Решение № 338 от 17.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Кюстендил, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по постъпила въззивна жалба на П. Х. Т., ЕГН: **********, с адрес: ******, чрез пълномощника му адв. Ст. Б. от КАК, насочена против Решение № 163 от 28.03.2023 г. по гр.д. № 2242 от описа на Районен съд – Дупница (ДРС) за 2022 г.

Въззивникът счита атакуваното решение за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Намира извода на съда, че са налице търпими действия за неправилен и необоснован. Сочи, че търпими са тези действия, които се извършват със съгласието на владелеца и обикновено те почиват на отношения на добро съседство или на вежливост. Но в исковата молба ищецът твърдял, че през 2009 год. ответникът се нанесъл в процесния апартамент, заедно с дъщерята му З. Г.а, без негово съгласие за ползване. Следователно не били налице търпими действия, тъй като те се извършвали само със съгласието на владелеца.

Смята за установено по делото, че в края на 2009 год. ищецът се е съгласил и предал владението на процесния апартамент на ответника и З. Г.а, като заявил според св. Г. Г., че е техен и могат да го направят каквото желаят. Едва след това ответникът установил фактическа власт върху апартамента, владеел имота като свой и пристъпил към извършване на основен ремонт на жилището със собствени средства. Веднага сменил входната врата на жилището с нова брава и от 2009 год. до момента само той имал достъп до жилището и упражнявал фактическа власт върху него, като дъщерята на ищеца имала достъп до 2012 год., когато е прекратено фактическото съжителство и 1 тя е напуснала жилището. С това си поведение ответникът демонстрирал спрямо ищеца намерението си занапред да свои вещта като своя. Това състояние продължавало и до сега, а ищецът в продължение на 13 години не предявявал собственически претенции за имота. Поради това било налице придобиване на владение от ответника със съгласие на предишния владелец. Въз основа на простото съгласие било преустановено старото владение и била дадена възможност на ответника да започне веднага новото владение и да свои вещта за себе си. Поради това се ползвал и с правата на добросъвестния владелец по чл. 72 от ЗС, като имал право да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските, като с подобно право разполагал и недобросъвестния владелец, когато собственикът е знаел, че се правят подобрения в имота и не се е противопоставил /чл. 74, ал. 2 ЗС/. На това основание, ответникът като добросъвестен владелец, правил възражение за извършени подобрения и претендирал обезщетение, т.к. според заключението на вещото лице инж. Е.Л., стойността на процесния имот се е увеличила с 20 000 лв. в резултат на направените трайни подобрения.

Иска се на основание чл.72, ал.3 от ЗС съдът да признае на ответника П. Х. Т. правото му да задържи предаването на процесния апартамент № * с идентификатор *** в гp. ********, до заплащане от ищеца Б. С. Г. сумата 20 000 лева, представляваща стойността на извършените подобрения.

Поради изложеното иска да бъде отменено Решение № 163/28.03.2023 год. по гр.д. № 2242/2022 год., V-състав по описа на Районен съд Дупница Претендират се и сторените деловодни разноски.

С въззивната жалба не се поддържат доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. С. Г., чрез пълномощника му адв. Ст. В. от КАК. С него е заявено становище за неоснователност на жалбата, която не съдържала посочване на пороци на обжалваното решение, което пък счита за правилно и обосновано.

Намира за установено от доказателствата, че ответникът Т. се самонастанил в процесния апартамент, т.к. нямал съгласието на собственика самостоятелно да ползва апартамента, който пък от своя страна не можел да се противопостави на действията му поради това, че живеел в САЩ. Твърденията в обратен смисъл счита за недоказани.

Сочи, че живеел извън страната от 1994 година, заради което свидетелите дори не го познавали, а имотът бил закупен чрез пълномощник през 1998 год. Освен това, след като дъщерята на въззиваемия напуснала апартамента той не бил уведомен за този факт и не могъл да защити своите собственически права. Едва след като узнавал, че апартаментът му се ползва без правно основание от ответника П. Т., го приканил с нотариална покана да напусне жилището. На тази нотариални покана не било отговорено в указания срок, а претенции за извършени подобрения и разноски били предявени едва в съдебния процес под формата на възражение. Възраженията на ответника, че се касае за владение от негова страна, не се доказвали. Той бил държател на имота по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС и между тях можело да съществува единствено облигационно правоотношение. Но дори и такова липсвало в случая поради факта, че ответникът живял в процесното жилище без да заплаща наем за ползването му.

Искането за задържане на веща до заплащане на претендираните подобрения също било без правно основание. То било основателно само за владелеца, но не и за държателя – сочи в тази насока Решение № 134 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 6161/2014 г.

2 на ВКС, 3-то гр. отд.

Поради изложеното иска да бъде потвърдено изцяло Решение № 163 от 28.03.2023 год., постановено по гражданско дело № 20221510102242 по описа на Районен съд-Дупница.

Претендира деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.

В съдебно заседание постъпилата въззивна жалба се поддържа от жалбоподателя, а въззиваемия я оспорва чрез пълномощника си.

