Решение № 69 от 27.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20221800500456 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260021 от 21.09.2020 г. по гр. д. № 9/2020 г. РС – С. е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. Г. М. на неговата майка Е. И. Л., определил е местоживеене на детето при майката, определил е режим на лични отношения между детето и неговия баща Г. П. М. – бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, от 09.00 ч. до 19.00 ч. в събота и от 09.00 ч. до 19.00 ч. в неделя и е осъдил бащата Г. П. М. да плати на детето чрез неговата майка и законен представител издръжка за минал период в размер на 1920 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да плаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 03.09.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за всяка просрочена вноска, като искът за издръжка за периода след подаване на исковата молба е отхвърлен за разликата над уважения размер от 200 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. Допуснато е предварително 1 изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и в полза на РС – С. е присъдена държавна такса.

Решението е обжалвано от бащата Г. П. М. в частта относно определения режим на лични отношения с детето и в частта относно присъдения размер на издръжката за периода след подаване на исковата молба над размера от 160 лв., като с решение на СОС № 260194 от 07.06.2021 г. по възз. гр. д № 222/2021 г. първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част.

Въззивното решение е обжалвано от бащата Г. П. М., като с определение на ВКС № 137 от 07.03.2022 г. по к. гр. д. № 4239/2021 г. не е допуснато касационно обжалване на решението в частта относно размера на присъдената издръжка, а в частта относно режима на лични отношения между бащата и детето след допуснато с определението от 07.03.2022 г. касационно обжалване решението на СОС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания.

Настоящото въззивно производство при повторно разглеждане на делото от СОС е с предмет на произнасяне само режимът на лични отношения между бащата и детето. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.

След преценка на доказателствата по делото, доводите на страните и при съобразяване с дадените от ВКС указания съдът намира следното от фактическа и правна страна:

При настоящото разглеждане на делото от въззивния съд са изготвени два актуални социални доклада съобразно местоживеенето на родителите един от Д „СП“ – С. и един от Д „СП“ – И..

Според социалния доклад, изготвен от Д „СП“ – С., по данни на майката постановеният от РС – С. режим на лични отношения между бащата и детето не се изпълнява, бащата е взел детето преди началото на учебната година, след което не го бил вземал до 19.03.2022 г., детето желаело да се среща с баща си, но не желаело да преспива в дома му, до момента било преспивало там само веднъж при изписването на сестра му С.. Според доклада детето физически е развито според нормите за възрастта си, в добро общо здравословно състояние е, няма хронични заболявания, не боледува често, няма намалена възможност за социална адаптация. За детето при майката е осигурена сигурна и безопасна среда за живеене, обучение и игри, 2 жилищните условия и среда са много добри. Детето има приятели сред съучениците си, посещава тренировки по футбол и баскетбол, в свободното си време обича да рисува и да играе на плейстейшън, има домашни любимци.

Спрямо детето не са предприемани мерки за закрила по реда на ЗЗД, но детето ползва социална услуга „Работа с психолог“ в Дневен център - С.. Отразено е в доклада, че взаимоотношенията между родителите на детето са влошени, комуникацията между тях е нарушена.

Според социалния доклад, изготвен от Д „СП“ – И., по данни на бащата той винаги е полагал необходимите усилия, за да поддържа пълноценна връзка с детето, но настоящият режим на лични контакти и липсата на съдействие от майката затрудняват отношенията им. Детето познавало своите роднини по бащина линия, които живеят на територията на община И. и имало изградена положителна емоционална връзка с тях, между него и сестричката му С. също имало изградена положителна емоционална връзка.

