Решение № 42 от 02.06.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20232001000004 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 230 от 25.10.2022 г., постановено по т.д. 469/ 2021 г., Окръжен съд Бургас е обявил за относително недействителен спрямо Д., чрез Н. а. за п., Т., адрес за връчване: гр.Бургас, ***, ет.7 - публичен изпълнител Т. П., на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между „ С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община С., с. Г. Б. 8329, представлявано от С. Н. К. – управител, и „Р.“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, ж.к. „Д.“, ул.

„И. Б.“ № 3, представлявано от А. Г. Д. - управител, обективиран в Нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко - продажба на недвижим имот № 62, т.I, рег.№ 1551, н.д. №45/3.04.2018 г. на нотариус с рег.

№ 542 на НК и район на действие – РС Бургас, който недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „М.

1 р.“, бл.391, ет.0, магазин № 3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, построен в УПИ III-43 в кв.130 по плана на ж.к. „М. р.“, гр.Бургас, с площ от 48,56 кв.м., състоящ се от търговска площ, офис и санитарен възел, ведно с прилежащи части 0,425 %, равняващи се на 6,49 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0,425 % ид.ч. от правото на строеж върху имота, върху който е построена жилищната сграда, при граници: изток-стълбищна клетка и коридор, запад – външен зид, север – магазин № 4, юг – магазин № 2 и коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж***, ***, под обекта – ***, ***, ***, над обекта – ***,

***, ***.

Със същото решение е отхвърлен иска н а Д., чрез Н. а. за п., Т., офис Ямбол, за обявяване за относително недействителен, на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, по отношение на Д., на договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен между „С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община С., с. Г. Б. 8329, представлявано от С. Н. К. – управител, и „Р." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, ж.к. „Д.“, ул.

„И. Б.“ № 3, представлявано от А. Г. Д. - управител, обективиран в Нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко - продажба на недвижим имот № 62, т.I, рег.№ 1551, н.д. №45/3.04.2018 г. на нотариус с рег.

№ 542 на НК и район на действие – РС Бургас, който недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „М. р.“, бл.391, ет.0, магазин № 3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, построен в УПИ III-43 в кв.130 по плана на ж.к. „М. р.“, гр.Бургас, с площ от 48,56 кв.м., състоящ се от търговска площ, офис и санитарен възел, ведно с прилежащи части 0,425 %, равняващи се на 6,49 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0,425 % ид.ч. от правото на строеж върху имота, върху който е 2 построена жилищната сграда, при граници: изток-стълбищна клетка и коридор, запад – външен зид, север – магазин № 4, юг – магазин № 2 и коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж***, ***, под обекта – ***, ***, ***, над обекта – ***,

***, ***.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „С.“ ЕООД срещу постановеното решение, в частта, с която претенцията е уважена. Решението се оспорва, като неправилно, и се иска отмяната му, с постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Въвеждат се оплаквания, че по делото не е било доказано сключването на процесната сделка с намерението да се увреди публичният взискател. Неправилен и противоречащ на събраните доказателства е изводът на първостепенния съд, че въззивникът се е разпоредил безвъзмездно, в полза на трето лице, с притежаваните от него недвижими имоти, като съдът не е съобразил, че задължението за плащане на продажната цена е погасено чрез поемане от страна на купувача на дълг на продавача към банка, негов кредитор.

Акцентира се на обстоятелството, че управителят на дружеството – въззивник не е имал съзнанието, че процесната сделка би могла да бъде увреждаща за фиска. Управителят на дружеството не е бил в известност за неплатени публични задължения до месец май 2018 г., изтъква се в жалбата.

Впоследствие за управителя е станало ясно, че счетоводството на дружеството не е било редовно водено от счетоводителя, на който е било възложено, сочи въззивника. В допълнение се сочи, че разпореждането с имота е извършено три месеца след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, като аргумент в полза на липсата на увреждане, както и извършване на оспорената сделка с цел да се осигурят средства за погасяване на дълга на дружеството - отчуждител към „Р. Б.“ ЕАД.

Изразява се несъгласие с извода на първостепенния съд, че сделката е била безвъзмездна и плащане по нея не е било извършено. Излагат се доводи, че чрез поемане от страна на „Р.“ ООД на задълженията на „С.“ ЕООД по договора за банков кредит е било изпълнено и погасено 3 задължението на продавача за плащане на продажната цена по сделката.

Посочено е, че намерение у въззивника за увреждане на публичния взискател се изключва и от обстоятелството, че върху продадените с представения по делото нотариален акт имоти, в това число и процесния, е имало учредена ипотека в полза на „Р. Б.“ ЕАД, за обезпечаване на вземанията й по договора за кредит, поради което банката се явява привилегирован кредитор спрямо НАП за удовлетворяване на вземанията си от стойността на ипотекираните имоти.

