Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2896 от 19.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5395/2023
Вид
Решение № 2896
Подписан
19.06.2023
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2896 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-М.А при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-М.А

Административно наказателно дело № 20231110205395 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Л. В. А. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №22-4332010335/09.06.2022г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗК „Лев Инс“ на 29.06.2021г., валиден до 08.07.2022г.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но след приключване на заседанието лично заявява, че е закъснял и е представил всичко, което има като застраховка.

Наказващият орган не се явява и не се представлява, включително и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Л. В. А. е наложено наказание глоба от 250 лева, за това, ч е на 18.05.2022г., около 23:02ч. в гр. София, по ул. “Позитано“, в посока от бул.

„Константин Величков“ към ул. “Алеко Туранджа“ управлява собствения си лек автомобил „Тойота Селика 1.8И“, рег.№********, като при извършена проверка на №171 е установено, че не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ 1 на автомобилистите към датата и часа на проверката - нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

НП е издадено, въз основа на АУАН серия GA, №654108/18.05.2022г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата писмени доказателства и писмо от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с вх.№136477/16.05.2023г.

Разпитан по делото е свид. С. М. Ц. - актосъставител, който няма конкретни спомени за това нарушение, поради големия брой еднотипни случай. Посочва, че когато се спре водач на МПС за проверка, се изискват документи на водача и МПС и при въвеждане на рег. номер на автомобила в таблет, прави връзка със системата на Гаранционен фонд и така се установява, дали има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При липса на информация за такава, се прави справка и с ОДЧ, а ако водачът не представи полица, се съставя АУАН за това нарушение на КЗ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен, съгласно изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Актосъставителят е длъжностно лице на служба за контрол по ЗДвП, тъй като е командир на отделение при 03 РУ-СДВР, съгласно чл.647, ал.1 КЗ.

При проверка на НП, съдът установи, че същото е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №4332-143/15.02.2016г. на Директора на СДВР по т.4, връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН и е със задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, както и потвърдени от писмените доказателства по делото. Жалбоподателят, макар да оспорва тези констатации, потвърждава в жалбата си, а и лично след приключване на заседанието по делото, че е приложил полицата, която притежава за сключена застраховката „Гражданска отговорност“.

Видно от приложената от Л. А. полица №BG/22/121001857038 от 29.06.2021г. е за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Тойота Селика 1.8И“, рег.№********, за срок от 12 месеца и покритие от 09.07.2021г. до 08.07.2022г., като премията се заплаща разсрочено. Според писмото на застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с вх.№136477/16.05.2023г. тази застраховка е прекратена на 24.01.2022г., поради неплащане на вноската и не е била валидна към 2

18.05.2022г. Съгласно приложената към АНП справка от проверката за сключена застраховка към 18.05.2022г. за лек автомобил с рег.№******** няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

При това положение категорично се доказа, че жалбоподателят като собственик на МПС не е изпълнил задълженията си чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Правилно наказващият орган е наложил на А. наказанието Глоба от 250 лева в предвидения размер по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.

Съдът, счита че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и случаят не е маловажен, тъй като не отговаря на легалната дефиниция по §1, т.4 от ДР на ЗАНН, предвид обстоятелството, че даже и след съставяне на акта до момента жалбоподателят не е сключил валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а от датата на прекратяване на застраховката до датата на установяване на нарушението е изминал продължителен период от време – около 5 месеца, при което вредните последици от деянието са значителни и стореното не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Що се отнася до представената в АНП към възражението срещу акта от жалбоподателя епикриза, от същата се вижда, че А. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Софиямед“, Клиниката оп Ендокринология за времето от 19.05.2022г. до 23.05.2022г., което е след датата на констатиране на нарушението и по никакъв начин не се отнася към смекчаващите вината обстоятелства, тъй като и след изписването от болницата, застраховката не е подновена и няма валидна такава и към момента.

При тези съображения НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията чийто орган е издал НП - в случая е СДВР, не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган не е защитаван от юрисконсулт или служител с юридическо образование.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-010335/09.06.2022г. на Началник Група ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4