Детето имало желание да остава в гр. И., включително с преспиване, но майката не разрешавала. Отразено е в доклада, че при осъществената социална анкета в дома на бащата и последвалите срещи – разговори с него той дал и поддържал заявка, че желае да постигне споразумение с майката относно въпросите, които касаят тяхното общо дете, но по негови думи майката категорично отказвала споразумение. Жилището на бащата в гр. И. е с необходимите санитарно-битови условия за здравословното отглеждане и развитие на дете, с обособен кът за детето, но бащата споделил, че предстои преместване на семейството му в с. Ч., Община И., в къща, разполагаща с повече жилищна площ и възможност за обособяване на лично пространство /самостоятелни стаи/ и за двете му деца.

При настоящото разглеждане на делото от въззивния съд са разпитани свидетелите С. /сестра на бащата/ и М. /сестра на майката/.

Свидетелката С. установява, че роднините по бащина линия на детето трудно го виждат. По време на престоя му в дома на бащата то било контролирано при телефонни разговори от майката, като разговорите се провеждали на високоговорител. Детето идвало с добра емоция и добро настроение, чувствало се добре при роднините си по бащина линия, но при връщането си към Д. започвало да следи телефона си дали няма пропуснато обаждане от майка си и се превъзбуждало и дразнело. Многократно детето 3 искало да остане при баща си, но след разговор с майката променяло настроението и желанията си. Понастоящем братът на Свидетелката построил къща в И., полагал грижи за семейството си, новата му съпруга била приемана от детето и тя приемала детето.

Свидетелката М. установява, че детето по принцип не искало да тръгва с баща си, преди всяка среща с него се чувствало разстроено и почти всеки път плачело. Майката не възпрепятствала преспиването на детето при бащата, но самото дете не искало да преспива там. През периода, в която детето не се било виждало с баща си, се чувствало по-спокойно. Детето един път е преспивало в дома на Свидетелката, изразило желание и майката разрешила да бъде взето, но се разплакало и казало, че му е мъчно за майка му.

При настоящото разглеждане на делото от въззивния съд е допусната и приета комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, от заключението по която се установява следното: Детето А. Г. М. е дете с нормативно развитие, с нормално психично функциониране, няма съществени особености в развитието му нито във физически, нито психичен, вкл. социално-комуникативен или нравствен план. Детето има изградена връзка и с двамата родители, като е привързан в по-голяма степен към майката, а към бащата привързаността не е така сигурна, което се дължи и на поограничения в годините контакт помежду им. Детето изпитва известна подозрителност и несигурност относно посланията на баща си, относно които няма опит как трябва да ги тълкува. Не се наблюдава обаче крайно отхвърляне на бащата от детето и то може реалистично да отразява и позитивните, и негативните черти и преживявания с баща си, като избягва да коментира негативите, а коментира само собствения си страх. Според вещите лица не се наблюдават целенасочени отчуждаващи поведения на родителите, целящи дискредитиране на другия родител, но бащата е по-импулсивен и реагира понякога свръх-експресивно, което буди страх както у детето, така и у майката, а майката е по-тревожна и протективна спрямо детето, което се улавя и отразява и от детето и се проявява в отношенията му както с нея, така и с бащата. Тези особености не са патологични, не са целенасочени и злонамерени, а отразяват общата динамика на отношенията. Не са налице признаци на отчуждение при детето. Наблюдаваното нежелание за по-чести и по-дълги срещи с бащата се свързва с по-ниската степен на емоционална свързаност с бащата и някои особености в комуникацията помежду им, които 4 детето преживява като застрашителни. Не са необходими мерки за преодоляване на отчуждение, но би могло да се подобри комуникацията и отношенията между детето и родителите, както и тези на самите родители помежду им чрез цЕ.сочена работа с всеки един от тях с психолог, което би служило и като превенция на бъдещи конфликти и рискове за детето.

