Решение № 15030 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15030 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110108463 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от А. Ж. А. – Златарова, ЕГН **********, Б. А. Караджова - Радова, ЕГН **********, В. В. В., ЕГН **********, Й. К. Б., ЕГН ********** и Ю. Д. Малева, ЕГН **********, всичките с адрес: гр.

София, *****, всичките чрез адв. С. К., със съдебен адрес: *****, кантора 36, срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен №Cg.

01-10-140174, със седалище и адрес на управление: **********Будапеща, ул. „Кьоер“ № 2А, бл. Б, ет. II-V, представлявано от „Уиз Еър Унгария Црт. — клон България" КТЧ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, зона „Летище София“, сграда „ИВТ“, представлявано от Хайко Холм, субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 250 евро - обезщетение за отмяна на полет ***** от летище ,,Васил Левски София“ до летище „Милан Бергамо“, определен за изпълнение по разписание за 26.02.2026 г. с час на излитане 10,45 ч., дължимо съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а" от Регламент (EO) № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Ищците извеждат съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с ответника са сключили договор за въздушен превоз с № ***** от летище „Васил Левски София“ до летище „Милан Бергамо“, определен за изпълнение по разписание за 26.02.2026 г. с час на излитане 10,45 ч. Поддържат, че в деня на полета се явили на летището в София навреме, но установили, че ответникът отменил полета без да предложи алтернативен полет до крайната дестинация. Посочват, че разстоянието от двете летища е до 1500 км., поради което всеки от ищците претендира заплащането на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а" от Регламента в размер на по 250 евро. Претендират присъждане на разноски.

Ответникът „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, представлявано от „Уиз Еър Унгария Црт. — клон България“ КТЧ в срока по чл.131 ГПК є подал отговор на исковата 1 молба, с който признава сключения между страните договор за въздушен превоз с № ***** от летище „Васил Левски София“ до летище „Милан Бергамо“, определен за изпълнение по разписание за 26.02.2026 г. с час на излитане 10,45 ч. Не оспорва и обстоятелството, че полетът е бил отменен, но излага, че причината за отмяната е проведена 24-часова национална стачка на служителите на всички летища в Италия на дата 26.02.2026 г. В тази връзка сочи, че планираното време за заминаване от летище София е в 08,45 ч. UTC (10,45 ч. местно време в София) на 26.02.2026 г., а планираното време на пристигане на летище Бергамо е в 11,00 ч. UTC (12,00 ч. местно време в Бергамо) на 26.02.2026 г. Поради това счита, че са налице обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, определени в чл. 5, ал. 3 от Регламента като извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. При тези възражения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между същите е бил сключен договор за въздушен превоз номер W64351, от летище „Васил Левски София“ до летище „Милан Бергамо“, определен за изпълнение по разписание за 26.02.2026 г. с час на излитане 10,45 ч./ 8,45 ч. UTC и час на кацане в 11,00 ч. UTC, който е бил отменен.

Наличието на сключен договор за въздушен превоз се установява и от приложените по делото бордни карти, а отмяната на полета от извадка от уеб страница.

Не се спори между страните и относно обстоятелството, че разстоянието между двете летища е до 1500 км.

По делото (л. 44 – 51) е приобщена статия от 25.02.2026г., придружена с превод от италиански език на български език, според която на 26.02.2026г. служителите на авиационния, летищния и свързаните с летищата сектори ще стачкуват в продължение на 24 часа. Съгласно статията на същия ден се провежда и стачка на персонала на авиокомпания ItaAirways за 24 часа, както и на пилотите и кабинния екипаж на EasyJet за 24 часа.

По делото е представено извлечение от официалния сайт на Министерство на инфраструктурата и транспорта на Република Италия за всички стачки от датата на процесния полет, сред които са и стачка на работещите в авиокомпаниите, летищата и свързаните с летищата индустрии, на датата 26.02.2026 г. за период от 24 часа от 00,00 ч. до 23,59 ч.

