Решение № 308 от 31.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Стара Загора, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500622 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.130, ал. 3 от СК във вр. с чл.538 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 29755/18.10.2024г. от Й. М. Д.

(малолетна), чрез своите родители и законни представители Е. К. Д. и М. К.

Д./всички от гр.С.З./ против Решение № 841/09.10.2024г., постановено по приключеното ч.гр.д.№ 3961/2024г. по описа на РС- Ст.Загора, в частта му, с която е било отхвърлено искането за изтегляне на сумата над 10 000 лв. до претендираната сума от общо 40 000 лв. Счита решението в атакуваната му част за частично неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като излага подробни фактически и правни съображения в подкрепа на частната си жалба.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени частично първоинстанционното решението в частта му, с която е останало неуважено искането за изтегляне на останалата сума над 10 000 лв. до 40 000 лв. С жалбата се прави доказателствено искане за назначена експертиза, която след като се запознае с настоящото дело и направи проучване на съответните банкови институции да отговори на въпросите, подробно описани в нея.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в ч.жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело, мотивите на атакуваната част от първоинстанционното решение и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице /молител/, в предвидения законен 11 седмичен срок за обжалване, в предвидената писмена законова форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Въззивният съд счита, че направените доказателствени искания за назначаване на исканата съдебна експертиза са неоснователни и същите следва да бъдат оставени изцяло без уважение, с оглед охранителния характер на производството, а не неговия исков състезателен характер.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по молба на Й.

М. Д. (малолетна) чрез своите родители и законни представители Е. К. Д. и М.

К. Д., с която се прави искане да бъде разрешено разпореждане със суми от банков влог на името на детето, а именно да се изтегли сумата от 40 000 лв., която да се вложи в участие в борсови фондове, както и 255, 67 лв.за закупуване на пособия за училище и дрехи. Твърди се, че парите, които ще вложат в борсови фондове ще бъдат по-късно прехвърлени на името на дъщеря им.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че молбата е основателна за сумата от 255,67 лв., с която следва да бъдат закупени дрехи и пособия за училище на детето, като е отхвърлил искането за изтегляне на останалата сума над 10 000 лв. до 40 000 лв., като неоснователно, като съдът е приел, че е в интерес на детето е да има балансиран подход, като само част от сумата 10 000 лв. се инвестира във фонд.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, тъй като съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, стига разпореждането да не противоречи на интереса на последното /малолетното дете/. Даването на подобно съдебно разрешение е свързано изцяло със законовото охраняване личните и материалните интереси на самото дете и създаването на реални гаранции, че при извършване на евентуален бъдещ акт на разпореждане с имуществото му /в случая с финансов актив от 30 000 лв./, неговите законни права и интереси ще бъдат максимално защитени и няма да се стигне до употребяване на средствата в полза на някакъв чужд интерес. Поради което съдът може и да не разреши действие на разпореждане, ако бъде констатирано противоречие между исканото от 2 родителите разпореждане на съда и законните интереси на самото малолетно детето.

От представените писмени доказателства по настоящото дело безспорно е установено и доказано, че молителката Й. М. Д. е родена на ***г. /тоест тя е на 10 г. възраст/, а нейни родители са Е. К. Д. /майка/ и М. К. Д. /баща/. С договор за детска спестовна сметка от 21.12.2015г. се доказа, че външно за спора трето лице/дядото К.Л. Д./ сам е открил влог на малолетната си внучка Й. М. Д., като е внесъл сумата от 250 лв., и впоследствие на 26.08.2024г. е била преведена сумата от 40 000 лв. от бащата М. К. Д., като паричен влог с титуляр малолетното дете/негова дъщеря/.

Въззивният съд намира, че по никакъв начин не е било установено и доказано пред РС, че въпросната отказана парична сума са били внесени погрешка в банковата сметка на малолетната му дъщеря Й. М. Д.. Напротиввидно от представената още пред РС Операционна бележка за плащане към Бисера/л.11 от делото на РС/, на 26.08.2024г. в 11ч., 39 м. и 13 с. наредителят /баща/ М. К. Д. собственоръчно се е подписал /като личен наредител/ в горния десен ъгъл на бележката, че получател на внесената от него сума от 40 000 лв. е титулярът на сметката- получател малолетната му дъщеря Й. М. Д..

Наред с това е безспорно по делото и ноторно известно на страните по делото и на съда, че инвестирането в инвестиционни фондове крие не малко рискове, включително воденето до загуби или до пълно изгубване на цялата суми поради сравнително високорисковия характер на тези парични инвестиции. Поради което настоящата въззивна инстанция споделя изцяло мотивите в атакуваната част от Решението на РС- Ст.Загора, че е в пряк и непосредствен интерес на самото малолетно дете да се изтегли само ¼ част от сумата /а именно уважените за изтегляне 10 000 лв./, която да се инвестира във фонд, с възможност за постигане на добра доходност при минимален риск, а останалата по-голяма част 3/4/остатъка от процесните 30 000 лв./ следва да остане спестена във въпросния детски влог на името на малолетното дете.

Това въззивно Решение прегражда по- нататъшния ход на съдебното производство и може да се атакува в 1- седмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКССофия.

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на осн. чл.130, ал. 3 от СК във вр. с чл.538 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му отхвърлителна част Решение № 841/09.10.2024г. по ч.гр.д.№ 3961/2024г. по описа на РС- Ст.Загора.

3

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1-седмичен срок чрез ОССт.Загора пред ВКС- София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4