Решение № 16433 от 03.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16433 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110168639 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.

Еднолично адвокатско дружество „Д.“, ЕИК: **, с адрес за призоваване: **, е предявило срещу с, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. за сумата от 12 198,40 лв., представляваща незаплатен остатък от адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Еднолично адвокатско дружество „Д.“ твърди, че между страните е сключен договор за правна помощ и съдействие от 23.01.2023 г., съгласно който по възлагане от ответника ищецът е извършвал правна защита и съдействие по отношение на ответното дружество, изразяващи се в изготвяне и депозиране на отговор на искова молба и процесуално представителство по гр. дело № 20221110166586 по описа на 179 състав на СРС, като било договорено, че ответникът дължи на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 17198,40 лв., платима на 5 вноски с уговорени в договора падежи, последният, от които най-късно до последното о.с.з. пред първа инстанция. Сочи, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение бил съобразен с Наредба № 1 за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че ответникът заплатил единствено първата вноска, която била сума в размер на 5000 лева. Твърди, че от негова страна бил изготвен и депозиран в срок отговор на искова молба по гр. дело № 20221110166586 по описа на 179 състав на СРС с искане за спиране на производството по същото дело.

Посочва, че е извършвал и други действия във връзка с гр. дело № 20221110166586 по описа на 179 състав на СРС, вкл. проучване, анализ и набавяне на документи по ДП № 1449/2020 г. по описа на 02 РУ при СДВР, получаване на документи от НЗОК, както и явяване на о.с.з., проведено на 27.03.2023 г., 14:00 ч., по същото дело, изготвяне на нарочна молба с доказателствени искания, молба по повод замяна на допуснато обезпечение, изготвяне и депозиране на молба по изп.дело № 20227860401062 по описа на мм, изготвяне на молба за прекратяване на гр. дело № 20221110166586 по описа на 179 състав на СРС, молба с искане за допълване на прекратително 1 определение по последното дело в частта за разноските, изготвяне на молба по чл. 247 ГПК във връзка със същото дело и изготвяне на отговор на частна жалба по него, поради което счита, че е изправна страна по процесния договор. Поддържа, че на 13.11.2023 г., е изпратил покана до ответника с искане за заплащане на останалата част от адвокатското възнаграждение, но и към момента на подаване на исковата молба тя не била заплатена.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г., по който между страните било договорено възнаграждение в размер на 17198,40 лв. Посочва, че предмет на процесния договор бил правен спор по претенция на дд, вследствие на твърдяна трудова злополука на 03.08.2023 г. Твърди, че ищецът не е извършил в цялост всички поети с договора задължения, а именно разрешаване на спора по същество, като вместо това гр. дело № 20221110166586 по описа на 179 състав на СРС било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а впоследствие прекратено. Посочва, че пред Районен съд – Перник било заведено идентично производство като прекратеното вече такова, като ищцовото адвокатско дружество не оказва съдействие по него. С оглед на това ответникът счита, че не дължи заплащане на уговореното възнаграждение, тъй като ищецът е нарушил свои задължения по ЗА, ГПК и Етичния кодекс на адвоката. Оспорва претенцията и по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е представен Договор за правна помощ от 23.01.2023г., по силата на който с е възложило на Адвокатско дружество „Д.“ оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на отговор на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 20221110166586 по описа на СРС, 179-ти състав, по което са предявени осъдителни искове от дд срещу дружеството, както следва: сумата от 200 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 14 244,46 лв. за имуществени вреди. С чл. 2 от процесната сделка е предвидено заплащането на възнаграждение в размер на 17 198,40 лв. с вкл. ДДС, от които: 15 800 лв. с вкл. ДДС по иска за неимуществени вреди и 2 018,40 лв. с вкл. ДДС по иска за имуществени вреди. Уговорено е паричното задължение на дружеството да бъде изпълнено на части, както следва: сумата от 5 000 лв. с ДДС да бъде платена до 30.01.2023г., сумата от 3 000 лв. с ДДС – до 30.05.2023г., но не по-късно от последното по делото открито съдебно заседание пред първа инстанция, сумата от 3 000 лв. с ДДС – до 30.09.2023г., но не по-късно от последното по делото откритото съдебно заседание пред първа инстанция, сумата от 3 000 лв. с ДДС до 30.12.2023г., но не покъсно от последното по делото открито съдебно заседание пред първа инстанция и сумата от 3 198,40 лв. с ДДС най-късно до последното по делото открито съдебно заседание пред първа инстанция.

Установява се, че на 23.01.2023г. ответникът е извършил банков превод на стойност от 5 000 лв. в полза на ищеца, като за извършеното плащане е издадена Фактура № 0000000129 от 26.01.2023г. в размер на 5 000 лв. с ДДС.

От приобщеното в настоящото производство гр. д. № 66586/2022г. по описа на СРС е видно, че трето за производството лице – дд е предявило осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу с за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 14 244,46 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, за които имуществени и неимуществени вреди се твърди да са настъпили вследствие на трудова злополука от 03.08.2020г., настъпила по време на работа и при изпълнение на трудовите му задължения при ответното дружество.

