Решение № 209 от 05.12.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Л., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200569 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 638552-F643261 от **** г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, е наложено на „****“ АД, ЕИК *******, представлявано от В. Е. Цв, Н. и. П. и С. Я. С. административно наказание на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК – имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.13 от ДОПК, чл.13, ал.3, т.2 и чл.13, ал.3, т.3 от ДОПК.

Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, който чрез изпълнителния директор Н. П. са го обжалвали, като незаконосъобразно и неправилно издадено, и явно необосновано. Изтъква, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са достатъчно основание за отмяна на НП, без да се разглежда въпроса по същество на спора. Подробно описва установената от доказателствата по делото фактическа обстановка. Твърди се в жалбата, че при установяване на вмененото нарушение актосъставителят не е разполагал с безспорни доказателства, че именно „****“ АД е било получател на стоката и че дружеството е било предварително известено от изпращача или превозвача за посочените дата и час на разтоварване. Сочи, че в товарителницата като получател на стоката е посочено друго юридическо лице, а датата и часа на разтоварване са изведени единствено от декларацията на водача на превозното средство А. П.. Изтъква, че последният не е служител на „****“ АД, а е служител на фирмата превозвач и че водача никъде не е заявил, че е информирал за датата и часа на разтоварване получателя. Сочи, че изпращача на стоката е наел като превозвач „К.Т“ ЕООД, за което обстоятелство жалбоподателят не е уведомяван и не е имал контакт с него. Изтъква, че този въпрос въобще не е изследван от проверяващия екип на НАП и не е обсъден в 1 обжалваното НП. В този смисъл развива съображения за липсата на каквито и да било доказателства за виновно поведение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и липса на доказаност на нарушението от субективна страна.

Подробно в жалбата са изложени доводи за това, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28, б.„а“ от ЗАНН.

На тези основания жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат С.Стайков от САК, който поддържа жалбата, като пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Развива доводите изложени с жалбата, като акцентира на обстоятелството, че жалбоподателят не е бил уведомен за датата и часа на пристигане на стоката, а законът – чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК задължава водача на превозното средство да стори това. Изтъква, че този пропуск на водача не може да се вмени във вина на жалбоподателя, но въпреки, че е изследвал това обстоятелство наказващият орган не е прекратил преписката, а е издал наказателното постановление.

Развива и изложените в жалбата доводи за маловажност на нарушението, като акцентира на факта, че дружеството е изрядно към фиска и не е имало нарушения до този момент.

Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.и.а, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство е протекло правилно и законосъобразно и не са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Изтъква, че посоченото в обжалваното НП нарушение е безспорно доказано, както и авторството му, като изтъква доводи в този смисъл. Сочи, че наказващият орган се е мотивирал относно приложението на института за маловажност. Претендира присъждането на разноски по делото в размер на 120 лева юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л. С.

Ж., И. и. Д., Р. П. П. – П., А. Д. П., Г. А. Д. и Р. М Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На **** г., в 08:58 часа на ГКПП Русе - Дунав мост започнал фискален контрол върху движението и разтоварването на стока с висок фискален риск - 20001,36 кг разфасовки от домашни птици замразени, необезкостени - бутчета и разфасовки от тях, който контрол бил документиран с протокол № *******/**** година. При проверката било установено, че стоките с висок фискален риск се превозват от Румъния за България с товарен автомобил марка „******“, с рег.№ на влекач ****** и рег.№ на ремарке ******, управляван от свидетеля А. Д. П., в качеството му на водач на МПС към превозвача „******" с ЕИК *****.

Въпреки че по данни от превозен документ получател на стоката е „*********", водачът на превозното средство собственоръчно е декларирал като място на получаване/разтоварване на стоката гр.Л., ул.********, с дата и час на пристигане **** г., в 13:00 часа и получател на 2 стоката - „****" АД с ЕИК *******. При същата проверка на ГКПП Дунав мост, върху товарния автомобил орган по приходите е поставил техническо средство за контрол с № *****.

При извършената последваща проверка на адреса на получаване на стоката в гр.Л., ул.********, която била обективирана с протокол № **/**** г., в присъствието на водача на товарния автомобил А. Д. П. е установено, че на **** г., в 14:00 часа, представляващ на получателя/купувача на стоката „****" АД не се е явил на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката.

От показанията на свидетеля Р. Д. – служител в „****“ АД, на длъжност „логистик“ се установява, че на **** г. са му се обадили служители на НАП, че товарният автомобил със стоката е пристигнал на посоченото място в гр.Л. и че следва да се яви и присъства при отварянето на пломбата. Тъй като даденото му време било крайно недостатъчно, за да се придвижи от гр.П. до гр.Л., по указание на служител от НАП, с когото разговарял по телефона, обявил часа на получаване на стоката за следващия ден – 11.02.2022 г., като подал съответното уведомление до НАП.

На 11.02.2022 г., в 13:00 часа, на мястото на получаване/разтоварване на стоката се явило упълномощено от дружеството лице /пълномощно на л.45/ - К. А., който представил ***** фактура № ******* г., Документ с информация за плащане № *** и Търговски документ от 09.02.2022 г. от които ставало ясно, че реален получател по доставката е „****" АД с ЕИК *******.

На „****" АД, като задълженото лице били наложени предварителни обезпечителни мерки в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката на основание чл.121а, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като получателя/купувача на стоката не се е явил на мястото на получаване/разтоварване на стоката. Органът по приходите предприел и действия по чл.40 от ДОПК, за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа, без разрешение на съда и е определил размер на обезпечението, като стоката и документите за стоката са иззети. Стоката е била освободена след представяне на обезпечението в пари в размер на 30 на сто от пазарната стойност.

