Решение № 3351 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3351 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100507847 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №20035195 от 11.05.2022 г., постановено по гр.дело №21730/2021г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, ответникът ЗК „Д.З.“АД с ЕИК **** е осъден да заплати на „М.т.“ ЕООД с ЕИК ****, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 2496,55 лева- остатък от дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ №0320190311021554/15.10.2019 г. за седлови влекач ДАФ ДК№**** за настъпило на 15.10.2020 г. ПТП в гр. Кале, Франция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 16.04.2021 г. до погасяване на вземането, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 5116,34 лв. ответникът е осъден да заплати на ищеца 282,84 лв. разноски по делото, а ищецът- да заплати на ответника 192,01 лв. разноски по делото, съразмерно на уважената, съответноотхвърлената част от иска.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗК „Д.З.“АД.

Жалбоподателят поддържа, че възприетия от съда подход при определяне на дължимото застрахователно обезщетение противоречи на свободно 1 договаряне между страните. Твърди, че следвало да бъде даден превес на клаузите на сключения между страните договор и общите условия, а не на Кодекса за застраховането, който очертавал само общите правила на имущественото застраховане. Ищецът не изпълнил изискванията на т.54 от Общите условия относно договаряне на начина на обезщетение със застрахователя. Част от претенцията на ищеца била отказана поради непредставяне на надлежни документи за част от щетите по застрахованото МПС. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен.

Претендира разноски.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът „М.т.“ ЕООД оспорва същата като неоснователна. Твърди, че автомобилът е бил в гаранция, ремонтът- извършен по цени по-ниски от тези на оторизиран сервиз, а действителната стойност на вредите-установена от приетата по делото АТЕ. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС ( решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 2

1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и др.), не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата чл.408, ал.1 т.3 КЗ и да обоснове отказ единствено на основание факта на неизпълнението му от страна на застрахования. За да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание горепосочената разпоредба, е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор и 4)настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение. Тоест, между неизпълнението на задължението по застрахователния договор (което е значително с оглед интереса на застрахователя) и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респективноувеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите, или се явява препятстващо доказването им, може да обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Тежестта за доказване както на неизпълнението, така и на причинната връзка между неизпълнението и настъпилото застрахователно събитие, респективно- увеличаването на вредите, се носи от застрахователя. В случая такова доказване от ответника не е проведено.

В случая между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по АТЕ се установява, че е налице валиден договор за имуществена застраховка тип „Каско“ между страните относно седлови влекач ДАФ с ДК№****, както и че в срока на покритие на полицата автомобилът е участвал в ПТП в гр.Кале- Франция.

Безспорно е пълното заплащане всички вноски по полицата и извършването на два ремонта във Франция- по фактура от 19.10.2020г. на стойност 2658,57 лв. и за реглаж на стойност 406,42 лв. по фактура от 30.10.2020 г., като и 3 извършването на трети, окончателен ремонт от „С.г.“ ЕООД на стойност 5118 лв. по фактура от 19.01.2021 г. Ищецът не оспорва, че „С.г.“ ЕООД не е официален сервиз за марката ДАФ, както и че е получил плащане от ответника в размер на 3066,65 лв. без ДДС по процесната щета.

С императивните разпоредби на чл.386 от КЗ са очертани границите, в рамките на които застрахователят е длъжен да заплати обезщетение при установено настъпване на застрахователно събитие- от една страна съгласно ал.1 на тази разпоредба застрахователното обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в кодекса, а от другасъгласно ал.2 застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В случая действително претърпените вреди са определени по размер от приетата по делото САТЕ и не надхвърлят размера на застрахователната сума.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно неспазване на клаузата на т.54 от Общите условия към процесния договор за имуществена застраховка. Съгласно т.54.1 от ОУ, при частична щета (каквато безспорно е налице в случая) на МПС, за което от датата на първа регистрация до датата на начало на застраховката са изминали до 3 години (безспорно между страните и установено от представените по делото писмени доказателства), застрахователното обезщетение се определя по един от следните алтернативни начини, избран от застрахования: 1/ по представени оригинални фактури от оторизиран от производителя на съответната марка автосервиз в страната, издадени въз основа на възлагателно писмо от застрахователя, като застрахователното обезщетение се изплаща на оторизирания автосервиз; 2/ по представени фактури от друг автосервиз, по цени, не по-високи от тези на официалния/оторизиран автосервиз, договорени със застрахователя; З/отстраняване на щетите от посочено от застрахователя доверен автосервиз, като застрахователното обезщетение се заплаща директно на съответния автосервиз или 4/по експертна оценка. Правото на избор изрично е предоставено на застрахования и не е необходимо насрещно волеизявление на застрахователя, както се твърди във въззивната жалба. В случая ищецът е избрал втория начин от посочените общо 4 в ОУ- по представени фактури от друг автосервиз, по цени, не по-високи от тези на официалния/оторизиран автосервиз, договорени със застрахователя, а от 4 заключението на АТЕ се установява и последното изискуемо условие- цените на ремонта са значително по-ниски от такъв извършен в официален (оторизиран) сервиз.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен до уважената от първостепенния съд сума.

Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени 100 лева за защита от юрисконсулт.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20035195 от 11.05.2022 г., постановено по гр.дело №21730/2021г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в.

ОСЪЖДА ЗК „Д.З.“АД с ЕИК **** да заплати на „М.т.“ ЕООД с ЕИК **** сумата от 100 лева (сто лева)- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5