Определение № 1072 от 05.12.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. гр. Добрич, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500792 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. № 3781/17.10.2025г., подадена от „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу определение № 429/02.10.2025г. по гр.д.№ 124/2025г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е оставена без уважение подадената от настоящия жалбоподател молба за намаляване размера на присъдените разноски по решение № 156/24.07.2025г. и е изменено по молба на адвокат М. Л. Л., като процесуален представител на ответницата С. П. М. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Каварна, ул. ***, решение № 156/24.07.2025г., като дружеството е осъдено да заплати на адвокат С. С. С. – САК, съдебен адрес гр. С., ул. ***, сумата от 1200 лв. за адвокатско представителство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и на адвокат М. Л. Л.

– САК, съдебен адрес гр. С., ул. ***, сумата от 400 лв. за адвокатско представителство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв по ч.гр.д.№ 588/2024г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на определението, при постановяване на което съдът не съобразил направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК; не отчел ниската фактическа и правна сложност на делото, които не съответствали на цената на претендираните адвокатски услуги; не приложил решение от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, решение от 05.12.2006г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на СЕО; незаконосъобразно присъдил недължими разноски на длъжника в заповедното производство.

Отговор по жалбата, с доводи за нейната неоснователност, е постъпил от адвокат М. Л. Л..

1

Като постави на разглеждане частните жалби, Окръжен съд - Добрич намира следното:

При данни, че обжалваното определение е съобщено на ищеца по делото на 15.10.2025г., подадената на 17.10.2025г. жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК. Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство по гр.д.№ 124/2025г. по описа на КРС е образувано по повод искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД, с която против С. П. М. са предявени искове по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответницата по Договор за потребителски кредит № 30034623763, за които е издадена заповед за изпълнение № 266/03.12.2024г. по ч.гр.д.№ 588/2024г. по описа на КВС: главница в размер на 707,43 лв.; падежирало договорно възнаграждение в размер на 181,38 лв. за периода от 26.05.2019г. до 31.07.2019г.; законна лихва в размер на 407,43 лв. за периода от 03.12.2020г. до 27.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК – 28.11.2024г., до изплащане на вземането. Материалният интерес по делото е в общ размер на 1 296,24 лв.

Установява се от материалите по делото, че след като е получила лично издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 588/2024г. на КРС, С. П. М. е упълномощила адвокат М. Л. Л. – САК, съдебен адрес гр. С., ул. *** да я представлява в заповедното производство и е сключила с него договор за безплатна правна защита и съдействие. Като неин пълномощник, адвокат Л. е подал възражение по чл. 414 от ГПК и е поискал да му бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, чийто размер е посочил в списък по чл. 80 от ГПК като 400 лв. По повод подаденото в срок възражение, районният съд е дал на кредитора указание да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

По образуваното въз основа подадената в едномесечния срок искова молба гр.д.№ 124/2025г. по описа на КРС ответницата С. П. М. е упълномощила за свой процесуален представител адвокат С. С. С. – САК, съдебен адрес гр. С., ул. *** и е сключила и с него договор за безплатна правна защита и съдействие. Адвокат С., като пълномощник на ответницата, е подал отговор на исковата молба, с който е възразил за недействителност на договора за потребителски кредит на посочени в чл. 22 от ЗПК основания, за нищожност на клаузи от договора поради накърняване на добрите нрави и неравноправност, водещи и до нищожност на целия договор по арг. от чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, а така също и за изтекла погасителна давност. В отговора на исковата молба е поместен и списък на разноските с претендирано адвокатско възнаграждение в размер от 1 200 лв. – по 400 лв. за всеки от трите иска за парични суми. Делото е разгледано в едно открито заседание, в което адвокатът не се я явил, а е представил писмено становище, в което не е възразил за разглеждане на делото и е изразил подробно становище по 2 съществото на спора. Страните не са имали доказателствени искания, съдът е обявил устните състезания за приключени и на 24.07.2025г. е постановил решението си.

С влязло в сила решение № 156/24.07.2025г. исковете са отхвърлени и ищецът е осъден да заплати на адв. С. С. С. сумата от 1600 лв. за адвокатско представителство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като според изложените от съда мотиви, възнаграждението е определено за представителството от адвоката в исковото и в заповедното производство, съответно в размери от 1 200 лв. и 400 лв.

В срока за въззивно обжалване е постъпила молба от адвокат М. Л. за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на сумата от 400 лв. в негова полза, тъй като той е осъществил процесуалното представителство на С. П. М. като длъжник в заповедното производство.