На 16.02.2022 г. свидетелката Р. П. съставила на „****“ АД АУАН № F643261 /л.2730/, в присъствието на изпълнителния директор на дружеството Н. П., кокто и на свидетеля Г. Д., като присъствала при установяване на нарушението. Въз основа на констатациите от проверката, свидетелката П. приела, че за „****“ АД, на **** г., в 14:00 ч, в гр.Л., община Л., област Л., ул.„П. А. К.в“ № 20 се е установило, че представляващ или упълномощено лице на получателя „П. Ф.“ АД с ЕИК *******, не се е явил на мястото на получаване/разтоварване на стока с висок фискален риск, а именно : 20001,36 кг разфасовки от домашни птици замразени, необезкостени бутчета и разфасовки от тях.

Актосъставителката приела, ч е като не е е осигурил присъствието на упълномощен свой представител и не е присъствал при отстраняването на техническото средство за контрол при разтоварването на стоката и при извършването на проверката и огледа на стоката на мястото на получаването/разтоварването и не е осигурило присъствието на упълномощен свой 3 представител, от дружеството са нарушили разпоредбите на чл.13, ал.3, т.2 и чл.13, ал.З, т.З от ДОПК.

Видно от разписката на гърба на АУАН, същият бил връчен на изпълнителния директор на „****“ АД на същия ден - 16.02.2022 година. В графата за възражения последният посочил, че ще бъде възразено в законоустановения срок. Подписал акта и получил препис от него.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството-жалбоподател подали писмено възражение – л.31-33 от делото.

Въз основа на акта за нарушение, на **** г. било издадено обжалваното наказателно постановление № ******, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в него. Наказващият орган също възприел дадената цифрова квалификация на нарушението по чл.13, ал.3, т.2 и чл.13, ал.3, т.3 от ДОПК, като посочил, че нарушението е извършено за първи път. Обсъдил е и въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, като е достигнал до извода, че случая не може да се определи като маловажен. Приел е постъпилото на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН възражение за неоснователно. На основание чл.278б, ал.1 от ДОПК, наложил на „****“ АД имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и жалбоподателя не я оспорва, нито пък е ангажирал доказателства в подкрепа на противното.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.67-69/.

При цялостната проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че е издадено в нарушение на процесуалните правила, при допуснати съществени такива.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че от дружеството-жалбоподател, в качеството на получател на стоката, не са се явили на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката и не са осигурили присъствието на упълномощен свой представител, който да присъства при отстраняването на техническото средство за контрол при разтоварването на стоката.

Така както са описани словесно, явно наказващият орган визира две отделни нарушения по ДОПК извършени от дружеството, а именно задължението да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител – чл.13, ал.3, т.2 от 4

ДОПК и второто - да присъства при отстраняването на техническите средства за контрол, разтоварването на стоката и при извършването на проверката и огледа на стоката на мястото на получаването/разтоварването или да осигури присъствието на упълномощен свой представител - чл.13, ал.3, т.3 от ДОПК.

При така словесно описаните и правно квалифицирани две отделни нарушения по ДОПК, съгласно нормата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат наложени две отделни санкции на нарушителя. В обжалваното НП обаче е била наложена само една – имуществена санкция в размер на 3000 лева по чл.278б, ал.1 от ДОПК. Независимо от общата санкционна разпоредба, в нормите на чл.13, ал.3, т.2 и т.3 от ДОПК са визирани две отделни, макар и сходни задължения за получателя на стоката, неизпълнението на които е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. При това положение, при така изложеното в обстоятелствената част на обжалваното НП категорично неясно остава, за кое от двете нарушения е наложена санкцията на „****“ АД. Констатираното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на наказаното лице. Щом лицето е извършило две отделни административни нарушения, то съгласно изричния регламент на чл.18 от ЗАНН е следвало за всяко от тях да бъде наложена отделна санкция, която съответно и да бъде отделно изпълнена. На практика за жалбоподателя, а в случая и за съда е неясно кое от двете нарушения е било санкционирано с „имуществена санкция“ от наказващия орган. В административнонаказателния процес не съществуват т.нар. продължавани административни нарушения – принцип, който се извежда именно от императивното правило на чл.18 от ЗАНН. В този смисъл, незаконосъобразен се явява изводът на наказващия орган да наложи едно общо общо наказание, в случая „имуществена санкция“ за двете нарушения (според наказващия орган), които са били установени в рамките на извършената проверка. При преценката си по същество наказващият орган се е ръководил не от броя на съставомерните деяния, респективно на извършените нарушения, а от броя на проверките, при които са установени и доколкото това е станало в рамките на една проверка, е наложил една санкция. При една проверка обаче биха могли да бъдат установени множество отделни нарушения. Подобен подход влиза в противоречие с действащия правен ред, поради несъблюдаване на правилото формулирано в разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Ако наказващият орган е искал да санкционира жалбоподателя само за едно от установените при проверката нарушения, тъй като той разполага с такова правомощие, то в обстоятелствената част на НП не е трябвало да се описват две отделни съставомерни деяния или ако са описани, то изрично и недвусмислено е следвало да се подчертае кое от тях се санкционира, докато другото се сочи най-вече в ролята му на отегчаващо отговорността обстоятелство. Защото по начина, по който е постъпено с обжалваното НП остава неясна волята на наказващия орган за кое от деянията се налага санкцията. Изтъкнатата неяснота препятства и съда в преценката му за законосъобразност и обоснованост на наложеното наказание. Налагането на обща по размер имуществената санкция не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и справедливост досежно определения от наказващия орган размер, като същевременно поставя и санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое от вменените му нарушения какво 5 наказание му се налага, което несъмнено съществено накърнява правото му на защита. Съдът не може да замества волята на административнонаказващия орган, като приеме за кое конкретно от общо двете описани административни нарушения следва да бъде санкциониран жалбоподателят и за кое – не.