Определение № 521 от 27.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. София, 27.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20228002104338 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от „ГСИ-БАЛКАНИ“ ЕООД - в ликвидация, представлявано от ликвидатора Р. Й. В., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Бургас, ІІІ въззивен състав, решение № 785/25.07.2022 г. по в. гр. д. № 791/2022 г., с което е потвърдено решение № 681/12.04.2022 г. на РС-Бургас, ХVІ гр. състав по гр. д. № 6630/2021 г., с което са уважени предявените от К. Л. Ш. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 52/02.08.2021 г. уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер, енергиен диспечер”, и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 03.08.2021 г. до 03.02.2022 г. в размер на 11 044,80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2021 г., до окончателното заплащане на сумата.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде обезсилено, евентуално- отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени със законните последици.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е порокът на съдебното решение в случай, че по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд не се е произнесъл по законосъобразността на едно от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и от там по 1 законосъобразността на наложеното за това нарушение наказание; 2. По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички представени по делото относими и допустими доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните, в това число и тези, отнасящи се до законосъобразността на наложеното на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение“; 3. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, длъжен ли е работникът да установи, че след уволнението си е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение през целия шестмесечен период, за който претендира обезщетение; 4. Кой е моментът за настъпване на преклузията за представяне на доказателства за оставане без работа от страна на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ; 5. Длъжен ли е съдът, в случаите когато ищецът е посочил и представил ново доказателство по чл. 147, т. 1 ГПК, да отрази това обстоятелство в съдебния протокол, както и да представи препис от доказателството на ответника; 6. Какъв е порокът на съдебното решение, в случай че въззивният съд в решението си се позове на писмено доказателство, което е представено по реда на чл. 147, т. 1 ГПК, без това обстоятелство да е било отразено в съдебния протокол и без препис от доказателството да е бил предоставен на ответната страна.

Поддържа се и „вероятна недопустимост” на атакуваното решение поради непроизнасяне на въззивният съд по законосъобразността на едно от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и от там по законосъобразността на наложеното за това нарушение наказание.

Ответникът по касацията К. Л. Ш. изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението си, Бургаският окръжен съд е приел, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 66/28.03.2021 г., съгласно който ищецът е заемал длъжността “инженер, енергиен диспечер” при ответника.

Със заповед № 48/09.07.2021 г. работодателят е образувал дисциплинарно производство срещу ищеца поради инцидент на 04.07.2021 г. по време на работната смяна. Заповедта е връчена на работника и по нея на 16.07.21г. той е представил писмените си обяснения. Със заповед № 52/02.08.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение с Ш. на основание чл.

190, ал. 1, т.7 КТ във вр. с чл. 187, т. 9 КТ и чл. 187, т. 10, предложение трето КТ, във вр. с т.

5.1.2.8. от Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД и във вр. с т. 5.3.9. от Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД, и на основание чл. 188, т.

3 КТ- прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, поради дисциплинарно уволнение. На гърба на заповедта е извършено саморъчно отбелязване, че е заповедта е прочетена и връчена на ищеца на 03.08.2021 г., който е отказал да я получи, поради което лицата В. Г. и Т. Д. са удостоверили с подписите си направения отказ.

2

Издадена е втора заповед № Кп-13/03.08.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с работника във връзка с горепосочената заповед. При връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение работникът не се е ползвал от закрила по чл. 333, ал.

