Решение № 8994 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8994 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110145433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба вх. № 292039/03.09.2025 г., на Е. П. Н. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. София, ул. “Свобода” № 2, чрез пълномощника си адвокат Х. Р. със съдебен адрес в гр. София, ул. „Искър“ № 8, ет. 5 против „АТЕГ“ АД, ЕИК ......., със седалище и с адрес на управление в гр. София, п.к. 1421, р-н “Лозенец“, ул. “С“ № 16, представлявано от управителите БКБ и СИГ, заедно и поотделно, със съдебен адрес: гр. София, ул. Ш № 18, ет. 1, адвокат У, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за нищожността на Договор за потребителски кредит № 736899 от 19.11.2024 г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 19.11.2024 г. ищецът сключил потребителски Договор за потребителски кредит № 736899 с ответното дружество за сумата от 3000 лв., с размер на погасителната вноска от 202.06 с одобрено обезпечение и 385 лева без одобрено обезпечение на месец с 24 погасителни вноски. Твърди, че съгласно Приложение 1 към Договора за потребителски кредит годишната лихва е 47,43 %, а ГПР по кредита е 65% на година, посочена е и неустойка за предоставяне на обезпечение като общият 1 размер е 4390.56 лв., с уговорката сумите да бъдат погасени на 24 вноски. В Приложение № 1 от Договора посоченият размер на общата сума, дължима от потребителя, е 9239 лв. при размер на кредита от 3 000 лв., т.е. над 2 пъти повече от реално посочената сума, което счита, че е в противоречие с добрите нрави – самостоятелно основание за нищожност на договора.

Ищецът твърди, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР, съответно посочен ГЛП над 20 %, както и клаузата за еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит, противоречат на добрите нрави, което прави въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП същите са нищожни. Сочи, че в чл. 9 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 736899 е посочен процент на ГПР 65.00 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита обаче, че този размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - таксата за оценка на риска застраховка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобикалял нормата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Счита, че в ГПР трябва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати кредитополучателя, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди, че от съдържанието на Договора не може да се направи извод за това кои точно разходи са включени в така формирания размер на ГПР и по какъв начин е формиран той. Твърди, че предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати еднократна такса за оценка на риска, застраховка, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Счита, че това го поставя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да 2 се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Счита, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в Договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Счита, че е нарушена императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като счита за недопустимо под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, като се позовава на чл.

21, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че Договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и 10 и чл. 10, ал. 1, предл. последно от ЗПК, както и поради противоречието с чл. 5 от ЗПК. Твърди, че в Приложение № 4 към договора за потребителски кредит е уговорена такса в размер на 150 лева за разглеждане и оценка на заявката за кредит. Счита, че такава такса по потребителски кредит е нищожна, защото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, създава неравноправие по смисъла на чл. 143 ЗЗП и подлежи на прогласяване за нищожна на основание чл. 26 ЗЗД.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба за нищожност на договора, сключен между страните като излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

Счита, че не е налице нищожност на клаузата за неустойка, като сочи, че в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Сочи, че начислената по договора неустойка е адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора. Оспорва тълкуванията на относимите законови разпоредби в исковата молба. Оспорва всички основания и доводи за нищожност на процесния договор, наведени в исковата молба. Оспорва твърдението, че не била спазена разпоредбата на чл. 5 от ЗПК, като сочи, че на кредитополучателя е предоставен СЕФ за 3 предоставяне на информация за потребителските кредити. Оспорва твърдението, че предвидената такса в Приложение № 4 към Договора била недействителна на осн. Чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че договорът е действителен, включително и клаузата за неустойка, като са спазени всички законови условия. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, обстоятелствата, че те са сключили Договор за потребителски кредит № 736899 от 19.11.2024 г. с главница 3000 лв., както и че неустойката, уговорена в процесния договор не е била включена в размера на годишния процент на разходите (ГПР), на основание чл. 146 от ГПК. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

По делото са представени неподписани от страните Договор за потребителски кредит № 736899 от 19.11.2024 г., Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 736899, Приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № 736899, Приложение № 5 към Договора, Приложение № 1 към Договора, Стандартен европейски формуляр, Общи условия на ответника по договори за потребителски кредит.

При така приетото за безспорно по делото, че размера на предвидената в договора неустойка за непредоставяне на исканото от кредитора обезпечение, следва да се извърши преценка дали сумата по неустоечната клауза е следвало да бъде включена в размера на ГПР, тъй като е очевидно, че с включване на размера на неустойката в общ размер на 4390.56 лв. при главница в размер на 3000 лв. и лихва за целия период на договора в размер на 1699.34 лева, и такса от 150 лв., неустойката се явява 90 % от общия размер на дълга с включване на посочените главница, лихви и такса.

Видно от Приложение № 5 към Договора за потребителски кредит в чл.1 е уговорено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на Договора за кредит, тоест денят, на който кредиторът е превел или предал сумата по кредита по уговорения между страните начин, кредитополучателят следва да учреди в полза на кредитора едно от 4 посочените обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 4849.44 лева, представляваща сбор на дължимата главница, лихва за ползване на кредита и таксата, плюс десет стотинки, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 са посочени изискванията за физическите лица поръчители, а в ал. 3 – относно банковата гаранция. В ал. 4 е определена неустойката при неосигуряване или прекратяване на учреденото обезпечение на дневна база – 6.01 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. В цитираната алинея е посочено, че размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и в размер на 7.04 лв. на ден. Същевременно, в Стандартния европейски формуляр, представен от ответника, е отразено, че кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден от предоставяне на сумата по кредита да учреди обезпечение, съгласно Договора за кредит и Общите условия към него, като неустойката е в размер на 0.2005 % от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение.

При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които са общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.

10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително 5 погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Съдът счита, че в настоящия случай неустоечната клауза на чл. 4 от Приложение № 5 към Договора, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от деня на предоставяне на сумата по процесния договор (поръчителство на две физически лица или банкова гаранция) е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Определената неустойка е в размер близо сто процента от общата дължима сума за главницата и лихвите за целия период на кредита, а именно 93 %, което се явява не само прекомерност, но и заобикаляне на закона, доколкото условията, при които заемополучателят следва да предостави обезпечение на вземането по договора са невъзможни за изпълнение в еднодневен срок от отпускане на заемната сума.