Определение № 36142 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36142 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110150971 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

М. Й. А. е предявила срещу „Кредисимо“ ЕАД (първи ответник) установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК – за прогласяване нищожността на сключения на 31.01.2023 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД Договор за паричен заем № 2717257 за сумата от 1 022,58 евро (2 000 лв.), поради липса на задължително съдържание - непосочен дневен лихвен процент, както и в условията на евентуалност (в случай че главният иск за нищожност на целия договор бъде отхвърлен) установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК – за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора – чл.

4, ал. 1, въвеждаща задължение за предоставяне на обезпечение. Горните искове са били съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, предявен като частичен иск, за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да възстанови на ищцата сумата от 51,13 евро (100 лв.), част от вземане в общ размер от 502,78 евро (983,35 лв.), получена без основание (над размера на усвоената главница от 1 022,58 евро / 2 000 лв.) сума, поради нищожност на договора.

Ищцата е предявила и срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД (втори ответник) установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на сключения на 31.01.2023 г. между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство (към Договора за заем № 2717257) поради противоречие със закона (заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК за тавана на ГПР) и накърняване на добрите нрави.

1

Ищцата твърди, че на 31.01.2023 г. е сключила с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2717257 за сумата от 1 022,58 евро (2 000 лв.), със срок на погасяване 18 месеца, обща сума за връщане 1 196,05 евро (2 339.28 лв.), с посочен ГПР от 21.94% и ГЛП от 20%.

Поддържа, че в договора липсва задължително посочване на дневен лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, което прави целия договор нищожен по силата на чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност иска да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи, че на 31.01.2023 г. с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД (чиито едноличен собственик на капитала е първият ответник) е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с уговорено възнаграждение в размер на 991,15 евро (1 938,53 лв.). Излага доводи, че договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие със закона (заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК) и накърняване на добрите нрави, тъй като представлява прикрита схема за скрито оскъпяване на кредита и надхвърляне на законовия таван на ГПР чрез прехвърляне на разходи към свързано дружество. Излага твърдения, че въз основа на нищожните договори е заплатила общо сумата от 1 525,36 евро (2 983,35 лв.), включително 5 вноски през EasyPay на стойност 671,91 евро (1 314,15 лв.) и сумата от 853,45 евро (1 669,20 лв.), с която кредитът е бил рефинансиран с нов договор за заем № ............/24.07.2023 г. Претендира връщане на даденото без основание над усвоената главница от 1 022,58 евро (2 000 лв.), възлизащо на общо 502,78 евро (983,35 лв.), като предявява осъдителния си иск като частичен за сумата от 51,13 евро (100 лв.).

В срока по чл. 131 ГПК ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не са подали отговор на исковата молба.

На основание чл. 154 ГПК, по главния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, срещу „Кредисимо“ ЕАД, в тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на сключено между страните потребителско кредитно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № 2717257 от 31.01.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание; качеството си на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК; фактическите си твърдения, че в съдържанието на договора липсва задължително посочване на конкретен дневен лихвен процент, което съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 2

ЗПК, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, установяваща задължително осигуряване на обезпечение противоречи на закона и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

23 ЗПК – да установи: факта и размера на реално извършените от нея плащания по договора към първия ответник в общ размер на 1 525,36 евро (2 983.35 лв.), включващи 5 вноски през EasyPay на стойност 671,91 евро (1 314,15 лв.) и сумата от 853,45 евро (1 669,20 лв.) по рефинансиращия Договор № ............/24.07.2023 г.; че извършените плащания надвишават усвоената чиста главница от 1 022,58 евро (2 000 лв.), поради което сумата от 502,78 евро (983,35 лв.), от която с настоящото производство се претендира частичният размер от 51,13 евро (100 лв.), е получена от кредитора без правно основание.

По установителния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, предявен срещу втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договора за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023 г. с втория ответник с посоченото в исковата молба съдържание; фактическите си твърдения за недействителност – че сключването на договора за поръчителство с договорено възнаграждение от 991,15 евро (1 938,53 лв.) е било фактически задължително условие за отпускането на кредита от първия ответник; обстоятелствата, сочещи на заобикаляне на закона за изкуствено скриване на реалния ГПР и прехвърляне на разходи към свързано с кредитора лице, както и че договорът накърнява добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.