1, т. 4 КТ, тъй като връчването е извършено след приключване на работната му нощна смяна, която е от 19,00 ч. до 07,00 ч. на следващата сутрин, като към 08:15ч. на 03.08.2021 г. ищецът не е бил хоспитализиран и не е бил в отпуск по болест, а заповедта му е връчена при отказ, съгласно отбелязването върху нея. Констатирано е, че за да издаде заповедта за уволнение, работодателят е приел, че от работника са извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които се изразяват в това, че на 04.07.2021 г., около 21.30 часа, по време на работа Ш., като водач на лек автомобил е допуснал пътно-транспортно произшествие на територията на комбината, поради което му е взета проба за алкохол с преносим апарат „Drager Alcotest 7410“ с фабричен номер ARSJ 0189, които отчел наличие на алкохол от 0.23 промила. При ПТП, е увредил л.а. „Фолксваген“ с ДК [рег.номер на МПС] , представляващ имущество на дружеството, предоставено на Ш. за изпълнение на трудовите му задължения. С тези си действия работникът е нарушил т.5.1.2.2 от ПВТР на дружеството, съгласно която работниците и служителите са длъжни да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи, като стриктно спазват следните забрани: да не се явяват на работа след употреба на алкохол и/или под въздействието на алкохол. За употребил и/или намиращ се под въздействието на алкохол се счита работник, за когото след тестиране с алкотестер е установена алкохолна наситеност (концентрация) в организма е размер на 0,1 промила и повече. Нарушил е още и т. 5.1.2.8., която гласи, че работниците и служителите са длъжни да пазят грижливо имуществото, което им е поверено или с което са в досег (машини, съоръжения, инструменти, МПС и др.) при изпълнение на възложената им работа. Да пестят суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които им се предоставят за изпълнение на трудовите задължения. Въззивнният съд е споделил изводите на първоистанционният съд за липсата на ангажирани от работодателят доказателства за извършени от работника нарушения на трудовата дисциплина. Приел е, че по делото е представено копие на инструкцията за дейността на длъжностните лица при отстраняване на работниците в нетрезво състояние, употребили алкохол при явяване на работа или през работно време в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД в сила от 29.06.2021 г., забраняваща работници по трудов договор с „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, работници и служители от външни дружества, опериращи на територията на комбината, каквото е „ГСИ-Балкани“ ЕООД и служителите на вътрешната охранителна фирма „Гард Ейч Ем Си“ ЕАД, да се явяват на работа с алкохлна наситеност повече от 0,5 промила и правилник за вътрешния трудов ред в „ГСИ- Балкани“ ЕООД, но липсват писмени доказателства Ш. да е запознат срещу подпис със съдържанието на тези документи в актуалната им към датата на инцидента редакция. Изложено е, че в случая важи общото правило по чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ вменяващо забрана за явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. От събраните гласни доказателства не е установено тестването на ищеца да е извършвано с преминало контрол техническо средство като няма данни да са сигнализирани 3 органите на КАТ или други полицейски органи. Изложени са съображения, че проверката за алкохол, извършена с посочения уред, не е извършена съгласно изискванията на закона като не може да се приеме, че резултатите от тази проверка установяват действителните стойности на наличие на алкохол в кръвта на работника. Не е установена степента на алкохолно опиянение на работника по категоричен и точен начин, което прави невъзможна преценката дали тази степен го прави негоден да изпълнява възложената му работа.

Посочено е, че работодателят е приел, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. Прието е, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят, следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. В тежест на работодателя е да докаже както извършването на нарушението, така и обстоятелството, че то съставлява тежко нарушение и предвид поведението на работника, следва да бъде санкционирано с конкретно избраното наказание. Изложени са мотиви, че не се установява от събраните доказателства, работникът по време на работа на 04.07.2021 г. да е бил в състояние, което не му позволява да извършва възложената му работа. Ето защо е прието, че уволнението е незаконно, който иск е уважен, както и иска за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „инженер, енергиен диспечер“ и иска за присъждане на обезщетение за оставането му без работа за периода 03.08.2021 г. до 03.02.2022 г. в размер на 11 044,80 лв.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК, тъй като от данните по делото не може да се направи предположение, че е процесуално недопустимо.

Вероятната недопустимост е аргументирана с довода, че въззивният съд не се е произнесъл по законосъобразността на едно от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и от там – по законосъобразността на наложеното за това нарушение.

Процесуалната недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или когато съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск: по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или когато съдът се е произнесъл при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Същата правна последица възниква и в случай, че съдът се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него. Произнасянето в по-малко от поисканото не е сред основанията за недопустимост, а е отстранимо само чрез изрично искане на заинтересованото лице по реда на чл. 250 ГПК. Наред с това, противно на подържаното от касатора, въззивната инстанция се е произнесла и по нарушението по чл.187, т.9 КТ, споделяйки изводите на първоинстанционният съд, включ. и че твърдяното нарушение- увреждане имуществото на работодателя от процесното пътно- транспортно произшествие, не съответства на тежестта на наложеното наказание, което и обуславя незаконност на наложеното за това нарушение наказание.