Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 414 от 15.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Гражданско дело 808/2026
Вид
Решение № 414
Подписан
15.10.2026
Състав
Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 241, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Гоце Делчев, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20261220100808 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена „Б.В.Р. 6“ ЕООД, ЕИK:********* със седалище и адрес на управление: обл. В., град Б. ул. „Х.Т.“ № 11 В, представлявано от управителя Пл. Ал. Б., действащ чрез пълномощника си адвокат Адр.Янч.съдебен адрес: град С., ул. „В.“ №36, офис №1 срещу М. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Г. Д., жк „ЮГ“ 3 вх. А, ет.1, ап.1.

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 6 135.50 евро (равностойни на 12 000 лева), представляващи предоставен заем, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършения превод - 01.10.2025 год. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 817,82 лева (417 евро). Претендира се и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се от ищеца, че на 01.10.2025 год. между М. А. М., ЕГН:

**********, (в качество на Заемател) и „Б.В. Р. 6“ ЕООД, ЕИК: ****** (в качество на Заемодател) е сключен неформален Договор за заем, по силата на 1 който Заемодателят се е съгласил да предостави 12 000 лева (6 135.50 евро), а заемополучателят се е задължил ла ги върнете чрез банков превод в едномесечен срок. В изпълнение на задължението по Договора, „Б. В. Р. 6“ ЕООД превело заемната сума на 01.10.2025 год. по банкова сметка на ответника. Въпреки, че срокът за възстановяване на сумата изтекъл, ответникът не изпълнил задължението си да върне на ищеца сумата от 12 000 лева (6 135.50 евро). От страна на ищцовото дружество до ответника била изпратена покана за доброволно плащане на паричните задължения, в която дали 7-дневен срок от получаването й за заплащане на сумата. Изрично било посочено, че при неплащане в срок на сумата вземанията ще бъдат потърсени по съдебен ред и чрез способите на принудителното изпълнение, ведно с всички произтичащи от това последици, а именно: законна лихва за всеки просрочен ден, съдебно-деловодни разноски — държавни такси, адвокатски възнаграждения и други. Ответника М. М. получил поканата, след което се свързал с ищцовото дружество по телефона и казал, че ще плати в срок, но въпреки това до настоящия момент не е изпълнил това свое задължение.

Поради изложеното са предявени настоящите искове.

Правното основание на иска е чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В определения от закона едномесечен срок ответникът не представя отговор и не изразява становище по предявените искове.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и правно отношение:

На 01.10.2025 г. между ищцовото дружество „Б. В. Р. 6“ ЕООД, ЕИК:

****** като заемодател и ответника М. А. М., ЕГН: **********, в качество на заемополучател бил сключен неформален Договор за заем. По силата на договора ищецът се съгласил да предостави в заем на ответника сума в размер на ****** лева (****** евро), а заемополучателят се задължил да върне сумата чрез банков превод в едномесечен срок.

По делото е представено платежно нареждане до „Т. б.“ ЕАД от 01.10.2025 г., с което „Б. В. Р. 6“ ЕООД нарежда в полза на М. М. да се преведе сума в размер на ****** лева с равностойност ****** евро. Като основание за плащането е посочено „договор“.

Представена е и покана (ведно с обратна разписка за връчването й), 2 изпратено от ищцовото дружество, с което е поканен ответника в 7-дневен срок от получаването й да заплати доброволно сума в размер на ****** лева (****** евро), която му е дадена в заем. Посочена е и банкова сметка, по която може да бъде заплатена сумата. В поканата се претендира и сума в размер на 300 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на поканата и такси за нейното връчване. Ответника е предупреден, че при неплащане в срок, вземанията ще бъдат търсени по съдебен ред.

В първото съдебно заседание, проведено на 25.09.2026 г. ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва получаването на посочените в исковата молба средства, но заявява, че не може да я заплати наведнъж.

Твърди, че след като получил покана за доброволно плащане, предложил да заплаща сумата разсрочено, но управителя на ответника му заявил, че желае да получи цялата сума на веднъж. Моли за разсрочване на плащането.

При така установеното във фактическо отношение, съдът счита предявеният иск за допустим като предявен от лице, имащо правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник.