Също в срока за въззивно обжалване е постъпила молба от „Профи Кредит България” ЕООД за изменение на решението в частта за разноските по съображения, че адвокатското възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правната сложност на делото и, че разноски на длъжника в заповедното производство за подадено възражение по чл. 414 от ГПК не се следват.

Със сега обжалваното определение районният съд е намерил молбата на ищеца за неоснователна, а молбата на адвокат М. Л. Л. за основателна и е изменил решението си в частта за разноските, като възнаграждението в размер на 400 лв. е присъдил в полза на този адвокат, а в полза на адвокат С. С. С. е присъдил възнаграждение в размер на 1 200 лв.

Определението е неправилно.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката.

Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се дължи направо на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, а цели да възмезди положения труд от адвоката (чл. 36, ал. 1 от ЗА), съобразно постигнатия правен резултат. Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на насрещната страна за разноски, освен тези - при уважаване/отхвърляне на предявените искове, ответникът/ищецът следва да заплати на адвоката, упълномощен от насрещната страна за оказване на безплатно процесуално представителство, възнаграждение в определен от съда размер. Последният е винаги съобразно постигнатия правен резултат.

Щом исковете са отхвърлени, безспорно защитата на ответника е била уместно проведена и трудът на адвоката следва да бъде възмезден от ищеца.

Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от посочения в наредба на 3

Висшия адвокатски съвет, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 от ЗАдв) също е ограничено до размера по тази наредба. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по - висок от приложимите размери в аналогични случаи (по Наредбата за заплащане на правната помощ – при предоставяне на правна помощ и при определяне на юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК), без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело C-438/22. Даденото с решението на СЕС по преюдициалното запитване разрешение, което съобразно чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища, означава, че във всеки конкретен случай, при преценката си за размера на дължимото на представителя на страната адвокатско възнаграждение, съдът принципно не е обвързан от посочените в Наредбата размери, а те могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и действително извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Материалният интерес по делото е определен от цената на исковете 707,43 лв., 181,38 лв. и 407,43 лв. – общо 1 296,24 лв., какъвто е общият полезен за страната ефект. Този интерес почти съвпада с определеното от районния съд адвокатско възнаграждение за защита – общо 1200 лв. Така възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв не е съобразено със защитавания интерес, като по отделно то е в пъти по-високо от интереса по иска с цена 181,38 лв. и се равнява с този по иска с цена 407,43 лв.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. Тя в конкретния случай не се отличава с особена сложност, като се има предвид, че по въведените в предмета на делото спорове има формирана обилна съдебна практика и възраженията срещу трите иска са едни и същи.

Исковото производство е протекло от 24.02.2025г. до 24.07.2025г. – пет месеца, не са настъпили някакви усложнения във връзка с предмета или страните, проведено е само едно открито заседание, не са събирани доказателства, различни от писмени такива (не са назначавани експертизи, не са изслушвани свидетели), а защитата на ответницата е осъществена чрез подаване на отговор на исковата молба и представяне на писмено становище по същество на спора.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че в полза на 4 адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер под този по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. За определянето му съдът съобразява именно посоченото по-горе, че правната помощ е предоставена по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, че при разглеждането му не се е наложило събиране на множество доказателства, че не са настъпили усложнения в предмета или страните, при което претендираното от самия адвокат възнаграждение от 1200 лв. почти се покрива със защитавания интерес, и е непропорционално спрямо извършената работа.

Към датата на приключване на устните състезания минималната работна заплата за страната е била в размер на 1077 лв., а средната работна заплата по данни от НСИ - в размер на 2549 лв.; минималната работна часова ставка е била в размер на 6,49 лв., а средната такава 13,85 лв., при нормална продължителност на работното време от 8 часа и при 5 дневна работна седмица. Присъденото от районния съд възнаграждение на адвоката по трите иска е в размера на повече от една минимална работна заплата (за повече един пълен работен месец от 23 работни дни за м. юли 2025г.), или почти колкото половин средна работна заплата (за половин работен месец), и доближава положителния финансов резултат за защитаваната страна (с разлика от 96,24 лв.). Затова възнаграждението, което е справедливо и обосновано да бъде платено от ищеца по делото на адвокат С. С. С., следва да се определи в размер от 400 лв. (200 лв. по иска за главница и по 100 лв. за другите два иска).