Решение № 70 от 08.10.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Елхово, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20252310100380 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр.с чл.22 вр.с чл.11, ал.1, т.10 и т.12, чл.10, във вр. с чл.11, ал.1. т.11 от ЗПК.

Ищцата – И. Й. М. от гр.******, действаща чрез пълномощника си по делото – адв.Б. Г. Й. от АК-София, с исковата си молба против „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.******, представлявано от Изпълнителните директори – В. А.ов Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т. претендира да бъде прогласен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК сключеният между страните Договор за потребителски кредит №720031236593 от 04.01.2023г., поради противоречието му със закона.

Обстоятелствата, на които ищцата обосновава исковата си претенция, са следните:

Твърди се, че на 04.01.2023 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №720031236593, по силата на който на ищцата й е предоставен потребителски кредит за общо ползване в размер на 1533.88 евро /3000 лева/, с договорена по смисъла на чл.7.1 от договора, застрахователна премия в общ размер на 603.29 евро /1179.93 лева/, срещу задължение за връщане на 37 месечни вноски. Фиксираният размер на ГЛП по кредита е 41,10%, а ГПР е определен на 44,99%.

В исковата молба /ИМ/ са посочени следните основания за недействителност на процесното кредитно правоотношение: в ГПР не са включени всички разходи по кредита за допълнителни услуги, а именно дължимата застрахователна премия. Твърди се, че сключването на застрахователен договор представлява задължително условие за отпускане на кредита. Поддържа се, че обстоятелството, че в чл.7.2.2 и чл.19 от договора застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, не е определящо за преценката за задължителността на застраховането, тъй като от останалите обстоятелства при сключване на договора, се установява противното. Изтъква се, че кредиторът включва застрахователните премии в рамките на общия размер по кредита и при включването на самите застраховки, кредиторът посочва друг размер на главницата, а именно — 4179.93 лв.

Освен това в т.9.2 от процесния договор, относно лихвеният процент се посочва в иск.молба, 1 че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва, върху остатъчния размер на главницата, като не е ясно и не се разбира кой точно е този остатъчен размер на главницата, поради това, че в договора има посочени различни суми, а именно: - размер на кредита от 3000 лв. и обща парична сума, която ищецът дължи, в размер на 4179.93 лв.

Нарушение в процесния договор според ищцата има и относно ГПР и макар че, кредиторът е посочил в чл.10 от договора, че ГПР е в размер на 44.99%, то общата сума, която ищецът дължи в качеството си на потребител реално е в размер на 7435.44 лв. при изтеглени 3000 лв. Изтъквайки доводи, че в договора кредиторът не е посочил какви допускания по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК са взети предвид, за да се достигне до посочения процент, то се навежда извод, че процесният договор е недействителен на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неправилно според ищеца кредиторът е включил застрахователната премия като част от получената от потребителя сума. Потребителят е получил 3 000 лв., но като главница, на базата на която с сметнат ГПР се използва сумата от 4179.93 лв. (главница + застрахователна премия). Освен това според изложеното в обстоятелствената част на иск.молба, е налице липса на яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което препятства възможността на ищеца в качеството му на потребител, да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума, което обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява според ищеца невярна и измамна информация относно общите разходи по кредита и поради това следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл.

6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година. Отделно от дотук изложеното ищцата излага аргументирани доводи, с които счита, че уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. На следващо място в иск.молба са възведени и съображения, въз основа на които се формулира извод, че погасителния план, обективиран в чл.11.2 от процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, визиращи съдържанието на разбивката на погасителните вноски. Изтъква се, че от съдържанието на чл.9 от договора не става ясно, дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен, тъй като същият както ГПР, е посочен само като процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора. Според ищеца не е спазена и разпоредбата на чл.10, във вр. с чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като от съдържанието на процесния договор не става ясно при плащане на 36 месечни вноски от по 200.96 лв. и една от 200.88 лв. каква част от застрахователната вноска се погасява. В чл.11.2 от договора, касаещ погасителният план към договора, са посочени единствено датите на падеж на вноските и техния общ размер, като посочената вноска включва главница и лихва, но никъде не е посочена вноската по застрахователната премия. Доколкото договорът не отговаря на съществените изисквания на ЗПК, същият е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради противоречието му със закона.

С ИМ е заявена и претенция на ищцата за присъждане на направените от нея по настоящото производство разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищцата е представила писмени доказателства и е направила и доказателствено искане – за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с формулирани задачи.