Разглеждайки иска по същество, съдът намира следното:

Между страните не се спори, признава се от ответника М. А. М., че на 01.10.2025 г. е получил от „Б. В. Р. 6“ ЕООД сума в размер на *****лева, която се задължил да върне, както е посочено в исковата молба. Получаването на сумата като заем се потвърждава и от представеното платежно нареждане от 01.10.2025 г. Поради това съдът намира, че на 01.10.2025 г. между страните е възникнало облигационно отношение по силата на неформален Договор за заем, по силата на който ответникът е получил в заем сума в размер на *****лева (****евро), която се задължил да върне в едномесечен срок.

По делото не са представени доказателства, че сумата е върната от ответника на ищеца. Същият не отрича, че не е възстановил на ищеца заемната сума, като твърди, че няма възможност да я заплати наведнъж, а управителя на дружеството - ищец отказал да я приема на части.

С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

Придвид уважаването на предявеният иск, на осн чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва да понесе в тежест и сторените от ищеца разноски по настоящото производство. Същите са в размер на 271.60 евро за заплащане на 3 държавна такса за образуване на делото, 2.60 евро за обезпечителна заповед и **** евро за адвокатско възнаграждение или общо в размер на ***** евро.

Претендират се и разноски в размер на **** евро за образуване на изпълнително дело, които обаче подлежат на събиране в изпълнителното производство.

Относно искането на ответника да бъде разсрочено изпълнението на съдебното решение, съдът взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 241, ал.1 от ГПК предоставя възможност при постановяване на решението съдът да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на поискалата разсрочването страна или поради други обстоятелства. В настоящият случай ответникът заявява, че може да заплаща по 250 евро месечно. Предвид което съдът намира, че на основание чл. 241, ал.1 от ГПК следва да разсрочи изпълнението на решението, като присъдените суми да бъдат платени от ответникът на равни месечни вноски, в размер на по 250.00 евро всяка, платими в края на всеки месец, считано от месеца, в който решението влиза в сила до окончателното изплащане на процесните вземания.

Броят на разсрочените вноски обаче не следва да се определя, защото в тях е включена и законната лихва, която ще изтече върху главницата до окончателното й изплащане и която ответникът продължава да дължи на ищеца, защото разсрочването само разпределя на вноски принудителното изпълнение на процесните вземания, а не внася промяна в материалноправните отношения на страните. Съответно ответникът продължава да е в забава, а течението на законната лихва върху главницата не се спира с разсрочването й и такава се начислява до окончателното й изплащане, нейният размер в бъдеще зависи от основния лихвен процент и не може да се определи към настоящия момент. Поради това не може да бъде определен към настоящия момент и точния брой на разсрочените вноски.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Осъжда М. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Г. Д. жк „ЮГ“ 3 вх. А, ет.1, ап.1 да заплати на „Б. В. Р. 6“ ЕООД, ЕИK: ****** със седалище и адрес на управление: обл. В., град Б., ул. „Х.Т.“ № 11 В, представлявано от управителя Пл. Ал. Б. сума в размер на *****евро 4

(равностойни на *****лева), представляващи главница по предоставен заем, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 23.04.2026 год. до окончателното изплащане на вземането, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на извършения превод - 01.10.2025 год. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 417 евро (817.82 лева).

Осъжда М. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Г. Д. жк „ЮГ“ 3 вх. А, ет.1, ап.1 да заплати на „Б. В.Р. 6“ ЕООД, ЕИK: ****, със седалище и адрес на управление: обл. В. град Б. ул. „Х.Т.“ № 11 В, представлявано от управителя Пл. Ал. Б. сумата от *****евро, представляваща разноски по настоящото производство, като оставя без уважение искането за присъждане на разноски в останалата част.

Разсрочва на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението на равни ежемесечни вноски, от по 250.00 евро всяка, платими от ответникът М. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Г. Д., жк „ЮГ“ 3 вх. А, ет.1, ап.1 в края на всеки месец, считано от месеца на влизане в сила на съдебното решение до окончателното погасяване на задълженията.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN: BG************, при ТОКУДА БАНК, BIC: CREXBGSF.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград, в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 5