2

С пълномощно от 23.01.2023г. ск в качеството си на управител на с е учредила представителна власт в полза на адв. Д. да представлява ответното дружество по предявените от дд искове и образувано гр. д. № 66586/2022г., като изготви и депозира отговора на исковата молба и да води дело до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции с право да извършва всички и всякакви правни и фактически съдопроизводствени действия, включително да преупълномощава адвокати с правата по настоящото пълномощно.

Установява се, че в законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество чрез адв. Д. е депозирало отговор на исковата молба, съдържащ оспорване по основание и размер на предявените от дд осъдителни искове с наведени подробни доводи за неоснователност. От нейното съдържание е видно формулирането и на доказателствени искания, изразяващи се в събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели, за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи намиращи се у него документи, за предоставяне на обяснения от ищеца по реда на чл. 176 ГПК, за снабдяване със съдебни удостоверения с оглед снабдяването с документи от трети лица, за допускане на съдебно-медицинска експертиза. В края на изложението е извършено особено искане за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до окончателното приключване на ДП № 1449/2020г. по описа на 02 РУ СДВР – гр. София.

Сред материалите по гр. д. № 66586/2022г. се съдържа Съдебно удостоверение с изх. № 15414 от 21.02.2023г., издадено в полза на адв. Я. Д., за снабдяване за снабдяване с копие от преписка ДП № 1449/2020г. по описа на 02 РУ СДВР – гр.

София, както и молба от процесуалния представител до директора на НЗОК, инкорпорираща искане да бъдат предоставени данни относно ползваните от дд медицински услуги, консултации и поставени диагнози, както и съпроводително писмо от НЗОК за представяне на наличната медицинска информация за периода преди 12.05.2020г.

От протокол № 7276 по гр. д. № 66586/2022г. на СРС се установява участието на адв. Д. в проведеното на 27.03.2023г. първо открито съдебно заседание, в хода на което са извършени следните съдопроизводствени действия: даване ход на делото, депозиране на молба с формулирани доказателствени искания и представяне на писмени доказателства и разпит на двама свидетели. От съдържанието на протокола е видно, че решаващият състав е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК с предоставени указания, че при ако в 6-месечен срок не бъде поискано възобновяване, делото ще бъде прекратено.

Установява се, че на 13.06.2023г. адв. Д. е депозирал молба по гр. д. № 66586/2022г. В нейното съдържание е формулиране искане да бъде допусната замяна на наложената обезпечителна мярка – запор върху вземания по банковите сметки на с, с налагане на възбрана върху недвижим имот, с аргументи, че наложените обезпечителни мерки значително затрудняват търговската дейност на ответника. С Определение № 24199 от 11.07.2023г. съдът е допуснал замяна на обезпечението с налагане на обезпечителна мярка възбрана върху посочения в молбата недвижим имот и е отменил наложените с Определение № 33288 от 06.12.2022г. запори върху банковите сметки на дружеството. Така постановеното определение е изпратено по електронна поща на мм, придружено с изрична молба да бъдат вдигнати наложените запори върху вземанията на „СМ Билдинг“ по банковите му сметки.

От материалите по гр. д. № 66586/2022г. на СРС е видно, че с молба с вх. № 296449 от 23.10.2023г. адв. Д. е поискал прекратяване на исковото производство на основание чл. 231, ал. 1 ГПК поради изтичане на 6-месечния срок и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. С определение № 37898 от 3

25.10.2023г. решаващият състав е прекратил производството. На 30.10.2023г. процесуалният представил е отправил нова молба за присъждане на разноски, по която съдът с Определение № 42055 от 23.11.2023г. е присъдил на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски на стойност от 500 лв. С нова молба от 01.12.2023г. ищецът е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в частта, касаеща посочения размер на присъдените разноски.

На 16.11.2023г. срещу прекратителното определение от 25.10.2023г. е подадена частна жалба от дд. В установения едноседмичен срок е постъпил отговор от с чрез адв. Д., с който е изразил становище за неоснователност на частната жалба. В неговото изложение са наведени аргументи за правилност на обжалвания съдебния акт, в частност че исковото производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК поради изразеното от страните съгласие в откритото съдебно заседание, а не на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. На 08.12.2023г. ищецът чрез процесуалния си представител е оттеглил частната си жалба, като с разпореждане на решаващия състав е прекратено администрирането на частната жалба. Определението от 25.10.2023г., с което е прекратено исковото производство по гр. д. № 66586/ 2022г., е влязло в сила на 02.01.2024г.

Установява се, че на 10.11.2023г. адв. Д. е изпратил до ответното дружество покана, в която го информира за просрочие на задълженията по договора за правна помощ от 23.01.2023г. Посочено е, че доколкото гр. д. № 66586/2022г. на СРС е окончателно приключило с определение за прекратяване от 25.10.2023г., то и всички погасителни вноски за заплащане на адвокатското възнаграждение са изискуеми.

Представен е 3-дневен срок за доброволно изпълнение на остатъка от 12 198,40 лв. и е приложено прекратителното определение. От представената обратна разписка е видно, че покана е получена на 13.11.2023г.

Като писмено доказателство е приобщена искова молба от дд срещу с, депозирана в Районен съд – Перник. От нейното съдържание е видно, че третото за настоящото производство лице е предявило осъдителни искове с правно основание чл.