Решение № 169 от 20.06.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Перник, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско дело № 20251700500281 по описа за 2025 година

С решение № 138 /18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 5715/ 2023 г. по описа на Пернишкия районен съд е :

ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.64 ЗС от З. В. Г. - ***, ЕГН ********** - чрез адвокат пълномощник К.Б. от АК- Гр. *** със съдебен адрес: *** ПРОТИВ Л. В. С.

От *** ЕГН: ********** и Р. В. Д. От ***, ЕГН: **********, като е:

РАЗПРЕДЕЛЕНО по предявения ЕВЕНТУАЛЕН иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС е ползването на дворно място върху което е изградена жилищната сграда - представляващо парцел *** в квартал *** по плана на гр.***, кв. “***“ целия с площ от 488 кв.м .при граници по скица № 23/ТР-919 от 1.03.2023 г. на Община-Перник : улица, парцел *** , парцел *** и парцел *** в кв.*** по плана на гр.***,одобрен със Заповед № 1076 от 23.08.1974 г. на Кмета на Община-Перник, който имот съгласно КККР на гр.Перник от 2008 г., съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, видна територията-урбанизирана, начин на трайно 1 ползване - за ниско застрояване / до 10 м./, с площ от 485 кв.м., стар номер *** - квартал *** , парцел ***, ведно със застроените в имота сгради ,а именно:

ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор

*** - брой етажи- 1 със застроена площ от 75 кв.м., СГРАДА с идентификатор *** - със застроена площ от 15 кв.м.

,представляващ хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор *** - на един етаж, със застроена площ от 13 кв.м. представляваща селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор *** с площ от 7 кв.м. представляваща селскостопанска сграда. при условията на съдебна администрация, като определя ползването на дворното място ,съобразно правата в съсобствеността , а именно- 1/2 идеална част за ищцата и 1/2 идеална част общо за ответниците, съгласно Вариант ПЪРВИ – лист159 по делото / и скица приподписана от съда / - от съдебнотехническата експертиза на инж. Е.В.А. приета в открито заседание на 25.11.2024г. - листа 153-166 по гр.дело № 5715/2023г. по описа на ПРС приподписана от съда, и съставляваща неразделна част от настоящото решение, а именно :

ДЯЛ Първи с площ 167.50кв.м. да се ползва от ищеца –това е частта от имота обозначена с буквите H W V U T S R Q P O N M C D E F G H ДЯЛ Втори с площ 167.50кв.м. да се ползва от ответниците –това е частта от имота обозначена с буквите A B C M L K J I A ДЯЛ Трети с площ 150.00кв.м. да се ползва общо от всички –това е частта от имота обозначена с буквите H W V U T S R Q P O N M L K J I H ОСЪДЕНА е З. В. Г. от ***, ЕГН ********** - чрез адвокат – пълномощник К.Б. от АК- Гр.*** със съдебен адрес: *** да заплати на : Л. В. С. От *** ЕГН ********** и Р. В. Д. От *** ,ЕГН: ********** - сумата 1500лв. адвокатско възнаграждение / по 750лв. за всеки от двамата ответници / както и 300лв. за вещо лице представляваща разноски за производството по делото.

Отбелязано е, че заключението – листа 153-166 от делото - и Скицата с 2

Вариант ПЪРВИ –лист 159 по делото / и скица приподписана от съда / -от съдебно техническата експертиза на инж. Е.В.А. приета в открито заседание на 25.11.2024г.-листа 153-166 по гр.дело № 5715/2023г. по описа на ПРС приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение.

Недоволна от разпределението на сутерена е останала З. В. Г., която чрез адвокат П. С. от САК, го е обжалвала изцяло като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага като сериозно процесуално нарушение на първоинстанционния съд преповтарянето в мотивите на решението на решението на мотивите на предходно решение постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като мотивите на съдебното решение не се ползвали със сила на пресъдено нещо. Предметът на настоящото дело и на гр.д. № 3292/2008 г. на ПРС били различни. Не следвало първоинстанционния съд да обсъжда събраните входа на друго съдебно производство гласни доказателства и експертизи и бил нарушил принципа на непосредственост на гражданския процес. Били твърдели, че гаражът обозначен на скицата към решението с номер 2 бил законен и било представено разрешение за строеж на същия. Били твърдели, че сградата под номер 3 на скицата към решението била незаконен гараж, построен залепен за бараката за строителни материали, за което наследодателят й бил имал разрешение от главния архитект през 1961 г. Не се било установило този гараж да бил построен от ответниците. Не било ясно по какви съображения съдът бил поставил тази сграда в дял за ползване от ответниците, така че жалбоподателката да няма достъп до нея и не бил предвидил прилежаща площ, която да има право да ползва около сградата.

