е отхвърлен евентуалният иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за страната за сумата 7 153,89 лв. върху сумата 86 994,51 лв. за периода 27.10.2011 г. – 30.04.2016 г., като И.П. е осъден да заплати на Т.Т. 1 605,99 лв. разноски по делото по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано само от ответника в осъдителната му част и в тази част е предмет на въззивното производство, като в останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С допълнително решение № 1118/08.10.2019 г. е допълнено решение № 975/19.07.2019 г., като е допълнено в диспозитива за осъждането на Т.Т. дължимостта на законна лихва върху сумата 85 494,51 лв. и върху сумата 10 439,34 лв., считано от 11.12.2017 г. до окончателното им изплащане, и е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на решението, като законната лихва върху сумата 85 494,51 лв. и върху сумата 10 439,34 лв. се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба 30.10.2017 г.

Това решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

От договор за заем от 09.09.2009 г. е видно, че

„Л.Б.“ ООД - С. като заемодател се е задължил да предостави под формата на паричен заем в собственост на „*** г.“ ООД – А., П. област сума до 200 000 лв., изцяло или на траншове до 30.11.2009 г. след изпращане от заемателя на наредително писмо за необходимата конкретна сума за превод, а последният се е задължил да я върне на неравни вноски до 09.08.2010 г., ведно с възнаграждение за ползване на сумата в размер на 12 % за размера и периода на ползване на заемните средства, платими всеки месец на 30-то число, като при предсрочно погасяване на заемната сума и изплащане на дължимото възнаграждение заемателят не дължи лихви, неустойки или каквито и да е било обезщетения на заемодателя за периода след пълното погасяване на паричното задължение, а при неизпълнение на определено в договора задължение на заемателя той дължи на заемодателя неустойка в размер на 5 % от стойността на цената по договора, а при забава на заемателя при връщане на заема и при изплащане на дължимото възнаграждение той дължи неустойка в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден от дължимите суми. За обезпечение на заема е подписан запис на заповед, авалиран от ЕТ „Х. - М. Т.“ със задължение да плати на крайния срок на договора дължимата заемна сума и възнаграждение, както и е вписан в Ц.Р.О.З. на търговските предприятия на заемателя и на ЕТ „Х. - М. Т.“ в полза на заемодателя.

С договор за цесия от 27.10.2011 г. и в присъствието на съдлъжниците по даденото обезпечение „*** г.“ ООД и ЕТ „Х. - М. Т. /с нотариална заверка на подписите на всички участващи в договора лица/ „Л.Б.“ ООД е прехвърлило на И.П. вземането си към „*** г.“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем от 09.09.2009 г., сключен между „Л.Б.“ ООД и „*** г.“ ООД, в размер към датата на подписване на договора за цесия общо от 114 329,99 лв., от които 86 994,51 лв. главница /просрочена/ и 27 335,48 лв. просрочени лихви, като вземанията са прехвърлени на цесионера в пълен обем, заедно с всички привилегиии, обезпечения и други принадлежности, както и с правото върху лихвите, неустойките и разноските върху главницата, срещу заплащане на сумата 114 500 лв. от цесионера на цедента в деня на подписване на договора по посочената в него банкова сметка.

Доколкото длъжниктът е подписал този договор, съдът приема, че цедентът е изпълнил задължението си да го уведоми по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и цесията е породила действие по отношение на „*** г.“ ООД и по отношение на третите лица /заложили свое имущество за обезпечаване вземанията на кредитора/ от деня на сключване на договора /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

Със споразумение от 27.10.2011 г. Т.Т. е встъпил като съдлъжник на „*** г.“ ООД в задълженията на това дружество към И.П. по двата договора за заем, в т.ч. по този от 09.09.2009 г., сключен между „Л.Б.“ ООД - С. и „*** г.“ ООД – А. в размер на 200 000 лв., олихвяем с годишна лихва от 12 % върху неиздължената главница и неустойка за просрочие в размер на 0,1 % върху дължимите суми за всеки просрочен ден, с падеж 09.08.2010 г., по което задълженията на първоначалния длъжник към момента на подписване на договора са в общ размер от 114 329,99 лв., от които 86 994,51 лв. главница /просрочена/ и 27 335,48 лв. просрочени лихви, а неустойката върху просрочената главница не е изчислена, но е дължима, което вземане е прехвърлено на И.П., дал своето изрично одобрение като кредитор за встъпване от страна на Т., който ще отговаря солидарно заедно с първоначалния длъжник „*** г.“ ООД, а страните са се споразумели задължението да бъде изплатено най-късно до 30.04.2016 г., ежегодно с размера на получения от Т. дивидент от печалбата в качеството му на съдружник в „*** г.“ ООД, ежегодният падеж е датата на решението на Общото събрание на съдружниците в дружеството, на което се взема решение за разпределение на печалбата му, но не по-късно от 31 март на съответната година, като независимо от наличието на печалба за разпределение и размера на дивидента, разпределян през годините, това задължение, ведно с начислените през годините лихви и неустойки, се дължи в пълен размер най-късно на 30.04.2016 г. по посочена от кредитора банкова сметка /***. 3, ал. 1/, а за обезпечение на вземането на И.П.Т.Т. се е задължил да учреди в негова полза залог върху дружествения си дял в „*** г.“ ООД в изискуемата форма и да даде писменото си съгласие за вписването му в Ц.Р.О.З..