Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 739 от 10.10.2024, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
Административно дело 74/2024
Вид
Решение № 739
Подписан
10.10.2024
В сила
11.06.2025
Състав
Юлияна Цонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 739

Разград, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20247190700074 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 84, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

Постъпила е жалба от С. И. И., [ЕГН] от [населено място], обл. Разградска, против Заповед № 17-РДОС-0007 от 11.03.2024г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, с която е наредено детето А. С. И., [ЕГН], да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РД „Социално подпомагане“ - гр. Разград. Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, както и несъблюдаване на материалния закон. Счита, че оспореният акт е постановен при непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и при несъблюдаване най-добрия интерес на детето Арзу. В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че е работил в чужбина и това обстоятелство е препятствало срещите му с детето в приемното семейство и липсата на интерес по отношение на обгрижването му. Имал и други проблеми, свързани с упражняваната от него дейност – търговия с автомобилни части, като му били извършвани проверки от различни държавни институции. Особеният представител на жалбоподателя, назначен при условията на чл. 95 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ, поддържа същите съображения, като твърди, че е имало обективна причина за поведението на бащата, свързани с финансовото осигуряване на нуждите на семейството. Счита, че от страна на социалните органи не са изчерпани всички възможности за реинтегриране на детето Арзу в биологичното семейство, липсвал план за действие за работа с родителите. Не е съобразено и нежеланието на детето да бъде осиновявано, като чакало с нетърпение срещите с майка си.

Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – гр. Разград ангажира писмено становище, поддържано пред съда от процесуалния представител – упълномощен гл. юрисконсулт, като оспорва жалбата като неоснователна и претендира да бъде оставена без уважение. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалните и процесуалните правила, при наличие на всички предпоставки за вписване на детето Арзу в регистър за пълно осиновяване. Счита, че поведението на бащата е изключително показателно за намеренията му по отношение на детето, предвид признанието му, че и след образуване на настоящото дело продължава да проявява незаинтересованост към него, не го е посещавал и не е имал лични контакти с детето. Счита, че е проява на безотговорно отношение от родителите, които са спрели да се интересуват от развитието на детето си и едва когато социалните служби предприемат действия за трайно решаване на проблемите на това дете - да му намерят дом и сигурна среда, те започват да възразяват, заявяват желание за отглеждане на детето без да доказват възможности за това.

Заинтересованото малолетно дете А. С. И., [ЕГН], вече на 8 г., се представлява по делото от особен представител адв. А. Т., назначена при условията на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Поддържа становище, че макар и формално да са налице законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед, то с оглед интересите на детето, малката му възраст и евентуалните емоционални травми, които би претърпяло при отделянето му от биологичните родители, то заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като при постановяването й не са изследвани всички факти от значение за случая и които са били изяснени едва в хода на съдебното производство, въз основа на събраните доказателства.

В. П. И., [ЕГН] от [населено място], обл. Р. – майка на детето А., се явява лично пред съда, като заявява несъгласие за осиновяване на детето. Твърди, че е имала проблеми с фактическия си съжител, който не искал децата й, имала и финансови затруднения, и поради тази причина прекъснала връзките с детето Арзу. Понастоящем счита, че може да се справи с грижите за детето и иска да отглежда А., като твърди, че учи, работи, направила е постъпки за осигуряване на жилище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

А. С. И., [ЕГН], на 8 г., е рождено дете на жалбоподателя С. И. И., [ЕГН] и заинтересованата В. П. И., [ЕГН], които са били в законен граждански брак, понастоящем прекратен (представено Удостоверение за раждане на детето - л. 27 от делото).