Възможен е разширен режим на лични отношения с бащата, като е уместно да има преходен период с оглед постепенно адаптиране на детето към промените. Една добра и конструктивна комуникация на родителите би била гаранция за постигането в по-кратки срокове на такъв разширен режим. За подобряване на комуникацията между двамата родители по отношение на детето им уместна би била психологична подкрепа. От обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: И двамата родители са с добър родителски капацитет. Раздялата помежду им е създала дълбок конфликт между тях и е необходимо те да се сближат с помощта на психолог, за да могат да се споразумеят. От една страна е важно детето да се вижда регулярно с бащата, което не означава по-често, а предвидимо и по един и същи начин. Но от друга страна е важно как прекарва времето с бащата. Ако детето се чувства добре, може да остава с преспиване при баща си, но ако му се налага нещо против неговата воля, се създава риск за възстановяване на пълноценните отношения с бащата. Няма опасност детето да пребивава при баща си, но ако в резултат на това тревожността на детето се повиши, то може да пожелае да се прибере.

При настоящото разглеждане на делото от въззивния съд отново са изслушани двамата родители. Техните позиции не са променени спрямо тези при изслушването им при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд. Според бащата детето се чувства добре при него и иска да остава и да контактува със сестричката си и с останалите роднини по бащина линия, но майката препятства отношенията им. Според майката бащата лъже и манипулира детето, не контактува с нея по въпросите за нуждите на детето и не изпълнява определения режим на лични отношения.

С оглед навършване на възрастта от 10 години от детето в хода на производството по делото същото бе изслушано от съдебния състав, като при изслушването си то заяви, че не помни кога за последен път е било при баща си, не преспива при него и не иска да преспива при него, не му харесва там, 5 защото е „гадно“ и когато остава, се притеснява и иска да се върне при майка си. Когато е при майка си, се чувства по-спокоен, „малко“ иска да вижда баща си, но се притеснява да каже колко често, иска да се вижда с двамата родители заедно и тогава ще е по-спокоен, иска те да присъстват заедно на спортните му тренировки. Според детето баща му се държи добре с него, но веднъж го е заплашил, а майка му е заплашвал много пъти, със сестра си се забавлява „малко“, защото тя е много малка, но ще се радва тя да е с тях, когато е заедно с родителите си.

Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи наличие на конфликт между двамата родители, който конфликт влияе на поведението на детето. Този конфликт и неспособността и нежеланието на двамата родители да положат усилия и да осъществят градивен диалог помежду си пречи на създаването на сигурна и спокойна среда за детето. Детето е раздвоено и това пречи на пълноценното му и открито общуване с родителите, като вместо да заяви желанията и чувствата си детето избира ситуацията, в която конфликтът ще бъде избегнат. От една страна е налице свръх-протективност от страна на майката, която се страхува да оставя детето насаме дори с родителите си, постоянно „бди“ над него и го контролира по телефона, като приема дори нормални житейски ситуации /детски сблъсък на батут в мол, побягване на детето заедно с приятелите му при пристигане на полицейска кола, наложило се излизане на детето от колата на бащата при спирането й по време на път, за да бъде накърмена сестричката му, вирусно заболяване и др./ като потенциална сериозна заплаха или резултат от такава за детето. Това свръхпротективно отношение на майката, дори невинаги да е вербално изразено, очевидно се усеща от детето и препятства възможността му да развие самостоятелност, а и същевременно го напряга, защото детето се чувства задължено да отговори на очакванията на майка си. От друга страна е налице неглижиране от страна на бащата на страховете, които една майка, особено отглеждаща сама детето, е нормално да изпитва в някаква степен, като това неглижиране е съчетано с импулсивен характер, чието външно проявление очевидно плаши и детето, и майката. Същевременно то е съчетано и с неспособност от страна на бащата да отчете факта, че за едно малко дете причините за раздялата на родителите му са непонятни и в неговото съзнание вероятно бащата е родителят, който го е напуснал, а майката е родителят, 6 който е останал при него и в такава ситуация е нормално детето да е попривързано към родителя, който не го е напуснал, затова е необходимо изграждане на доверие между бащата и детето като това между детето и майката, но основано на търпение, разбиране и такт и при пълно изключване на заплахи или принуда.