Решение № 103 от 16.09.2026, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. К. 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин М. Чорбаджийски при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело № 20255130101083 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от Х. Н. С., Ф. С. М., А. С. М. и Х. С. С., чрез пълномощника им адв. М. Х., против М. А. Т., за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ:

УПИ IV-272 в кв. 28, с площ от 650 кв.м., по ПУП на с. П., община К. одобрен със Заповед № 488/06.07.1987 г., при граници: североизток – улица, северозапад – УПИ III-272, югоизток – земеделски земи, югозапад – УПИ V-273. Ищците твърдят, че са наследници по закон на Съботин С. С., починал на 19.09.2002 г., който през 60-те години на XX век придобил дворно място с площ около 2700 кв.м., представляващо дворище пл. № 272 в кв. 28 по плана на с.

П.. Твърди се, че наследодателят на ищците е установил фактическа власт върху целия имот и е построил жилищна сграда в един от образуваните впоследствие урегулирани поземлени имоти. За УПИ I-272, УПИ II-272 и УПИ III-272 наследодателят се е снабдил с нотариални актове № 51, том I, дело № 108/1993 г. и № 52, том I, дело № 109/1993 г. на Районен съд – К..

По отношение на процесния УПИ IV-272 ищците поддържат, че са упражнявали фактическа власт като собственици, като владението е започнало от техния наследодател и след смъртта му е продължило от тях. Ищците сочат, че за процесния имот е съставен Акт за държавна собственост № 2503/20.05.1988 г., в който като бивш собственик е посочена АПК – П..

Посочват също, че със Заповед № 252/06.06.1988 г. е било учредено право на строеж за жилищна сграда, която не е била изградена. Поддържат, че имотът никога не е бил отчуждаван и не е бил валидно отнеман от владението на наследодателя им. По-късно имотът е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 13230/27.11.2019 г., а с договор от 13.07.2020 г., сключен след проведен търг, община К. е продала имота на ответницата. Ищците считат, че общината не е била собственик на имота и не е могла да прехвърли право на собственост на ответницата. Поддържат, че са придобили собствеността върху процесния имот по давност на основание чл. 79 ЗС, поради което молят съда да уважи предявения иск и да им присъди направените разноски.

В депозирания отговор от назначения особен представител на ответницата – адв. Г. Т. признава иска за допустим, но недоказан тъй като имало несъответствия в твърдените обстоятелства, които следвало да бъдат изяснени и уточнени.

В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адв. Х., който 1 поддържа иска.

Ответницата М. Т. не се явява, представлява се от назначения особен представител адв. Т., който споделя мотивите на ищцовата страна, но с бележка, че доказателства за закупуването на имота от ищците не са представени.

Съдът е приел като доказателства постъпилото удостоверение от Община К. с вх. № 2233/24.06.2026 г. и удостоверението от Областния управител на област Кърджали с вх. № 2241/24.06.2026 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа страна: от събраните по делото доказателства се установява, че ищците са наследници на Съботин С. С., починал на 19.09.2002 г. Установява се също, че наследодателят е бил свързан с имот, представляващ дворище пл. № 272 в кв. 28 по плана на с. П., от което впоследствие са образувани четири урегулирани поземлени имота, в това число и процесният УПИ IV-272. С нотариални актове № 51, том I, дело № 108/1993 г. и № 52, том I, дело № 109/1993 г. наследодателят на ищците се е легитимирал като собственик на други части от бившето дворище пл. № 272. За процесния имот е съставен Акт за държавна собственост № 2503/20.05.1988 г., в който като бивш собственик е посочена АПК – П.. От представеното удостоверение на Община К. се установява, че за процесния имот не е проведено отчуждително производство. Същото обстоятелство се установява и от удостоверението на Областния управител на област Кърджали. По делото е представен и АЧОС № 13230/27.11.2019 г., въз основа на който община К. е актувала имота като частна общинска собственост. На 13.07.2020 г. община К. е сключила договор с ответницата, с който процесният имот е продаден след проведен търг.

