Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 203 от 11.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 836/2021
Вид
Определение № 203
Подписан
11.05.2022
В сила
11.05.2022
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Пазарджик, 11.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20215200100836 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявена искова молба вх. № 4759/14.12.2021 г. на Г. СП. Т., ЕГН **********, АНТ. Г. Т., ЕГН **********, Н. Г. Т., ЕГН ********** и В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес за четиримата: гр. Р., ул. „Г. Б.“ № **, всички действащи чрез адв.

Ек. И. от САК, срещу ЦВ. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Т Т.“ №*.

С исковата молба ищците са направили искане за приемане на писмени доказателства, както и разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите, изложени в исковата молба досежно претърпяното увреждане, както и трима свидетели за претърпяните неимуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация се определя единствено от твърденията на ищците, за разлика от материалната, която зависи от доказването в процеса. В случая легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени лично от тях неимуществени вреди - болки и страдания, изобщо негативни психически изживявания, в резултат на противоправно поведение от ответника. Дали в действителност това е така, е въпрос на материалноправна легитимация, която се установява от събраните по делото доказателства. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Претенцията за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна увеличаваща последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

1

По доказателствата:

Съдът намира, че следва да се приемат представените с исковата молба копия на документи, заверени по реда на чл. 183 от ГПК, като писмени доказателства по делото.

Искането за гласни доказателства е основателно, но само за двама - за неимуществените вреди и за още двама - за фактите по деликта.

На основание чл. 140, ал. 3 о т ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 4759/14.12.2021 г. на Г. СП.

Т., ЕГН **********, АНТ. Г. Т., ЕГН **********, Н. Г. Т., ЕГН ********** и В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес за четиримата: гр. Р., ул. „Г. Б.“ № **, всички чрез адв. Ек. И. от САК, срещу ЦВ. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Т Т.“ №*.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са активно субективно съединени искове от Г. СП. Т., ЕГН **********, АНТ. Г. Т., ЕГН **********, Н. Г. Т., ЕГН ********** и В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес за четиримата: гр. Р., ул. „Г. Б.“ № **, всички чрез адв. Ек. И. от САК, срещу ЦВ. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Т Т.“ №*, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева на първия ищец и по 5 000 лева на всеки от останалите трима ищци, претърпени от деликт разпространение на 23.07.2020 г. на невярна информация - смъртта на Н А Г (починала на **** г.), на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

Ищците основават предявените искове на следните фактически твърдения:

Твърди се, че на ***г. Н А Г (жената, с която ищецът Г.Т. е живял на семейни начала и от която има три деца - А.Т., Н.Т. и В.Т.) е получила мозъчен кръвоизлив и транспортирана от Спешна помощ в ***********, където на ** г. е претърпяла деветчасова животоспасяваща операция. След операцията състоянието ту се подобрявало, ту се влошавало, като за този период от около две седмици, ищците по делото били в непрестанно очакване. На 23.07.2020 г., прибирайки се от гр. С към гр.

Р., ищецът Г.Т. получил обаждане от голямата си дъщеря Н, която плачейки го попитала защо не е казал че майка е починала, а е трябвало да го разбере от чичо им, ответника по делото Ц.Б.. И трите му деца плачели с глас и били много разстроени.

Започнал да получава съболезнования от познати и приятели. Почувствал се ужасно.

2

По-късно разбрал, че ответникът е разнесъл мълвата из цяло Р., като е ходил лично до дома на близки на ищеца, за да им каже тъжната новина, която бил научил от обаждане от болницата - негов приятел го информирал. Твърди се, че ответникът не е имал никакъв приятел, а е искал да се подиграе с ищците, възползвайки се от този тежък за тях момент. Няколко дни по-късно, на **** г. Н Г починала. Твърди се, че ответникът е признал пред негов съсед, че си е измислил новината, защото имал да връща на ищеца Г.Т., затова че го бил уволнил. Това не било истина, тъй като ответникът сам напуснал работата от фирмата на Н Г. С изнасянето на невярната информация ответникът причинил болки и страдания на ищците, изразяващи се в преживян силен стрес, потиснатост, смут, безсъние, раздразнителност, възмущение и гняв, съпроводено и с влошаване на физическото и психическото здраве. Твърди се, че поведението на ответника е противоправно, като ищците се позовават на ограничението на свободата на изразяване на мнение и накърняване на доброто име на другите, предвидено в чл. 10, т. 2 от КЗПЧОС. Навеждат се доводи и за противоправно поведение в разрез с правата по чл. 39, ал. 1 от КРБ за свободно изразяване и разпространяване на мнение. Излагат се подробни съображения. Излага се, че изнесената невярна информация надхвърля рамките на добрия тон и конституционно гарантираното и защитено право на свободно изразяване на мнение от страна на гражданите на Република България. Моли се за уважаване на исковете, тъй като е налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЦВ. В. Б. не е депозирал отговор.

Предвид неподаването на отговор на исковата молба, НЕ СА НАЛИЦЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор по чл. 45 от ЗЗД възлага в тежест н а ищеца да докаже следните кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) противоправно деяние (в случая действие); 2) претърпяна вреда; 3) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4) вина, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от ищците надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да водят общо четирима свидетели: двама за неимуществените вреди и двама за фактите по деликта.

3

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 17.06.2022 г. от 9.45 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4