Решение № 12182 от 19.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8445/2026
- Вид
- Решение № 12182
- Подписан
- 19.06.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 12182 гр. София, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110108445 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗК Лев Инс“ АД, с която е предявен срещу „ЗАД Алианц България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ ЗЗД за сумата от 410.10 евро, представляваща неплатена част от регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП от 09.04.2021 г., в гр. София, за вреди върху л.а. „БМВ Х5“, рег. № ***, застрахован по застраховка "Каско" при ищеца, и л.а. „Фолксваген“ с рег. № ***, със сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба /30.03.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 09.04.2021г., в гр. София на бул.
Царица Йоана, попътно се движели два автомобила - л.а. БМВ Х5, с рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка „Каско" при ЗК ЛЕВ ИНС АД, полица №93002010046028, валидна към посочената дата, и лек автомобил Фолксваген с рег. № ***, с активна застраховка „Гражданска отговорност” към 09.04.2021г в „ЗАД Алианц България". Твърди се, че след като водачът на л.а. БМВ X5 предприел маневра за спиране поради червена сигнализация на светофарната уредба, водачът на л.а. Фолксваген, поради неспазване на необходимата дистанция, застигнал и ударил л.а. БМВ Х5, с което нанесъл имуществени щети върху долен заден капак, задна броня и заден ляв рефлектор.
Твърди се, че във връзка с причинените щети по л.а. „БМВ“ при ищеца е образувана ликвидационна преписка, в рамките на която са били 1 установени вредите.
Твърди се, че в съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ищецът изплатил обезщетение от 1978.22 лева на 02.07.2021 г., равняващи се на 1011.45 евро, като реализирал и ликвидационни разноски в размер на 6.67 евро.
Поддържа се, че за Фолксваген“ с рег. № ***, е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на основание чл. 411 КЗ, ищецът е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, като ответното погасило задължението до размера на сумата от 609 евро.
За остатъка от претенцията в размер на 410 евро бил постановен отказ, предвид което моли за уважаване на предявения иск в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба.
Претендира разноски по делото.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД Алианц България“ АД оспорва исковата претенция по основание и размер размер.
Сочи, че оспорва наличието на валидна имуществена застраховка "Каско", сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил. Не оспорва, че ищецът е извършил плащане в полза на увреденото лице, както и че до ответника е изпратена покана за репариране на изплатеното от ищеца обезщетение, вследствие на което е извършил частично плащане в размер на 609 евро, а за остатъка от прендираната сума постановил отказ.
Не оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП, както и обстоятелството, че вината за настъпване на процесното ПТП е на застрахования при него водач на л.а. „Фолксваген“.
Оспорва размера на определеното от ищеца обезщетение, като счита същото за неоснователно завишено, тъй като ремонтът на увредения автомобил е извършен по-цени, неотговарящи на средните пазарни такива, след прилагане на коефициента, уреден в Методиката за уреждане на претенции за обезщетения на вреди, причинени на МПС.
Предвид изложеното, намира, че с извършеното доброволно извънсъдебно плащане е погасил пълния размер на действителните вреди, като моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
2
По така предявения главен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1 / сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди - в това число, наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение над средните пазарни стойности; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба, с приетия за окончателен по делото доклад съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: 1/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“ в размер на 1978.22 лева; 2/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. „Фолксваген“ с рег. № *** валиден към датата на ПТП; 3/ настъпването на ПТП на 09.04.2021г., в гр. София на бул. Царица Йоана, по вина на водача на л.а. БМВ Х5, с рег. № ***, който, поради неспазване на необходимата дистанция, застигнал и ударил попътно движещия се пред него и извършващ маневра за спиране на червена светофарна уредба лек автомобил Фолксваген с рег. № ***, нанасяйки му имуществени щети върху долен заден капак, задна броня и заден ляв рефлектор; 4/ получаването на извънсъдебна покана от ответника за сумата от 1978.22 лева и 6.67 евро – ликвидационни разноски и извършването на доброволно плащане на сумата от 609 евро.
От представената по делото застрахователна полица, двустранно подписана от ищеца /в качеството му на застраховател/ и собственика на увредения автомобил /в качеството му на застрахован и застраховащ/, както и от надлежно изпълнените от страните по договора задължения по него, в това число – извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение, съдът намира че по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение, действало към датата на ПТП по сключената имуществена застраховка. В този смисъл е и извънпроцесуалното поведение на ответника, който, с извършеното от него частично плащане, с конклудентни действия, е признал настъпването на фактите, включени в състава на регресната отговорност.
С п о р е н между страните е въпросът какъв е размерът на 3 действителните вреди.
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение п о действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката.
В конкретния случай, по делото не се твърди от ищеца и не са представени доказателства увреденият автомобил да е бил в заводска гаранция към датата на ПТП Установява се по делото, че към датата на 4 инцидента същият е бил в експлоатация 13 г, 8 м и 10 дни.
С оглед на това, съдът намира, че при определяне действителната стойност на вреди релевантни са средните пазарни цени, а не цената на ремонта по представената фактура.
За определяне на средната пазарна стойност на вредите по делото е приета неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, всички описани от застрахователя щети са в причинна връзка с процесното ПТП, като действителната им стойност възлиза на сумата от 1358.64 евро.
За определяне на регресното вземане на ищеца, към тази сума следва да се добави и сумата от 6.67 евро – стойност на ликвидационните разноски, която съдът определя като обичайна. Т.е. общият размер на претенцията на ищеца, до който същата би била основателна, възлиза на сумата от 1365.31 евро.
Предвид изложеното, доколкото по делото е безспорно, а и се установява от изготвената от ответника автотехническа експертиза по процесната щета /л. 35/, че по предявената извънсъдебно застрахователна претенция ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 609 евро /включваща 6.67 евро ликвидационни разноски/, то ищецът има вземане към ответника за сумата от 756.31 евро.
Предвид изложеното, а оглед действащото в процеса диспозитивно начало, предявеният иск за по-малка от тази стойност, а именно – за сумата от 410.10 евро, следва да бъде уважен изцяло.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба /30.03.2026 г./ до окончателното плащане.