Решение № 251 от 09.11.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Сливен, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20232200500353 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 598/18.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 1087/2023 г., на Районен съд Сливен, с което е признато за установено , че Н. Д. Н. ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. А.З. ** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 12 811,02 лв. /дванадесет хиляди осемстотин и единадесет лева и две стотинки/, представляваща частично претендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.10.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за ко ято сума е издадена Заповед № 85 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на СлРС.

С решението е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено, че Н. Д. Н. ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. А.З. ** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С о ф и я , район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание 1 чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 999,97 лв. /деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до 23.12.2022 г., за която сума е издадена Заповед № 85 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на СлРС като неоснователен и страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважените и отхвърлени искове.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, поставено при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд е счел, че процесння договор не отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Видно и от мотивите на съда. и от заключението на представената по делото съдебнотехническа експертиза, елементите на договора са изготвени на шрифт Garamond (суг.) или подобен, а размерът на шрифта на договора със сигурност е 12 ноинта. Процесният договор е изготвен на разбираем и четлив език. От ключово значение е частта от разпоредбата на чл.

10, ал. 1 ЗПК, която казва, че текстът трябва да бъде представен „по ясен и разбираем начин“. Един текст е ясен и разбираем, когато не се използват сложни термини и изречения, когато потребителят може да разбере текста на договора и може да го прочете без особени затруднения, т.е. когато текстът е четлив. Основно значение за четливостта па текста, освен размерът на шрифта, има и цялостният стил на текста на договора - разстоянието между отделните букви, думи и редове. Съдилищата следва да тълкуват и прилагат националните нормативни актове в сферата на защита правата на потребителя с оглед постигане на целите на Директива 2008/48/ЕО, която изрично сочи. че предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, В случай, че договорът е изписан на шрифт под 12 пункта, но цялостният стил на текста го е направил четлив и разбираем, то не би следвало да се приеме, че целият договор е недействителен, защото потребителят в тази хипотеза реално няма да бъде възпрепятстван да се запознае със съдържанието на договора.

Неправилно първоинстанционният съд е счел, че процеснии договор не отговаря на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК не разширява и не уточнява прилагането на предходната разпоредба по т.11, а се отнася до предоставяне на информация за правото на потребителя при погасяване на главницата но срочен договор за кредит да поиска извлечение по сметка под формата на погасителен план. Съгласно чл. 11. ал. 1, т. 11 от ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя. периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния случай изискването към съдържанието на погасителния план е изпълнено - в същия са посочените размерът на погасителните вноски (120 бр. по 499.67 лева), броят (120 бр), периодичността (всеки месец) и датите на плащане. Според пар.2 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OB, L 133/66 от 22 май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част Н на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния 2 процент на разходите (OB, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.). Според Решение по дело С42/15 от 09.11.16 г. - Словакия на съда на ЕС в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски - в случая това условие е спазено. Според същото решение в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Следва да се отбележи, че решенията на съда на ЕС са задължителни за националните юрисдикции, пред конто е висящ спор със сходно съдържание. В обобщение се иска да се постанови решение, с което да отмени отмени обжалваното в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД установителен иск срещу Н. Д. Н. за сумата от 999,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до 23.12.2022 г.. като неправилно и незаконосъобразно, и да се уважи претенцията претендират се разноски.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в която се поддържа, че тя е неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано и законосъобразно. Съдът правилно е описал фактическата обстановка, приложил е правилно материалния закон и е достигнал до правилни изводи. Съгласно задължителната практика на ВКС - Решение № 50206 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 3578/2020 г., г. к„ 111 г. о. на ВКС „Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него.

Ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. Нормата па чл. 11, т. II ЗПК е императивна и тя сочи, че:

„условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“.

Т.е. погасителния план е задължителен елемент от фактическия състав по сключване на договор за потребителски кредит, а според съда такъв въобще липсва. Освен това чл. 10, § 2, буква „и“ абзац две от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, от 23 април 2008 година, относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично посочва съдържанието на погасителния план, а именно : „Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията, отнасящи се до извършването на тази плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на 3 базата на лихвения процент, и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, погасителният план посочва по ясен и кратък начин факта, че данните в плана са валидни само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;“ От друга страна в т. 4 от Решение на СЕС от 09.11.2016 г. по дело С - 42/15 съдът постановява, че: „Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.“ Именно тази разпоредба е била нарушена според решаващия съд, поради което и той е приложил националната правна норма за да обяви, че договора за кредит се счита сключен без лихви и без разноски. В обобщение се иска да се потвърди решението. Претендират се разноски.

В с.з за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

В случая е безспорно установено, от заключението на допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза, че елементи от договора, а именно условията по договора са написани с шрифт Garamond и размер 11 поинта. Сертификатът пък е написан с несерифен шрифт, т. е. изчистен шрифт най-вероятно Calibri и л и Arial, като шрифтът е с размер 11 поинта, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочената норма приема, че всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, 4 формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя, да възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Предвид констатирания факт, че елементи от процесния договор са с размер на шрифта по-малък от 12, съдът е приел, че същият е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.