Приобщено е и официално съобщение от италианския орган по въздушното управление ENAC (Италианската национална агенция за гражданска авиация) до въздушните превозвачи, придружено с превод от италиански език и български език, с което уведомяват за провеждането на национални стачки в сектора на въздушния транспорт на 26 февруари 2026 г. от страна на работници в авиационния сектор, летищата и свързаните с летищата дейности – продължителност 24 часа за периода от 00,00 ч. до 23,59 ч. В съобщението е посочено, че подлежат на изпълнение всички полети, включително чартърни, планирани за излитане в часови интервали 07,00 – 10,00 и 18,00 – 21,00 ч.; всички чартърни полети от/до островите, редовно разрешени или заявени преди датата на обявяване на стачката; излитането на всички полети, планирани преди началото на стаката, но забавени по независещи от страните причини и пристигането на международни полети на италиански летища, ако очакваното кацане е не по-късно от 30 минути след началото на стачката.

2

На л. 73 от делото е представена извадка от сайта на летище „Милан Бергамо“ със списък на излитащите и пристигащите полети на 26.02.2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения иск се обуславя от пълното и главно доказване на сключен между страните договор за въздушен превоз, въз основа на който ответното дружество се е задължило на 26.02.2026 г. да изпълни полет W64351 с направление от летище „Васил Левски София“ до летище „Милан Бергамо“, който полетът е бил отменен, както и че разстоянието между двете летища е до 1500 км.

При доказване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по смисъла на чл. 5, § 3 и § 14 от съображенията от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Предвид липсата на спор между страните, а и от събраните доказателства, по делото беше доказано наличието на облигационно правоотношение във връзка с въздушен превоз номер W64351, от летище „Васил Левски София“ до летище „Милан Бергамо“, определен за изпълнение по разписание за 26.02.2026 г. с час на излитане 10,45 ч./ 8,45 ч. UTC и час на кацане в 12,00 ч. /11,00 ч. UTC, както и че полетът е бил отменен.

Доказано поради липсата на спор между страните се явява и обстоятелството, че разстоянието между летище „Милан Бергамо“ и летище „Васил Левски София“ е до 1500 км.

По възражението за наличие на извънредни обстоятелства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, на която се позовава ответникът, предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на извънредни обстоятелства, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната, респективно закъснението на полета, е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.

Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респективно закъснял полет, а това са случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по Регламента, като политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a.s., 3 изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следвало да докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички необходими/разумни мерки.

В конкретния случай ответникът е релевирал възражение, че отмяната на процесния полет се дължи на извънредни обстоятелства, а именно проведена 24часова национална стачка на служителите на италианските летища. От представените по делото писмени доказателства се установи, че в деня, в който е следвало да бъде изпълнен процесния полет (26.02.2026 г.), служителите на авиационния, летищния и свързаните с летищата сектори са стачкували в продължение на 24 часа, което засяга и процесния полет. Това обаче не води непременно до освобождаване на авиопревозвача от отговорност, а както беше посочено по-горе наличието на стачка следа пряко да е причинило отмяната на процесния полет и ответникът да е положил всички разумни мерки за предотварятяването му. В случая по делото беше доказано, че към момента на предвиденото изпълнение на процесния полет, летището на пристигане е било засегнато от 24 – часова стачка на служителите, планирана и осъществена на 26.02.2026 г. от 00,00 ч. до 23,59 ч. Информация за планираната стачка е предоставена на авиопревозвачите на 13.02.2026 г., видно от приложеното съобщените на Министерство на инфраструктурата и транспорта. Следователно ответното дружество е имало необходимия запас от време (две седмици) за отмяна на полета и уведомяването на пътниците, което би му осигурило и освобождаването от отговорност за отмяната на полета.

Освен това, изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и отмяната на процесния полет, която трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се вземе предвид дали опериращият въздушен превозвач е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това обстоятелство да доведе до отмяна на полета.

При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение/отмяна поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден да направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.