Разпореждане № 5121 от 12.10.2015, Районен съд - Горна Оряховица

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В Р В

РђВ Р—В РџВ

О Р Е Ж ДВ

РђВ РќВ Р•:

           Днес 12.10.2015г. Еманоел Вардаров –

съдия-докладчик гр.дело№1568/2015г. по описа на ГОРС, считам че дължа произнасяне по реда на чл.129 ал.2 ввр. чл.127 ал.1 от ГПК.

           Със заявения петитум в исковата

молба  на Toдор Н.Д. с ЕГН**********,***.Тръмбеш(чрез адв.Б. Ив.Г. от САК - съдебен адрес:***), против М.З.М. с ЕГН**********,***.Тръмбеш,  са предявени искове: -по чл.26 ал.2 от

ЗЗД(за прогласяване на нищожност на сделка като привидна, обективирана в нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г.

на нотарисус Кр.Боева с район на действие ГОРС, с който Т.Н.Д. продава на М.З.М.

следния недвижим имот, с административен адрес: гр.Г.Оряховица ул.”В.Левски”№8 вх.Г, представляващ ап.№18, на шести етаж, от жилшцна сграда, с пл.№5533, построена при отстъпено право на строеж върху общинска земя - УПИ XVI-за ЖС, магазини и гаражи в кв.5 по ПУП на район „Север” на гр.Г.Оряховица, който апартамент се състои от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 78.17кв.м, при граници: изток-ап.17; запад-Енчо Стефанов;  север-паркинг; юг-ул.”В.Левски”; отдолу-Георги Илиев Лазаров, заедно с избено помещение№18 с площ 7.97кв.м, при граници:

изток-стълбище; запад-коридор, север-изб.помещение№17; юг-коридор, ведно с 1.6% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; -в условията на евентуалност иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД „за прогласяване на нищожност на сделката за нищожна, като договор, който на…”; -в условията на евентуалност иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД „за прогласяване на нищожност на сделката за нищожна, като договор, който накърнява добрите нрави, поради липсата на еквивалентност в насрещните престации; -в условията на евентуалност иск по чл.29 от ЗЗД  прогласяване на сделката като унищожаема, като сключена при измама; -в условията на евентуалност иск по чл.33 от ЗЗД  прогласяване на сделката като унищожаема, като сключена при крайна нужда при явно неизгодни

условия; -в условията на евентуалност иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, поради неизпълнение; -иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на нотарисус Кр.Боева с район на действие ГОРС, с който е обективирана нищожната сделка.

           Исковото производство,

като инициирано от ищеца, който сезира съда с това да бъде разрешен граждански спор със сила на пресъдено нещо, с оглед защитата на материалното право, накърнено от спора, е пряко обусловено от волята на ищеца, който определя и рамките на съдебното производство и пределите на спорното право. Същият обаче следва да изложи точно обстоятелствата, довели до гражданскоправния спор, и въз основа на тях да отправи искането си към съда. Исковата молба следва да отговаря на изисквания - императивно очертани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, тъй като само редовна от външна страна, искова молба може валидно да сезира съда. Сезирането на съд е формален акт, в който съобразно въведения процесуален ред - императивен по отношение на всички, следва ясно и конкретно да се очертае спорното право, съставляващо единство между обстоятелствена част и петитум - да очертае вида и обема на нарушените права и да обуслови преценката на съда за дължимата във връзка с охраняването на нарушените права съдебна защита, а правното основание - като дейност по прилагането на закона, се определя от сезирания съд, въз основа на сочените от ищеца обстоятелства и искане. Именно тези твърдения ищецът е длъжен да изложи и ясно и точно да формулира пред съда, за да индивидуализира спорното право и обуслови както процесуалната си легитимация по делото и принадлежността на правото на иск, така и правния си интерес от завеждането на посочените от него искове. В исковата молба ищецът е

изложил твърдения за съществуващи отношения и намерения за създаване на други отношения с ответника М.З.М.