Неправилно съдът не бил уважил и възражението й, че имало одобрен архитектурен проект съгласно който първия етаж е бил със самостоятелен вход, там където сега била терасата. Съгласно същия собствениците на първия етаж са имали от жилището си самостоятелен вход до мазето. Всички направени преустройства били незаконни и никой не бил могъл да черпи права от противоправното си поведение. С оглед влошените отношения между страните било неприемливо да ползват общ вход до сградата. Ответниците следвало да бъдат осъдени да възстановят входа до жилището си и до мазето си съгласно единствения одобрен проект за къщата. Наследодателката на въззивницата била прехвърлила завършено жилище, а не право на строеж на нейния брат, като дворното място вече било частна собственост, а не 3 държавна. След извършената делба между тях били налице два самостоятелно обособени реални дяла от тази съсобственост на двама различни съсобственици и била възникнала етажна собственост между тях при отстъпено право на строеж между двамата съсобственици при която етажна собственост собствениците на етажи не са собственици на земята, а притежават само вещно право на строеж и такова да държат жилище върху земята на която собственик е само трето лице, поради което следвало да ползват земята съобразно предназначението на постройката и за осигуряване на достъп до същата и за задоволяване на обикновени домакински нужди.

Дори и да се приемело, че следва да се приложи чл. 15, ал. 3 ЗС /отм./ действала към момента на учредяване на право на строеж следвало да се приеме, че за ответниците било възникнало единствено право да използват незастроената част от земята с оглед обслужване на сградата.

Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени направените от тях възражения. Моли да й се присъдят направените разноски по делото.

С въззивната жалба е направено едно доказателствено искане: за назначаване на съдебно –техническа експертиза, която да предложи вариант на разпределяне на ползването при който ответниците да ползват достъп до имота си съгласно предвидения вход до жилището им според одобрения архитектурен проект, а жалбоподателката да има достъп и до сграда № 3 съгласно приложената към решението скица.

Насрещната страна Л. В. С. и Р. В. Д. чрез адв. Д. Я. от САК, в срок е депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Оспорва възраженията на въззивника срещу първоинстанционното решение като неоснователни. Със сила на пресъдено нещо съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 3292/2008 г. на ПРС бил отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, тъй като било установено, че ответниците имат право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния имот. Позавава се на практика на СЕС, че мотивите на съдебното решение също имат сила на пресъдено нещо. Съдът бил събрал самостоятелно по делото необходимите доказателства- били изслушани четири експертизи и изслушани двама свидетели и бил постановил решението си въз основа на същите, а не на 4 доказателствата събрани по предходното гражданско дело. Посочва, че предметът на правния спор по предявените искове по чл. 64 ЗС и чл. 32, ал.2 ЗС бил разпределяне на ползването на имота, а не и на изградените и в имота сграда, за разпределяне на входове и ползване на къщата, както и законността на постройките и в частност на гаражите.

Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Моли да им бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция. Моли доказателствените искания да бъдат оставени без уважение като преклудирани.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия при Пернишкия районен съд, в кръга на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Пернишкият окръжен съд намира, че решението се явява процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкия окръжен съд намира следното :

Предмет на настоящето дело е разпределение ползването на дворно място върху което е изградена жилищната сграда - представляващо парцел *** в квартал *** по плана на гр.***, кв. “***“ целия с площ от 488 кв.м .при граници по скица № 23/ТР-919 от 1.03.2023 г. на Община-Перник : улица, парцел *** , парцел *** и парцел *** в кв.*** по плана на гр.***,одобрен със Заповед № 1076 от 23.08.1974 г. на Кмета на Община-Перник, който имот 5 съгласно КККР на гр.Перник от 2008 г., съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, видна териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване - за ниско застрояване / до 10 м./, с площ от 485 кв.м., стар номер ***- квартал ***, парцел ***, ведно със застроените в имота сгради ,а именно:

ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор *** - брой етажи- 1 със застроена площ от 75 кв.м., СГРАДА с идентификатор *** - със застроена площ от 15 кв.м. ,представляващ хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор *** - на един етаж, със застроена площ от 13 кв.м., представляваща селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор *** с площ от 7 кв.м. представляваща селскостопанска сграда.

По делото страните не спорят относно следните обстоятелства:

Страните са съсобственици на

ЖИЛИЩНА

СГРАДА

ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор *** - брой етажи- 2 със застроена площ от 75 кв.м. , като ответниците са собственици на първия етаж на сградата, а ищцата на втория етаж от същата. Ответниците признават, че съсобствеността им е възникнала от следните последователно настъпили факти:

Ищцата е наследник на В.Й.М., починал на *** и на Н. Д. М., починала на *** г., което се установява и от приложените по делото удостоверения за наследници, като бракът им е бил сключен на 21.08.1985 г. в с. ***, Община ***. Ответниците са наследници на В. Д. В., който е брат на Н. Д. М.. С договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя /суперфиция/ сключен на 09.11.1960 г. по време на брака на наследодателите на ищцата им било учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху парцел шести, в квартал *** по плана на гр. ***, с площ от 494 кв.м. Същите били построили жилищна сграда по време на брака си и същата била придобита от тях в режим на СИО. Не се спори от страните, че Н. Д. М. била дарила на своя брат В. Д. В. 1/6 ид.ч. от масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда, построена на основание отстъпеното право на строеж от 09.11.1960 г. върху държавна земя, представляваща парцел *** в квартал *** по регулационния план на гр. *** по силата на нотариален акт № ***, том ***, дело № 791/1985 г. Съгласно протокол от 15.08.1985 г. на ПРС по гр.д.