Определение № 10592 от 09.12.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10592 гр. София, 09.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110169631 по описа за 2021 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът установи, че исковата молба е нередовна – не е посочен размер и период на иска за мораторна лихва, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже да уточни претенцията.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Искането за изслушване на ССчЕ за отговор на поставените в исковата молба задачи следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо /съдът може да определи размера на обезщетението по реда на чл. 162 ГПК/.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи размер /конкретна сума/ на претенцията за лихва и крайната дата на периода, за който я претендира, предхождаща завеждането на иска, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната в тази ѝ част.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба задачи.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.2.2022 г. – 14,20 часа , за когато да се призоват страните и вещото лице.

1

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са в обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл.

61, ал. 2 ЗДСЛ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е бил в служебно правоотношение с ответника, което е било прекратено на 04.2.2019 г., както и че заповедта, с която е било прекратено, е отменена с решение от 12.11.2020 г. на ВАС, което е окончателно, като на 26.11.2020 г. е възстановен на служба. Счита, че в периода на незаконното уволнение е придобил право на платен годишен отпуск, който не е използван, поради което счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение. Ето защо претендира такова, както и мораторна лихва.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че при незаконно уволнение единственото дължимо обезщетение е за оставане без работа, както и че през времето, в което ищецът не е полагал труд, не е възникнало за него и право на платен годишен отпуск.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че за процесния период са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „главен експерт“; че същото е било прекратено със заповед от 04.2.2019 г.; че тази заповед е отменена с решение на ВАС от 12.11.2020 г.,което е окончателно; че на 26.11.2020 г. ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; че понастоящем между страните е налице служебно правоотношение; че дължимото на ищеца възнаграждение по служебното правоотношение е в размер на 1500 лева.

В тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава – падеж на задължението или отправена и получена покана за изплащане на обезщетението.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на задължението на падежа/след покана, за който факт не сочи доказателства.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2