В тежест на първия ответник „Кредисимо“ ЕАД е да установи: действителността на оспорения Договор за паричен заем № 2717257 от 31.01.2023 г. и спазването на всички императивни изисквания на ЗПК; че е изпълнил задължението си за своевременно предоставяне на пълна и ясна преддоговорна информация чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ) съгласно чл. 5 ЗПК; че посоченият в договора ГПР от 21.94% е изчислен точно по формулата в Приложение № 1 към ЗПК и включва всички известни на кредитора разходи към момента на сключването му;

3 наличието на годно правно основание за получаване и задържане на платените от ищцата суми над усвоената главница.

В тежест на втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е да установи: действителността на договора за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023 г.; че възнаграждението за поръчителство в размер на 991,15 евро (1 938,53 лв.) представлява цена на реално предоставена самостоятелна услуга по обезпечаване, а не скрит разход по кредита; че изборът на поръчител е бил изцяло доброволен за ищцата и че клаузите на договора за поръчителство са били предмет на индивидуално договаряне с потребителя по смисъла на чл. 146, ал. 4 ЗЗП.

Представените от ищцата писмени доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети по делото.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответните дружества да представят счетоводни справки и извлечения от счетоводните си книги за постъпилите плащания по договора за кредит и договора за поръчителство следва да бъде уважено като относимо и необходимо за пълното изясняване на размера на платените суми.

Произнасянето по искането на ищцата за допускане на съдебносчетоводна експертиза следва да бъде отложено до първото по делото открито съдебно заседание, след изслушване на становището на ответниците относно обстоятелствата, които ищцата иска да установи с експертиза.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026 г. от 10:10 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и молбата-уточнение писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, да представят счетоводна справка за всички извършени от ищцата плащания по Договор за паричен заем № 2717257/31.01.2023 г. и Договора за поръчителство от 31.01.2023 г., ведно с 4 заверен препис от извлечения от счетоводните книги относно аналитичните сметки по партидата на заемателя.

УКАЗВА на ответниците, че при непредставяне на документите в указания срок, на основание чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК, съдът може да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране на доказателства.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищцата за допускане изслушването на заключение по съдебно-счетоводна експертиза, до първото по делото открито съдебно заседание;

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в срок, най-късно до първото по делото открито съдебно заседание да вземат становище и да посочат изрично дали оспорват следните обстоятелства, твърдени от ищцата, за установяването на които от нея е поискано допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза: размера на общо платената от ищцата сума по Договор за паричен заем № 2717257/31.01.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023 г., възлизащ според твърденията в исковата молба на 1 525,36 евро (2 983,35 лв.), в това число 5 вноски през EasyPay на стойност 671,91 евро (1 314,15 лв.) и сумата от 853,45 евро (1 669,20 лв.), с която заемът е рефинансиран с Договор за заем № ............/24.07.2023 г.; датите, размера и конкретното счетоводно отнасяне/разпределение по пера (за главница, договорна лихва и възнаграждение за поръчителство) на всяко от извършените от ищцата плащания; обстоятелството, че уговореното възнаграждение за поръчителство в размер на 991,15 евро (1 938,53 лв.) не е било включено от кредитора при изчисляване на обявения в договора ГПР от 21,94%, като задължителен разход по кредита, както и че при включването на този разход, реалният ГПР би надхвърлил законовия таван по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

УКАЗВА на ответниците, че при оспорване на посочените обстоятелства, съдът ще уважи искането на ищцата за допускане на съдебносчетоводна експертиза, като необходимо.

УКАЗВА на страните, че най–късно в първото по делото открито съдебно заседание могат да вземат становище по проекта на доклад и дадените указания.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация или спогодба.

УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Когато съдът 5 одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните задълженията им по чл. 40, чл. 41 и чл. 50 от ГПК: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.