Решение № 154 от 22.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бургас, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212100502211 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№25456/25.11.2021г., подадена от СТ. ИВ.

В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Тодор Шейков, против Решение №1281 от 29.10.2021 г. по гр.д. №1708/2021 г. по описа на РС-Бургас.

С посоченото решение П. Н. ДР. с ЕГН ********** е осъден да заплати на СТ. ИВ. В. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане от 13.06.2019 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. – датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на главницата. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6 000 лева.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че присъденото обезщетение не отговаря на изискванията за справедливо обезщетяване. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата, които имат значение за размера на неимуществените вреди. На обезщетение подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинно – следствена връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената принуда и от тежестта на уврежданията.

Въззивникът твърди, че съдът не е посочил значението на двете представени по делото решения на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас от 13.02.2020 и 10.02.2021 г. за размера на неимуществените вреди, като вследствие на това определеният размер се явявал производен.

Сочи се, че се наблюдава трайно влошаване на психическото състояние на ищеца, а 1 обезщетението следвало да обхваща всички болки и страдания, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще.

Излагат се доводи, че присъденото обезщетение покривало само моментни страдания вследствие на инцидента, но не са се взели предвид нито болката и уплахата по време на деликта, нито последващото влошаване на здравословното състояние, което е документирано по надлежен ред.

Моли се за отмяна на така постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно и за уважаване в цялост на предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от П.

Н. ДР., чрез назначения му особен представител адв. Константин Тодоров. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна, а първоинстанционното решение счита за правилно и законосъобразно, кореспондиращо със събраните по делото доказателства.

Сочи, че правилно първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, приема, че с постановление от 22.02.2021 г. на РП Бургас е прекратено досъдебно производство №426/2019 г. за престъпление по чл.130 от НК. От същото се установявало, че досъдебното производство е образувано по повод на инцидент от 13.06.2019 г., при който след употреба на значително количество алкохол и след спречкване, доверителят му е нанесъл повърхностна рана в корема на ищеца с нож.

Посочва, че за да достигне до размера на присъденото обезщетение, съдът е взел предвид всички факти и обстоятелства, които ангажират отговорността на Д.. Изводът му е бил правилен и законосъобразен, в съответствие с константната практика на съдилищата при определяне размера на обезщетението.

Моли подадената въззивна жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание пред въззивния съд, процесуалният представител на въззивника е заявил, че оттегля на основание чл.264, ал.1 от ГПК въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявения иск е уважен. Предвид направеното изявление на представителя на страната, съдът следва да прекрати въззивното производство в тази му част.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба на СТ. ИВ. В. с ЕГН **********, с адрес ***, против П. Н. ДР. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул.

„Сан Стефано“ № 105Б, ет.1, за осъждане на последния да заплати сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане от 13.06.2019 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. – датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.06.2019 г. двамата с ответника „седнали на маса“ в обитаваното от ищеца жилище в гр. Бургас. На масата в жилището му имало храна, кухненски нож и питиета, включително и алкохол. Ответникът Д. употребил алкохол, станал агресивен и раздразнителен. В един момент ответникът взел кухненския нож от масата и с рязко движение замахнал към ищеца, при което острието на ножа пробило дрехите му и се врязало в горната част на корема. Ищецът отишъл в Спешния център на УМБАЛ Бургас, където раната му била обработена и превързана. За инцидента било образувано досъдебно производство, в хода на което се установило, че полученото увреждане съставлява лека телесна повреда, която се преследва по тъжба на пострадалия, поради което наказателното производство било прекратено.

Излагат се твърдения, че с деянието си ответникът причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нанасяне на психологическа травма за цял живот, причинени душевни болки и страдания, притеснения, семейни неудобства и силен стрес, дискомфорт в семейната ми среда. В резултат на преживяното получил високо кръвно и непълноценен сън и се обострило заболяването му - параноидна шизофрения.

Ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Кондстантин Тодоров, е подал писмен отговор, в който оспорва претенцията. Сочи 2 се, че претенцията е неоснователна и недоказана.

След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото, с първоинстанционното решение съдът е осъдил П.Д. да заплати на ищеца С.В. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултата на непозволено увреждане от 13.06.2019 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. – датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6 000 лева.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е претърпял негативни емоционални последици, които са настъпили в резултат на деянието от 13.06.2019 г.

Посочено е, че ищецът е говорил само за този инцидент, плашел се и не можел да спи нощем. Поради така приетото е заключил, че ответникът следва да отговаря за причинените на пострадалото лице неимуществени вреди. Посочено е, че определянето на обезщетението за неимуществени вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В резултат на изложеното, като справедливо обезщетение е приета сумата от 1000 лв., поради което и искът за разликата до пълния предявен размер от 6000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Предвид направеното оттегляне на въззивната жалба в частта, с която е обжалвано решението в неговата осъдителна част, предмет на настоящата въззивна проверка по отношение на допустимостта и правилността на първоинстанционния акт е тази, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново събраните пред районния съд доказателства.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Основният спорен въпрос във въззивното производство е този за определяне на размера на обезщетението, както и за прилагане на критерия за „справедливост“. Във въззивната жалба се сочи и, че районният съд не е обсъдил всички обстоятелства и представени доказателства, като по този начин е нарушил принципа на „справедливо“ определяне на обезщетението.

В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е направено тълкуване на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Посочено е, че не се касае до абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

В практиката си ВКС многократно е имал повод да се произнесе по въпроса за 3 понятието „справедливост“, както и за механизма на определяне на обезщетение през призмата на чл.52 от ЗЗД. Така в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК е застъпено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. /Така Решение № 17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 266/2012 г., II т. о. ; Решение № 14 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 834/2017 г., II т. о. ; Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о.; Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о. и др./.

По отношение на направеното във въззивната жалба възражение, че не са обсъдени двете представени решения на ТЕЛК, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения. По делото са представени две експертни решения на ТЕЛК за лицето СТ. ИВ.

В. от дати 13.02.2020 г. и съответно 10.02.2021 г. От представеното от 13.02.2020 г. решение на ТЕЛК се установява, че преди него ищецът е бил с 60 % трайно намалена работоспособност. Датата на инвалидността му датира от 18.07.1989 г., като с това решение В. е преосвидетелстван с 80 % работоспособност. С последващото решение от 2021 г. е потвърден процентът на неработоспособност. Поставената диагноза на лицето е параноидна шизофрения с непрекъснато протичане. Видно от анамнезата към документите е, че лицето е било приемано за лечение нееднократно, включително преди датата на процесния инцидент.