Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 183 от 09.12.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 385/2021
Вид
Решение № 183
Подписан
09.12.2021
Състав
Радослав Кръстев Славов, Дарина Стоянова Маркова, Женя Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.265 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 б.В · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000385 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на К. ИВ. К. от гр.Д. срещу решение № 260031 от 05.03.2021г. по търг.дело № 81/20г. по описа на Д.кия окръжен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните по спора по предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, че К. ИВ. К., солидарно с КР. К. К., дължи на „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София следните суми: сумата 165 897.52лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 05.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.10.2019г. до окончателното плащане; сумата 44 075.66лв. – договорна лихва за периода от 18.02.2016г. до 09.10.2019г.; сумата 1 006.80лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 19.03.2016г. до 09.10.2019г.; сумата 276.49лв. – законна лихва за периода от 10.10.2019г. до 15.10.2019г. и сумата 1 429.60лв. – такси и разноски, за които суми има издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3746/19г. по описа на ДРС и с което е осъден да заплати на направените разноски в заповедното производство в размер на 4 253.72лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по исковото 1 производство в размер на 5 253.72лв.

Във въззивната жалба се твърди че обжалваното решение е процесуално недопустимо, евентуално - за неправилно.

Оплакванията за недопустимост касаят на първо място наличието на сила на присъдено нещо по спора, предвид влязлото в сила решение на ДОС по търг.дело № 90/17г., образувано между същите страни, на същото основание и с един и същи правопораждащ юридическо факт по отношение вземането на банката, а именно – договорът за ипотечен кредит от 05.07.2007г. Твърди че ч.гр.д. № 3746/19г. на ДРС, по което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, е второ по ред заповедно производство между същите страни и за същото вземане, като преди него банката е инициирала образуването на ч.гр.д. № 1064/16г. на ДРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение, респ. – след подадено възражение е образувано търг.дело № 90/17г. на ДОС. С решение от 20.09.2018г. по това дело, влязло в сила през м.юли 2019г., съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан всеки един от обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД за установяване на вземанията й по ипотечния кредит от 05.07.2007г. за главница, възнаградителна лихва, наказателна неустойка, за мораторна лихва върху превърнатия в предсрочно изискуем дълг, за договорни такси и разноски в съдебното производство. Излага че с атакуваното решение спорът е не само недопустимо пререшен, но съдът е направил и противоположни правни изводи, като е приел, че К.К. следва да заплати на ищцовата банка главница в размер на 165 897,52лв по процесния договор. Ето защо се иска съдът да приеме, че обжалваният съдебен акт е недопустим съобразно правилото на чл.299 ал.2 от ГПК.

В условията на евентуалност се твърди, че сила на присъдено нещо е формирана за част от вземанията : за договорна лихва - за периода 18.02.16г.

– 14.04.16г. и за наказателна надбавка за забава – за периода 19.03.16г. – 14.04.16г.

Твърди че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като на ответницата К.К. не е била осигурена адекватна защита чрез назначаване на особен представител, доколкото тя, поставена под пълно запрещение, се е представлявала от 2 нейния син и настойник К.К. – солидарен длъжник и съответник в производството по делото. Реалната опасност от противоречие в интересите на ответницата К. и нейния настойник не е била отчетена от съда, поради което и не са били предприети нужните процесуални действия за преодоляване на риска, на който е била изложена страната.

Твърди че решението е произнесено по нередовна искова молба: приложените към заявлението покани по чл.417 от ГПК, адресирани до длъжниците, не съдържат описание на задълженията им, не са разграничени главница, лихви, такси, не са посочени падежите им. Допуснати са и нарушения на материалния закон. Съдът е приел, че К.К. има качеството на солидарен длъжник, без той да е направил каквото и да е изявление в тази насока. Договорът за банков кредит е без редовно оформени Общи условия, липсва погасителен план, въз основа на който да се направи извод, че е налице неизпълнение на отделни анюитетни вноски. Банката едностранно е променила съдържанието на договора в резултат на изваждане на сумата от 19 281.79лв. от общите задължения на длъжника и на базата на получената разлика е приспособила погасителния план, записан в счетоводството й през 2007г., към дължимите вноски по заема към 2019г. Това нейно действие не отговаря на действителното съдържание на спорните правоотношения, както и на извършеното прихващане.