Рё/или негови близки Рё СЂРѕРґРЅРёРЅРё, РІ С‚.С‡. Рё освен процесния РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° РїРѕРєСѓРїРєРѕ-продажба РѕС‚ 18.06.2015Рі. Рё РЅР° РґСЂСѓРіРё РґРѕРіРѕРІРѕСЂРё. Същият РЅРµ Рµ навел конкретни факти РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃВ

цитираната разпоредителна сделка от 18.06.2015г., които обуславят приложимост на всички изброени пороци. Предмет на претендираната недействителност - нищожност/унищожаемост са именно този договор за покупко-продажба, за които липсват каквито и да е фактически твърдения, обуславящи приложимост на сочените от ищеца правни институти по чл.26 и сл.

Р—Р—Р”; чл.87 Р—Р—Р”, чл.537 ал.2 РѕС‚ ГПК. Предявената РёСЃРєРѕРІР° молба РЅРµ съдържа ясен петитум. Именно тези съображения налагатВ

на съда да приложи разпоредбата на чл.129 ввр. чл.127 от ГПК и даде на ищеца ясни и точни указания да посочи и определи накърненото право чиято съдебна защита търси чрез  предявените искове.

           Съгласно чл.114 б”а” от ЗС Трябва да бъдат вписани исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл.112

от ЗС. По този начин, с оглед изискванията на чл.114 б.”в” от ЗС ввр. чл.11 от Правилника за вписванията исковата молба следва да бъде вписана в Служба по вписванията гр.Г.Оряховица към АВ от ищеца и да бъде приложена вписана по делото. Задължението за вписване на исковата молба изходжа от: оповестително-защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица–приобретатели на спорното вещно право, от  обществения

интерес и правна сигурност на гражданския оборот, което задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно за такова вписване. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение№3/19.07.2010г. на ОСГК на ВКС, При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл.127 от ГПК, респ. за необходимите приложения по чл.128 от ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл.7 ал.1 от ГПК , неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл.114 от ЗС, е основание за нейното връщане на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

В РЎ оглед чл.72 ал.2В

от ГПК за предявените с една молба

алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск. Защитата по чл.537 ал.2 от ГПК не представлява самостоятелен иск и намира приложение само като последица от уважаването на вещен иск, поради което самостоятелното му предявяване е недопустимо, а цената му следва да се определи от цената на иска по чл.124

ал.1 от ГПК.

           Водим от изложените съображения и

РЅР° основание чл.129 ал.2 РІРІСЂ. чл.127 ал.1 РѕС‚ ГПК, чл.7 РѕС‚ ГПК, В СЃСЉРґСЉС‚ В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В Р В РђВ Р—В РџВ РћВ

Р Е  Д  И :

            ЗАДЪЛЖАВА Toдор Н.Д. с ЕГН**********,***.Тръмбеш,

в едноседмичен срок от получаване на съобщението: -обстоятелствата на които основават предявените искове в

условията на евентуалност, в т.ч. и фактически твърдения, обуславящи приложимост на сочените от ищеца правни институти по чл.26 и сл. ЗЗД; чл.87 ЗЗД, чл.537 ал.2 от ГПК: - по чл.26 ал.2 от ЗЗД(за прогласяване на нищожност на сделка като привидна; -в условията на евентуалност иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД „за прогласяване на нищожност на сделката за нищожна, като договор, който на…”; -в условията на евентуалност иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД „за прогласяване на нищожност на сделката за нищожна, като договор, който накърнява добрите нрави, поради липсата на еквивалентност в насрещните престации; -в условията на евентуалност иск по чл.29 от ЗЗД  прогласяване на сделката като унищожаема, като сключена при измама; -в условията на евентуалност иск по чл.33 от ЗЗД  прогласяване на сделката като унищожаема, като сключена при крайна нужда при явно неизгодни