След развода родителите на А. създават нови семейства, в условията на фактическо съжителство с нови партньори и родени от тези съжителства деца. А. и нейната по-малка сестра Н., родена от същото брачното съжителство на С. и В., се отглеждат от техния баща, но поради осъждането му с ефективна присъда на наказание „Лишаване от свобода“ и привеждането в изпълнение на това наказание, грижите за двете деца са били поети от тяхната майка В. П. И.. В този период тя има вече родено още едно дете от фактическото си съжителство и поради невъзможност да се справи с отглеждането на трите деца, изоставя първородните си две деца при свои близки, които не били състояние да се грижат за тях. Оттогава детето А. е идентифицирано като „дете в риск“, останало без родителска грижа. Предприета е от социалните служби и първата мярка за закрила „Настаняване в професионално приемно семейство“ със Заповед № ЗД/Д-РР-С-10/29.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Самуил. За периода от м. октомври 2020г. до м. август 2023г., детето се отглежда в приемни семейства, като двукратно е реинтегрирано в семейната среда на биологичния баща С. И. И. – по негово искане, както следва:

- след излизането му от затвора - Със Заповед № ЗД/Д-РР-И-ООЗ/10.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Исперих, като е предприето осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето от 17.05.2022 г. до 08.06.2022г., в който период грижи за детето полага бащата заедно със съжителката си С.. През м. юни 2022г., с мотива, че заминава по наложителност да работи в чужбина, за да осигурява средства за издръжка на семейството си, С. И. сам пожелал децата му А. и Н. отново временно да бъдат настанени в приемно семейство. В. И. заявила невъзможност да се грижи за децата си и така последвало поредното настаняване на А. в професионално приемно семейство;

- следваща реинтеграция на детето в семейството на бащата е извършена със Заповед № ЗД/Д-РР-С-027/22.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Самуил, при преценка, че бащата е преодолял финансовите си затруднения, като отново е предприето осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето от 08.03.2023 г. до 08.08.2023г., през който период грижи за детето полага бащата заедно със съжителката си С.. Предприета е мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда" по реда на Закона за закрила на детето. С родителите е работено в насока, повишаване на родителския капацитет и оказване на подкрепа в ежедневните дейности, свързани с осигуряването на битовите нужди на семейството. Оказана е и финансова подкрепа по реда на чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

На 07.08.2023г., в Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) към Дирекция „Социално подпомагане“ – Самуил, е регистриран пореден сигнал за детето Арзу. В. П. И. подала заявление за настаняване на детето в приемно семейство поради невъзможност да се грижи за него. Същата заявила, че повече от месец полага грижи за дъщеря си, която била оставена само за няколко дни от бащата, но същият повече не я потърсил, за да я прибере, не проявявал интерес към детето, не давал и никакви средства за издръжка. В този период майката В. има вече родено четвърто дете, на двумесечна възраст. Същата заявила, че няма възможност и се затруднява да полага адекватни грижи за четирите си деца. Споделила за проблеми между нея и съжителя й, повод за които бил постоянният конфликт между първородните деца А. и Н. и невъзможност да се справи с поведението им. Майката и съжителят й се затруднявали да задоволят всички нужди на децата, нямали достатъчно доходи, нямали подкрепяща среда от близки и роднини. Желанието на г-жа И. било много скоро да се изведе А., защото смятала, че вече има риск за другите й деца, поради влошаващите се взаимоотношения между нея и съжителя й. От своя страна бащата С. И. И. също заявил невъзможност да се грижи за детето А.

Така, въз основа на извършената проверка и оценка на сигнала, със Заповед № ЗД/Д-РР-С-013/09.08.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Самуил, в условията на спешност, на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона закрила на детето, малолетната А. С. И. е настанена за трети пореден път в професионално приемно семейство, а именно в приемното семейство на С. В. П. от [населено място], обл. Р., в териториалния обхват на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кубрат.

Цитираната административната заповед била изпратена на известните адреси на двамата родители на А., като им е връчена лично – на 11.08.2024г., удостоверено върху Известията за доставяне (л. 61 и л. 63 от делото). В съдържанието на заповедта е вписано изрично предупреждение за последиците по чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (в действалата тогава редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.) относно вписването на настаненото им дете в регистър на деца за пълно осиновяване, без съгласието на родителите и обуславящите предпоставки за това, произтичащи от тяхното поведение.

