Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 22.02.2023, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Административно наказателно дело 17/2023
Вид
Решение № 5
Подписан
22.02.2023
В сила
10.03.2023
Състав
Спас Маринов Стефанов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Решение № 5/22.02.2023 г. по АНД № 17/2023 г.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.

В Районен съд – Тутракан е постъпило постановление на Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, от 19.01.20 23 г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.

78а от НК по образувано ДП № 362 ЗМ 256/2022 г. по описа на РУ – Тутракан, на обв. М. Д. М., ***, ЕГН: **********, за това, че през периода 15.10.2021 г. до м. ноември 2022 г. включително в гр. Тутракан, обл.

Силистра, след като бил осъден с Протоколно определение № 101/15.10.2021 г. по гражданско дело № 329/2021 г. на Районен съд – Тутракан за привременни мерки и Решение № 35 от 09.03.2022 г. по гражданско дело № 329/2021 г. по описа на Районен съд – Тутракан, влязло в законна сила на 24.03.2022 г., да издържа свой низходящ – сина си И.М.М., роден на ***, с ежемесечна издръжка в размер на на 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ – съгласно протоколно определение № 101, и 200 лв.

/двеста лева/ – съгласно Решение № 35, съзнателно не изпълнил задължението с в размер на повече от две месечни вноски, а именно:

8 /осем/ месечни вноски по 200 лв., съгласно Решение № 35/09.03.2022 г. по гражданско дело № 329/2021 г. по описа на Районен съд – Тутракан, за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2022 г., представляващо общо сума от 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ и не изплатил разликата между месечната издръжка, определена с Решение № 35, и тази, присъдена с постановените по делото привременни мерки, като задължението за плащането на тази разлика било вменено с Решение № 35/09.03.2022 г. по гражданско дело № 328/2021 г. по описа на Районен съд – Тутракан, и разликата възлиза на сумата от 37,50 лв. месечно за шест месеца – октомври, ноември и декември 2021 г. и януари, февруари и март 2022 г., или обща сума в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, като цялата дължима сума възлиза на 1 825 лв. /хиляда осемстотин двадесет и пет лева/, като до приключване на делото в първоинстанционния съд сумата била платена и не са настъпили други вредни последици за пострадалия – престъпление по чл. 183, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, поддържа внесеното предложение. Предлага обвиняемият да бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и да не му бъде налагано наказание на основание чл. 183, ал.3 от НК.

Обвиняемият М. М. се признава за виновен, признавайки отразената в постановлението фактическа обстановка. Моли да не бъде наказван.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият М. Д. М. е роден на ***.

През 2012 г. обвиняемият заживял съпружески със свидетелката А.И. в ***. В резултат на *** се родил синът им – И.М.М.. През 2020 г. двамата преустановили съвместното си съжителство, като детето останало да живее при майка си в ***.

По иск, предявен от А.И., в РС – Тутракан било образувано гражданско дело № 329/2021 г. С протоколно определение № 101/15.10.2021 г. съдът постановил привременни мерки по отношение на детето, включващи и дължима издръжка в размер на 162,50 лв., която била в тежест на неговия баща.

С Решение № 35/09.03.2022 г. по гр. д. № 329/2021 г. на РС – Тутракан обвиняемият М. М. бил осъден да изплаща на детето си чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на по 200 лв. Обвиняемият бил осъден също и да заплати разликата между определената като привременна мярка издръжка и окончателната такава в размер на по 37,50 лв. за месеците от 15.10.2021 до влизането на решението в сила. Решението влязло в сила на 24.03.2022 г.

При провеждането на гражданското производство обвиняемият заплащал определената като привременна мярка издръжка в размер на по 162,50 лв. месечно за периода от м. октомври 2021 г. до м. март 2022 г. включително. След влизане на съдебното решение в сила на 24.03.2022 г. обвиняемият спрял да изплаща дължимите издръжки. В хода на образуваното досъдебно производство – на 15.12 и 16.12.2022 г., последният внесъл по сметка на майката на детето сума в общ размер на 1 900 лв., с което изплатил както дължимата месечна издръжка за месеците от април до ноември вкл. в размер на 1 600 лв., така и дължимата разлика между издръжката като привременна мярка и окончателно определената такава в общ размер на 225 лв.

Съдът, на основание чл. 378, ал.3 от НПК, изгради горната фактическа обстановка и разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на РП – Силистра, ТО – Тутракан, които в проведеното съдебно заседание не се оспорват от обвиняемия.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи.

Обвиняемият е наказателно отговорно лице. Същият е осъществил от обективна страна престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК. С Решение № 35/09.03.2022 г. по гр. д. № 329/2021 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 24.03.2022 г., обвиняемият е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си И.М.М., като му заплаща чрез майка му А.И. месечна 2 издръжка в размер на 200 лв. Изпълнителното деяние е довършено с неплащането на поне две месечни вноски, като в настоящия случай обвинението обхваща осем такива, считано от датата на влизането на решението в сила на 24.03.2022 г. до м. ноември 2022 г. В обвинението е включена и сумата от 225 лв., явяваща се уравняване на определената в хода на гражданското производство издръжка като привременна мярка (в размер на 162,50 лв.) и окончателният размер на издръжката за периода от м. октомври 2021 г. до м. март 2022 г. Съставът на чл. 183, ал.1 от НК не изисква настъпването на каквито и да са вредни последици. От изложеното следва, че подсъдимият е осъществил от обективната страна престъпния състав, в който е обвинен.