Прави се позоваване на доброволно погасено публично задължение от страна на въззивника.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Конституиран в процеса е необходимият другар на въззивника, който изразява становище за основателност на жалбата.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Поставени за решаване пред първоинстанционния съд са били искове в евентуално съединение, първият от които с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, а вторият – чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, насочени против сделка от 3.04.2018 г., обективирана в горепосочения нотариален акт и представляваща обременяване на недвижим имот, собственост на дружеството – въззивник, с ограничено вещно право на ползване и прехвърлянето му на трето лице, за която публичният изпълнител е твърдял, че е увреждаща. Предвид обжалване на решението в частта, с която искът се уважава, предмет на разглеждане пред настоящата апелативна инстанция е искът с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, с който се е претендирало, че процесната сделка е сключена с намерение за увреждане на публичния взискател.

Не са спорни между страните в производството обстоятелствата по 4 образуване на ревизионно производство спрямо „С.“ ЕООД със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217008196-020-001/ 24.11.2017 г. на началник сектор при ТД на НАП гр. Бургас, връчена на дружеството на 12.12.2017 г. електронно. Не се оспорва и се установява от данните по делото издаването на Ревизионен акт № Р-02000217008196-091-001/22.05.2018 г. Атакуваната в настоящото производство сделка е сключена на 3.04.2018 г.

Видно от представения Нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко - продажба на недвижим имот № 62, т.I, рег.№ 1551, н.д.

№45/3.04.2018 г., като насрещна престация от купувача е поето задължение да погаси остатъчния дълг на продавача към „Р. Б.“ ЕАД, произтичащ от договор за кредит със същата банка, в чиято полза имотът е бил ипотекиран.

Фактическите състави, пораждащи материалното преобразуващо право на кредитора с публично вземане – Д. или общините, да поиска обявяване на съответна сделка или действие за относително недействителни са регламентирани в чл.216 ДОПК и включват три елемента, а именно: извършени сделка или действие, с имущество, принадлежащо на длъжника; осъществяване на разпореждането/ обременяването след връчване на заповедта за възлагане на ревизия и установяване, в резултат на тази ревизия, на публични задължения на прехвърлителя по сделката; свързаност на длъжника и третото договарящо лице или намерение за увреждане на публичния взискател.

Не се оспорва в настоящото производство, че задълженията, материализирани в ревизионния акт, не са погасени от длъжника, поради което следва да се приеме, че е налице първата материална предпоставка за уважаване на претенцията, а именно Д. се легитимира като кредитор на въззивника и носител на правото да упражни потестативното право за обявяване на сделката за недействителна. Във времево отношение се установява, че разпоредителното действие е извършено след връчване на заповедта за възлагане на ревизия.

По отношение субективния елемент - намерението за увреждане на публичния взискател, следва да се отбележи, че същото се схваща като мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване 5 вземанията на кредиторите - чл.133 ЗЗД. В Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г. е подчертано, че намерението за увреждане няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор; естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане.

Така в конкретния случай следва да се отчете, че атакуваното разпореждане е извършено по-малко от четири месеца след уведомяване на длъжника за започналата ревизия на неговата търговска дейност, установяваща немалки по обем публични задължения. Без основание се поддържа във въззивната жалба, че търговецът не е бил в известност за задълженията си, доколкото това противоречи на разбирането за необходимост от полагане на дължимата грижа на добър търговец към собствените работи. От данните по публичния Търговски регистър става ясно, че търговецът трайно е неглижирал и задължението си за своевременно публикуване на годишните си финансови отчети, като тези за 2017 г. и 2018 г. са обявени едва на 9.02.2021 г., без това обстоятелство да може да се отчете като извинимо бездействие на управителя на дружеството да се информира за актуалното му финансово състояние.

На следващо място, от разпореждането не са постъпили финансови средства в дружеството, тъй като продажната цена е погасена чрез поемане на дълг на продавача към банкова институция. Освен това, длъжникът не е предприел действия по погасяване на установените задължения към фиска или тяхно подходящо обезпечаване, с което да парира неблагоприятния ефект на извършеното разпореждане върху възможността за удовлетворяване на публичния взискател, което би довело и до липса на необходимост от упражняване на настоящия иск. Макар и от данните по делото да е видно, че преди разпореждането имуществото е било обременено с ипотека в полза на банката, т.е. тя би била привилегирован взискател спрямо публичния изпълнител, този факт не би могъл да се третира като отнемащ интереса от отменителния иск, тъй като не може да се спекулира дали пълната стойност на ипотекирания имот би била употребена за удовлетворяване на банката или 6 ще остане част на разположение на хирографарните кредитори, тъй като това обстоятелството е в зависимост от условията на пазара към конкретния момент, в който имотът ще се продава.