При извършения контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Б. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, против П. Х. Т., ЕГН: **********, с адрес: ******.

Поддържано е било, че ищецът е собственик на жилищен апартамент, находящ се в гр. ******, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, на 8-ми етаж в жилищна сграда-многофамилна с идентификатор ***, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор ***; площ на апартамента: 70.08 кв.м., прилежащи части: мазе № 31, с площ от 4,63 кв.м. и 2,634% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-имоти с идентификатори *** и ***, под обекта: имот с идентификатор ***, над обекта: ***.

Ищецът закупил апартамента на ** год. с договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № **, дело № 40 на нотариус С.С., peг. № 293 на Нотариалната камара, с район на действие района на ДРС.

През 2009 год. ответникът се нанесъл в собственото на ищеца жилище заедно с дъщеря му З. Г.а, с която по това време съжителствали на семейни начала, но без съгласие на собственика, което било и една от причините за последвалия разрив в отношенията между баща и дъщеря. Съвместното им съжителство продължило до 2012 г., когато и двамата напуснали апартамента.

През 2015 година, самоволно и отново без съгласието или разрешението на ищеца, ответникът се нанесъл в жилището, което ползвал и досега без договор за наем или друго правно основание.

Многократно ответникът бил канен по телефона от ищеца да освободи жилището му, включително и чрез нотариална покана, но към датата на предявяване на настоящия иск това не било сторено.

При изложените причини е било поискано постановяването на съдебно решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че той (ищецът) е собственик на гореописания недвижим имот и да го осъди да му предаде владението върху същия. Претендирани са били и сторените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Не било оспорено твърдението, че именно ищецът е собственик на процесния апартамент, но се оспорва твърдението, че ползва имота му без негово съгласие.

Посочил е, че ищецът заявил на ответника и съжителстващата с него тогава дъщеря на ищеца З. Г.а, че желае те да ползват апартамента, да го ремонтират и обзаведат по свой вкус, тъй като ще остане за тях. Поради това през 2009 г. ответникът извършил ремонтни работи на обща стойност 55 000.00 лв. (подробно описани в отговора на 3 исковата молба), в качеството си на добросъвестен владелец, понеже имал съгласието на собственика, когото подробно информирал за извършваните строително[1]ремонтни работи.

През 2014 г. отношенията между ответника и дъщерята на ищеца се влошили, поради което тя напуснала жилището и се преместила в гр. С., но ответникът и до днес владеел процесния апартамент, като считал, че има качеството на добросъвестен владелец, тъй като е ползвал имота и е извършил описаните СМР със съгласието на ищеца.

Поради това е заявено възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане от ищеца на направените от ответника като добросъвестен владелец, подобрения в имота, които са увеличили стойността му, със сумата от 55 000.00 лв., на основание чл.72. ал.1 ЗС.

След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено съдебно решение, с което РС – Кюстендил е признал за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на апартамент, находящ се в гр. ******, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, на 8-ми етаж в жилищна сграда-многофамилна с идентификатор **, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор **; площ на апартамента: 70.08 кв.м., прилежащи части: мазе № 31, с площ от 4,63 кв.м. и 2,634% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж[1]имоти с идентификатори *** и ***, под обекта: имот с идентификатор ***, над обекта: ***, И е осъдил, на основание чл. 108 от ЗС, П. Х. Т., ЕГН: **********, да предаде на Б. С. Г., ЕГН:

**********, владението върху същия недвижим имот.

Разпределена е отговорността за разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. Х. Т., ЕГН: **********, с адрес: ******, е осъден да заплати на Б. С. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. *****, сума в размер на 2300.00 лв.

За да постанови този резултат съдебният състав е приел фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия състав на въззивния съд.

Установимо е от доказателствата по делото, че ищецът Б. С. Г. е закупил процесния жилищен апартамент, находящ се в гр. ******, сделката е материализирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, дело № 40 от 20.10.1998г. по описа на нотариус С.С., peг. № 293 на НК, с район на действие района на ДРС, Удостоверение за адм. адрес с изх. № УД-1320/23.09.2022г. и Удостоверение изх. № УД-1371/03.10.2022г., издадени от общ. Д..

Не се спори, че за процесния период, а и понастоящем, жилището се обитава от ответника - до 2014 г. заедно с дъщерята на ищеца, а след това еднолично от него.

Видно от Нотариална покана от 27.04.2022 г., ищецът е поканил ответника да му предаде владението върху процесния недвижим имот в двуседмичен срок от получаването й. Тя е била връчена на 22.08.2022 г. на сестрата на ответника, която е поела задължението да му я предаде лично.

За пълно и всестранно изясняване фактическата обстановка по делото първоинстанционният съд е назначил и изслушал заключение на вещото лице Е.Л. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, според което описаните в отговора на исковата молба подобрения са действително направени в процесния апартамент през 2009 г., като общата им стойност е 20023.87 лв., в следствие на които стойността му се е увеличила с 20 000.00 лв.

4

По делото са събрани гласни и доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г.В. Г. и Б.Б.П..