От субективна страна съставът изисква деянието да е изпълнено умишлено. Изисква се също и наличието на допълнителен субективен елемент – съзнателност, който в голяма степен се припокрива с понятието за умисъл, а именно задълженото лице да е било наясно какви са основанието, размерът и падежът на задължението. Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият е съзнавал параметрите на своето задължение и въпреки това не го е изпълнил в размер на осем месечни вноски. От изложеното следва, че обвиняемият е осъществил състава умишлено, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на извършеното и неговите обществено опасни последици, но въпреки това е желаел и допуснал тяхното настъпване.

До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият е изпълнил задължението си за периода, за който му е било предявено обвинение, като не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Налице са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.183 ал. 3 от НК, като на подсъдимия не следва да му бъде налагано наказание. Следва да се подчертае, че последната разпоредба е поощряваща норма, водеща до ненаказуемост на дееца, а не представлява привилегирован престъпен състав, поради което извършеното в досъдебното производство ново привличане на обвиняемия по чл. 183, ал.3 вр. с ал. 1 от НК е не само лишено от смисъл, но и погрешно.

Мотивиран от горното, съдът призна обвиняемия М. Д. М. за виновен в това, че през периода от 15.10.2021 г. до м. ноември 2022 г. включително, в гр. Тутракан, обл. Силистра, след като бил осъден с Протоколно определение № 101/15.10.2021 г. по описа на Районен съд – Тутракан, влязло в законна сила на 15.10.2021 г. по гражданско дело № 329/2021 г. за привременни мерки и Решение № 35 от 09.03.2022 г. по гражданско дело № 329/2021 г. по писа на Районен съд – Тутракан, влязло в законна сила на 24.03.2022 г., да издържа свой низходящ – сина си И.М.М., роден на ***, с ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, съгласно протоколно определение № 101, и 200 лв. /двеста лева/, съгласно Решение № 3

35, съзнателно не изпълнил задължението с в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 8 /осем/ месечни вноски по 200 лв., съгласно Решение № 35/09.03.2022 г. по гражданско дело № 329/2021 г. по описа на Районен съд – Тутракан, за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2022 г., представляващо общо сума от 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ и не изплатил разликата между месечната издръжка, определена с Решение № 35, и тази, присъдена с постановените по делото привременни мерки, като задължението за плащането на тази разлика било вменено с Решение № 35/09.03.2022 г. по гражданско дело № 328/2021 г. по описа на Районен съд – Тутракан, и разликата възлиза на сумата от 37,50 лв. месечно за шест месеца – октомври, ноември и декември 2021 г. и януари, февруари и март 2022 г., или обща сума в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, като цялата дължима сума възлиза на 1 825 лв. /хиляда осемстотин двадесет и пет лева/, с което е извършил престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като до приключване на досъдебното производство задължението, предмет на настоящото наказателно производство е било изпълнено, поради което и на основание чл. 183, ал.3 от НК и чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и не му налага наказание.

Съдът отмени наложената в ДП на обв. М. мярка за неотклонение „Подписка“.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Спас Стефанов/

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Тутракан, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова в присъствието на прокурора П. Г. А. като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20233430200017 по описа за 2023 година на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия М. Д. М., ***, ЕГН **********, за

ВИНОВЕН в това, че през периода 15.10.2021 г. до м. ноември 2022 г. включително, в гр. Тутракан, обл. Силистра, след като бил осъден е Протоколно определение № 101/15.10.2021 г. по описа на Районен съд гр.

Тутракан, влязло в законна сила на 15.10.2021 г. по гражданско дело № 329/2021 г. на Районен съд - Тутракан за привременни мерки и Решение № 35 от 09.03.2022 г. по гражданско дело № 329/2021г. по описа на Районен съд гр.Тутракан, влязло в законна сила на 24.03.2022 г., да издържа свой низходящ - сина си И.М.М., роден на *** с ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки, съгласно протоколно определение № 101, и 200.00 лв. /двеста лева/, съгласно Решение № 35, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 8 /осем/месечни вноски по 200.00 лв., съгласно Решение № 35 от 09.03.2022 г. по гражданско дело № 329/2021г. по описа на Районен съд гр. Тутракан, за месеците април, май, юни, юли, август, 1 септември, октомври, ноември 2022 г., представляващо общо сума от 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ и не изплатил разликата между месечната издръжка, определена с Решение № 35 и тази присъдена с постановените по делото привременни мерки, като задължението за плащането на тази разлика било вменено с Решение № 35 от 09.03.2022 г. по гражданско дело № 329/2021г. по описа на Районен съд гр. Тутракан и разликата възлиза на сумата от 37.50 лв. месечно за шест месеца - октомври, ноември и декември 2021 г. и януари, февруари и март 2022 г., или обща сума в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, като цялата дължима сума възлиза на 1 825 лв. /хиляди осемстотин двадесет и пет лева/, с което е извършил престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като до приключване на досъдебното производство задължението, предмет на настоящото наказателно производство е било изпълнено, поради което и на основание чл. 183, ал. 3 от НК и чл. 78а от НК г о ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и не му НАЛАГА наказание.