С влязло в сила на 30.10.2023г. Решение № 132 от 03.10.2023г. по гр. дело № 588/2023г. на Районен съд-Кубрат предприетата мярка за закрила спрямо детето Арзу е потвърдена, като момичето е настанено по съдебен ред, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето в професионалното приемно семейство на С. В. П. от [населено място], за срок до промяна на обстоятелствата, при които е настанено, но не по-късно от навършване на 10-годишна възраст на детето, считано от датата на настаняването му по административен ред – 09.08.2023г. Двамата родители на А. са били редовно призовани за воденото съдебно производство, но не са се явили пред съда и не са ангажирали становище относно предприетата мярка за закрила.

На 12.02.2024г. е проведена среща на социалните работници, ангажирани със случая на детето А., по повод проверка на плана за действие от 04.09.2023г. във връзка с предприетата мярка за закрила спрямо детето със срок до промяна на обстоятелствата, водещи до промяна на тази мярка. Съгласно изготвения Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие (л.70-71 от делото) са направени констатации, че от настаняването на детето А. до момента работата по реинтеграция с биологичното семейство не дава резултати. Родителите на А. не са подавали заявление, че желаят да полагат грижи за детето в семействата си, от настаняването си А. не е имала лични срещи и контакти със своите биологични родители или други близки и роднини. Констатирано е, че на 09.02.2024г. е изтекъл срок от 6 месеца от настаняването по административен ред на А. в приемното семейство при наличие на пълна незаинтересованост от родителите за отглеждането на детето им, като не са ясни причините за това тяхно поведение.

Същевременно е високо оценено изпълнението по отглеждане на детето от приемния родител, като А. се развива нормално за възрастта си, чувства се добре в дома на приемната майка, бързо се адаптира в новата среда на живот и не се наблюдава травмиране от предприемането на мярка за закрила извън семейството. Редовно посещава учебни занятия, спокойна е, не създава проблеми при отглеждането. Предвид ниската възраст на детето е отчетено, че то изцяло зависи от грижите и вниманието на значим възрастен. Въз основа на горното са установени предпоставки за вписване на А. в Регистъра за деца, подлежащи на пълно осиновяване, воден от РД „СП“-Разград, като е формулирана задача относно необходимостта от подготвяне на нужните за това документи. Изготвен бил и Социален доклад от 12.02.2024г. на Дирекция „СП“ – Кубрат за работа по случай на дете в риск, в който при съобразяване потребностите на детето, факторите на средата и семейството, и преценка на потенциала на биологичните родители, е направено заключение и предложение за конкретни действия за подкрепа, а именно, че предвид временния характер на мярката за закрила „Настаняване в приемно семейство“, изтичането на срока по чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс (изтекъл на 09.02.2024г.) и наличието на всички предпоставки по чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс, с цел защита на интересите на детето и осигуряването на стабилна семейна среда за отглеждането му, е необходимо същото да бъде вписано за осиновяване при условията на пълно осиновяване и продължаване на работата по реинтеграция на детето в осиновително семейство. Изготвен е и нов План за действие в тази насока от 12.02.2024г., с дългосрочна цел „Осиновяване“ и краткосрочни цели: 1. Изготвяне на необходимите документи за вписване на детето в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване; 2. Реализиране на срещи на детето с кандидат-осиновители; 3. Грижа за детето до осиновяването му и осигуряване на подходяща среда, гарантираща сигурността и правата му, нормално нравствено, психическо и социално развитие и 4.Наблюдение, подкрепа и супервизия на приемното семейство при отглеждане на настаненото дете. Последната цел включва като действие извършването на извънреден преглед на Плана за действие и при необходимост изготвяне на нов План за действие със заложени нови цели и задачи съобразно ситуацията при възникване на промени в обстоятелствата или настъпване на нови такива.