Решение № 849 от 29.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. Велико Търново, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря и.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20214110103383 по описа за 2021 година

Производството е по извършване на съдебната делба.

С решение от 16.12.2022г. между страните по делото е допуснато извършване на съдебна делба при равни права на следните недвижими имоти: *. В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК е направено искане от ответника Т. Й. за възлагане на *, поради наличие на предпоставки по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Ищецът К. К. заема становище, че искането за възлагане е неоснователно като е предявил претенция по сметки за сумата от 1055 лв. спрямо ответника поради лишаването му от ползване на застроения имот през периода от 13.12.2021г. до 24.03.2023г. Ответникът е оспорил иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС и е направил възражения, че ищецът има достъп до имота, ползва част от помещенията в него и не е възпрепятстван да упражнява правата си в съсобствеността.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

През 2010г. здравословното състояние на родителите на страните се влошило като Т. Й. * да полага грижи за тях, което наложило трайно да се установи да живее в допуснатия до делба застроен имот. Това фактическо положение продължило и след смъртта на *.. Ищецът също ползвал застроения имот като полагал и преимуществени грижи за съседното дворно място, което било обособено като овощна градина. През 2021г. отношенията между страните се влошили и на 30.11.2021г. К. К. предявил иск за делба на*, отправяйки с исковата молба покана до ответника за заплащане на обезщетение във връзка с ползването му. От събраните гласни доказателства и заключението на допуснатата съдебна техническа – оценъчна експертиза се установява, че до дворното място и до постройките в посочения имот е 1 осигурен достъп от врата, намираща се на западната му граница, от врата на изградения в него и ползван от К. К. гараж, и от врата на *. Ищецът разполагал с ключ от вратата за на западната граница на *, но при посещенията си след месец декември 2021г. констатирал, че тя е заключена отвътре. Вещото лице е установило, че застроеният имот е неподеляем съобразно правата на съделителите и че в намиращите се в него две жилищните сгради са обособени четири стаи, кухня, баня и тоалетна. Пазарната стойност на имота е определена на 64000 лв., а стойността на пазарния наем за периода от 13.12.2021г. до 24.03.2023г. - на 2110 лв. Стойността на незастроените имоти, представляващи * е определена съответно на 18650 лв., 4130 лв., 15650 лв., 9380 лв., 5120 лв. и 1840 лв. В хода на делбеното производство ответникът се разпоредил с недвижимия си имот в*, като липсват доказателства той да притежава друго жилище.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Допуснатият до делба имот, представляващ *, първоначално е бил индивидуална собственост * на страните, а след неговата смърт е възникнала съсобственост между тях и *.

След смъртта на последната, вещните *са преминали в патримониума на К. К. и Т. Й. и са увеличили дяловете им в съсобствеността. Към момента на откри.е на наследството на *, ответникът е живял в този имот, който има жилищен характер е неподеляем. Не са налице и доказателства той да притежава в своя изключителна собственост друго жилище, поради което са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК като претенцията за възлагане е основателна и следва да бъде уважена. Извършената от ответника разпоредителна сделка с жилищен имот в хода на делото не представлява пречка за уважаване на иска по чл. 349, ал.

2 от ГПК, поради липса на аналогична претенция от страна на ищеца и невъзможност да възникне конкуренция между тях. Имотът следва да бъде поставен в дял на Т. Й., като за уравняване следва да бъдат поставени в дял на К. К. останалите допуснати до делба недвижими имоти на обща стойност 54770 лв. и ответникът да бъде осъден да му заплати 4615 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението.

Съгласно Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК на ВКС, под лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се има предвид всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В разглеждания случай за периода от 13.12.2021г. до 24.03.2023г. ответникът е ползвал застроения съсобствен имот за задоволяване на жилищните си нужди, но с действията си не е ограничил възможността на ищеца за достъп до него. От една страна в имота има достатъчно жилищни помещения за ползване от съделителите и не е установено същите да се стопанисват еднолично от Т. Й., а от друга достъпът до дворното място и до постройките в него не е бил ограничен за К. К., който е бездействал при упражняване на правата си по чл.

31, ал. 1 от ЗС. Поради изложеното претенцията по сметки за заплащане на обезщетение от 1055 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, защото не е плащал припадаща се на ищеца част от възнаграждението на вещото лице по допуснатата 2 експертиза, а в договора за правна помощ липсва уговорка каква част от възнаграждението за производството по извършване на делбата е за защита по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

При този изход на делото, на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 2375,40 лв.

На основание чл. 355, изр. 2 от ГПК, К. К. следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лв. за предявяване на претенцията по сметки.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

На основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, поставя в дял на Т. Т. Й. с ЕГН: ********** *, следния недвижим имот: *.

За уравнение поставя в дял на К. Т. К. с ЕГН: ********** *, следните недвижими имоти: *, като осъжда Т. Т. Й. с ЕГН: ********** *, да * заплати сумата от 4615 лв. /четири хиляди шестстотин и петнадесет лева/, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението.

Отхвърля като неоснователен предявения от К. Т. К. с ЕГН: ********** *, срещу Т. Т. Й. с ЕГН: ********** *, иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение от 1055 лв. за лишаването от ползване през периода от 13.12.2021г. до 24.03.2023г. на *.

Осъжда К. Т. К. с ЕГН: ********** *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 2425,40 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща сбор от държавните такси върху стойността на дела и за претенцията по сметки, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда Т. Т. Й. с ЕГН: ********** *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 2375,40 лв. /две хиляди триста седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3