Решение № 142 от 14.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Русе, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201621 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ТИМБЪР-МЕНБГ“ ЕООД против Наказателно постановление № 782596-F772622/06.08.2024 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и се моли да бъде отменено, както и да бъдат присъдени на дружеството-жалбоподател направените разноски за 1 процесуално представителство.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат С. Ц. от Адвокатска колегия - Русе, която поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от подзащитното дружество разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р.М., която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – представител на дружествотожалбоподател е получил препис от наказателнолното постановление на 28.08.2024 г., а жалбата е подадена на 11.09.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„ТИМБЪР-МЕНБГ“ ЕООД, с ЕИК: 205905928, стопанисвало търговски обект – кулинарен магазин, находящ се в гр. Русе, ул. „Захари Стоянов“ № 34, и част от комплекс „Радилон“. Обектът бил оборудван с фискално усторойство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП модел Datecs DP-150, с ИН на ФУ № DT893147 и регистрационен № 4528024/22.11.2021 г.

На 03.05.2024 г. в търговския обект била извършена проверка от свидетелите И.Й.Д. и К.Р.Д. - служители на ЦУ на НАП, в хода на която не били установени нарушения на данъчното законодателство.

Малко след това „ТИМБЪР-МЕНБГ“ ЕООД преустановило практиката 2 продаваната храна в кунарния магазин да се отчита в данъчна група „Г“, като започнало да я отчита в данъчна група „Б“.

На 06.06.2024 г. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, между които бил и свидетелката Ж. К. А. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, офис Русе, на горепосочения търговски обект, в хода на която от изведения клен от наличното фискално устройство било установено, че на 08.05.2024 г. била извършена продажба на вълчи хапки върху картофено пюре, пържола по мексикански, пилешка супа и чанта на обща стойност 20,21 лева. При заплащане на сумата в брой бил издаден фискален касов бон с № 100593/31.03.2024 г. от наличното фискално устройство, като в същия било отбелязано, че така закупените стоки са регистрирани и отчетени неправилно в данъчна група „Г“ /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност/ вместо в правилната данъчна група данъчна група „Б“ /стоки и услуги, които се облагат с 20 % ДДС/ Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № 0146054/06.06.2024 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелката Ж. А. приела, че дружествотожалбоподател е осъществило нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, като в тази връзка съставила и АУАН № F772622/11.06.2024 г., който бил подписан от представител на дружеството-жалбоподател без възражения. Подробни възражения били представени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на нарушение, идентични със съдържащите се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и 3 изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № F772622/11.06.2024 г., Наказателно постановление № № 782596-F772622/06.08.2024 г., Протокол за извършена проверка № 0146054/06.06.2024 г., ведно с приложенията към него /опис на касова наличност, декларации, справки, отчети, касов бон и договор за обслужване на плащания с платежни инструменти чрез POS/mPOS терминал/, удостоверение, ведомост, Протокол за извършена проверка № 0145920, ведно с приложенията към него и писмо от Община Русе, както и гласни доказателства – показанията на свидетелите Ж. К. А. /актосъставител/, П. Б. В., Е. Д. Н., НИ. И. И., И.Й.Д. и К.Р.Д., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От горепосочената доказателствена съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от дружествотожалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него лице. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – инспектор по приходите в Централно управление на НАП.

Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – 4

Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от издаване на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружествотожалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите /наричана оттук нататък за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006 г./.

В Част V-та, Глава VI Данъчни ставки от ЗДДС законодателят е уредил три вида такива – стандартна данъчна ставка в размер на 20 % /чл. 66, ал. 1 от ЗДДС/, намалени данъчни ставки /чл. 66а, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС/ и освобождаване с право 5 на приспадане на данъчен кредит чрез прилагане на нулева данъчна ставка /чл. 66б от ЗДДС/.

Съгласно § 15д, т. 2 от ДР на ЗДДС /в редакцията му от ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ ставката на данъка по чл. 66а се прилага по отношение на доставката на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. Посоченото не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128 до 31.12.2024 г.