Ответникът – „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.******, представлявано от Изпълнителните директори – В. А.ов Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т. действащи чрез пълномощника – юрисконсулт К.З., в предоставения му 1месечен срок, е депозирал писмен отговор на иск.молба /ОИМ/, с който е изразил становище, че счита предявения иск за допустим, но за изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен по изложени подробни съображения. Изтъкнато е, че процесният 2

Договор за потребителски кредит отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в чл.11.2 от договора в табличен вид е представен погасителният план, включващ броят на вноските, техният падеж, размерът им, вкл. стойността на главницата и лихвата, формиращи стойността на месечната вноска, както и остатъкът от главницата след погасяването на вноската. Така обективирана в погасителния план, разбивката дава ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска. Изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделна погасителна вноска, въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, касае според ответника ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, каквато възможност е предвидена изрично в чл.12 от процесния договор за кредит при писмено поискване, каквото в случая от страна на ищцата не е постъпвало в ответната Банка. Според изложеното в ОИМ за неоснователни се приемат твърденията, изтъкнати в исковата молба, че в процесния договор липсва яснота по прилагането на годишния лихвен процент съобразно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като в тази насока се сочат доводи, че посочените твърдения на ищцата не кореспондират с разпоредбите на договора за кредит и поспециално на чл.9, където са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. В тази връзка е отбелязано, че преди сключването на договора за потребителски кредит на ищцата е представен Стандартен формуляр за предоставяне на информация, в който ясно е разписано, че лихвеният процент е фиксиран, както и от погасителния план, в най-долната част на колона ,Лихва“ се сочи, че е описана общата сума, която кредитополучателят ще заплати като лихва. За неоснователни с ОИМ се оспорват и доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като се визира, че в чл.10 от договора за кредит Банката е посочила ГПР изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и общо дължимата сума по кредита, с което изискванията на въпросната разпоредба са изпълнени. В същото време се изтъкват доводи, че не следва разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл.22 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, че посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя. Според ответника неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, както се твърди от ищцата, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание, а до приложение на разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, която указва, че това води до недействителност на самата клауза в договора. За неправилно и в противоречие с конкретно цитирани в ОИМ правни норми от приложимото законодателство се оспорва изложеното в ИМ възражение, че в договора за кредит не е посочено как се изчислява ГПР и кои компоненти се включват при неговото изчисляване. Изтъкват се доводи, в заключение на които ответникът формира в отговора си извод, че в процесният договор ясно са посочени компонентите - главница и лихва и в тази връзка договорът се явява в унисон с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Като неоснователни се оспорват твърденията на ищцата изложени в ИМ, че таксата за застрахователна премия се явява нищожна, както и че сумите по нея следва да бъдат включени при изчислението на ГПР. В тази насока в ОИМ се сочи, че съгласието на ищцата-потребител за сключването на застраховката е обективирано чрез Сертификат № 17200312365932023, в края на който е налице подпис на ползвателя и изрично позоваване на преддоговорната информация, която е предоставена при избора на тази допълнителна услуга, включително относно размера на премията. Изтъкнати са и доводи, че застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е задължително условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит – в този смисъл е уговореното изрично между страните с чл.19 от договора 3 за кредит. Незадължителният характер на застраховката се обуславя според ответника и от пълната свобода на потребителя да прекрати същата, каквито постъпки в случая ищцата не е предприела и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит.

Предвид на това, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор за кредит и че същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, както и с оглед на факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищцата без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в § 1. т.1 от ДР на ЗПК, то ответника счита, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита и съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР. По отношение на изложените в ИМ твърдения, че с процесния договор е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно: - изискването за размер на шрифта с размер не по-малък от 12 pt., се заявява искане в случай, че съдът назначи СТЕ за установяване на размера на шрифта да бъде съобразено, че процесният договор за потребителски кредит е сключен като електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, респективно писмената форма на договора за кредит е спазена по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, като е предоставен на кредитополучателя под формата на електронен документ, поради което обект на изследване би следвало да бъде договорът представен на ищцата, а именно оригиналният електронен документ - неговият първообраз, приложен към ОИМ, а не хартиеното копие на този документ. В ОИМ ответникът твърди, че размерът на шрифта на представения на ищцата като електронен документ Договор за кредит, е Arial Narrow 12, като с оглед на това, както и на обстоятелството, че първообразът на процесния договор е в електронен вариант и именно той трябва да бъде обект на анализиране се сочи, че би следвало в случая да бъде назначено като вещо лице експерт със съответната експертиза, т.е. компютърно-техническа експертиза, за да може компютърният експерт да направи съответната оценка на електронния документ. Заявявайки, че както Договора за кредит, така и елементите към него – искане за кредит, индивидуален договор, ОУ и погасителен план в случая отговарят на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, то ответника изтъквайки, че Договора за застраховка представлява отделно правоотношение, навява аргументи, че този договор трябва да отговаря на изискванията за форма и информация, които са изрично уредени в чл.344 и сл. от КЗ.