От правна страна съдът намира следното : предявеният иск е с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК. Правният интерес от предявяването му е налице, доколкото ответницата се легитимира като приобретател на процесния имот въз основа на договор, сключен с Община К. а ищците претендират права на собственост върху същия имот. Спорът между страните е относно принадлежността на правото на собственост. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност при непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиването на собствеността по давност е необходимо да е налице фактическа власт върху вещта, упражнявана с намерение за своене, и същата да е продължила непрекъснато в предвидения от закона срок. В настоящия случай ищците основават правото си на собственост както на наследството, така и на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Неоснователно е възражението на ответната страна, че липсата на документ, удостоверяващ първоначалното закупуване на имота от наследодателя през 60-те години, само по себе си води до неоснователност на иска. Придобиването по давност не предполага наличието на писмен документ за правното основание, на което първоначално е установена фактическата власт. От значение е дали е доказано упражняването на фактическа власт върху имота с намерение за своене за законоустановения срок. В тази връзка съдът съобразява представените по делото писмени доказателства, включително нотариалните актове относно останалите части от бившето дворище, документите относно актуването на процесния имот, протокола за трасиране, както и подадените от ищците сигнали и жалби, с които те са противопоставяли претендираното от тях право на собственост на действията на трети лица. От значение е и обстоятелството, че от удостоверенията на Община К. и Областния управител на област Кърджали не се установява провеждане на отчуждително производство по отношение на процесния имот. Самото актуване на един имот като държавен или общински не представлява придобивно основание, когато държавата или общината не са придобили собствеността по предвиден в закона способ. Актът за държавна собственост има удостоверително, а не вещнопрехвърлително действие. Поради това обстоятелството, че процесният имот е бил актуван като държавен, а впоследствие като общински, не е достатъчно само по себе си да обоснове правото на собственост на 2

Общината. В случая не се установява имотът да е бил валидно отчужден от наследодателя на ищците или от неговите наследници. Отделно от това, по делото е установено, че през 1988 г. е учредено право на строеж за жилищна сграда върху имота, но не се установява в рамките на законоустановения срок да е реализиран строежът до степен, при която да се приеме, че правото на строеж е запазено. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не бъде упражнено в продължение на пет години. Следователно учреденото право на строеж само по себе си не препятства придобиването на земята по давност от нейния собственик, доколкото не е установено то да е било реализирано в предвидения от закона срок. Съдът приема, че ищците са доказали продължително упражняване на фактическа власт върху процесния имот, започнало от техния наследодател и продължило след смъртта му от неговите наследници. При така установената фактическа обстановка е изтекъл срокът по чл.

79, ал. 1 ЗС. Дори да не се приеме за доказано първоначалното придобиване на имота от наследодателя чрез договор за покупко-продажба през 60-те години, това не е пречка да бъде признато придобиването на собствеността по давност, ако са налице останалите предпоставки на закона. Същевременно липсват данни, от които да се установи валидно прекъсване на владението за период, достатъчен да препятства придобиването на собствеността по давност. При това положение към момента на сключване на договора между Община К. и ответницата Общината не е притежавала право на собственост върху процесния имот. Продажбата на имота от несобственик по принцип не прехвърля право на собственост върху имота, поради което ответницата не може да черпи по-големи права от тези, които е притежавал нейният праводател. Ето защо съдът приема, че към момента на сключване на договора - 13.07.2020 г. ищците вече са били придобили правото на собственост върху процесния имот по давност. Настоящата съдебна инстанция счита предявеният иск за доказан по основание, поради което същия следва да бъде уважен.

По отношение на разноските: с оглед изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените и доказани по делото разноски – а именно сумата в размер на 1378,82 евро/ хиляда триста седемдесет и осем евро и 82 евроцента/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, от която 56,24 евро заплатена държавна такса за образуване на делото, 300 евро за назначения на ответника особен представител, 1022,58 евро заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищците.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. П. , мах. П., общ. К. че Х. Н. С., с ЕГН **********, Ф. С. М., с ЕГН **********, А. С. М., с ЕГН ********** и Х. С. С., с ЕГН ********** , всички от с. П. , общ. К. са собственици на следния недвижим имот: УПИ IV с планоснимачен № 272 в кв. 28, с площ от 650 кв.м. по ПУП на с. П., община К. одобрен със Заповед № 488/06.07.1987 г., при граници: североизток – улица, северозапад – УПИ III-272, югоизток – земеделски земи, югозапад – УПИ V-273.

ОСЪЖДА М. А. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. П. , мах. П., общ. К. да заплати на ищците Х. Н. С., с ЕГН **********, Ф. С. М., с ЕГН **********, А. С. М., с ЕГН ********** и Х. С. С., с ЕГН ********** , всички от с. П. , общ. К. сумата в размер на 1378,82 евро/ хиляда триста седемдесет и осем евро и 82 евроцента/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, от която 56,24 евро заплатена държавна такса за образуване на делото, 300 евро за назначения на ответника особен представител, 1022,58 евро заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищците.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните на съдебните им адреси.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4