Моли съда да обезсили обжалваното решение и производството по делото да бъде прекратено на основание чл.299 ал.2 от ГПК или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав след евентуалното отстраняване на пороците в исковата молба на взискателя. В отношение на евентуалност моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от банката установителни искове да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение, претендира направените по делото разноски.

С определение от съдебно заседание по реда на чл.265 ал.1 от ГПК като въззивник е конституиран необжалвалият обикновен другар на К.К., КР. К. К., поставена под пълно запрещение, действаща чрез нейния настойник К. ИВ.

К.. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, се присъединява към 3 жалбата на К., поддържа я и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна по жалбата „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на подадената жалба, моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание писмена молба моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Банка ДСК“ АД срещу КР. К. К., поставена под пълно запрещение, чрез нейния настойник К. ИВ. К. и срещу К. ИВ. К., солидарно, за сумите 165 897.52лв. – главница, сумата 44 075.66лв. – договорна лихва за периода от 18.02.2016г. до 09.10.2019г., сумата 1 006.80лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 19.03.2016г. до 09.10.2019г., сумата 276.49лв. – законна лихва за периода от 10.10.2019г. до 15.10.2019г. и сумата 1 429.60лв. – такси и разноски, всички суми претендирани по договор за ипотечен кредит № 14524123 от 05.09.2007г., за които суми има издадена въз заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3746/19г. по описа на ДРС.

Като доказателство по делото е представен писмен договор за ипотечен кредит от 05.09.2007г., сключен между банката от една страна в качеството и на кредитор и КР. К. К. и Иван Димитров К., като кредитополучатели и К.

ИВ. К., в качеството му на съдлъжник, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 200 000лв. със срок за издължаване 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при договорена лихва формирана от базов лихвен процент, определен от банката и надбавка, която можа да бъде намалена с отстъпка, които при подписване на договора са изрично посочени – базов лихвен процент 3.69%, стандартна надбавка в размер на 3.6 %, намалена с отстъпка 0.5% или лихвеният процент по кредита е общо в размер на 6.79%. При усвояването на кредита на 18.09.2007г. е изготвен е погасителен план.

С влязло в сила решение по търг.дело № 90/2017г. по описа на Окръжен съд – Д. е отхвърлен предявеният от банката срещу КР. К. К. и К. ИВ. К.

4 установителен иск след заповедно производство по ч.гр.дело № 1064/16г. по описа на ДРС за приемане на установено на съществуване на задължения към банката – главница, договорна лихва за периода от 16.12.2014г. до 14.04.2016г., наказателна лихва за периода от 04.11.2015г. до 14.04.2016г. и заемни такси, претендирани като дължими по договор за ипотечен кредит от 05.09.2007г. В мотивите към решението въззивният съд е приел, че клаузата по т.9.1 на общите условия, даваща право на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита, е неравноправна. След прилагане на първоначално договореният размер на възнаградителната лихва съдът е достигнал до извода че към 04.11.2015г., счетена от банката дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не са налице неплатени вноски, а е налице надплащане. За да отхвърли иска съдът е приел че кредитополучателите към тази дата не са били изпаднали в забава и не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

При отхвърлен с влязло в сила решение иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК по съображения за ненастъпване на предсрочна изискуемост на кредит, на която ищецът се позовава, силата на присъдено нещо относно отречения факт /отсъствие на предпоставките за отнемане на преимуществото на срока/ се формира към датата на приключване на устните състезания по делото на съдебната инстанция, чието решение е влязло в сила. В тази хипотеза е установено, че правото на ищеца за предсрочно изискуемо вземане не е възникнало към момента на влизане в сила на съдебното решение. Със сила на присъдено нещо между страните е отречено съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене. Допустимо е в нов процес по реда на чл.422 ал.1 от ГПК ищецът да предяви срещу същия ответник вземанията, основани на същия договор за кредит, като твърди нов /новонастъпил/ факт – осъществяването на условията и предпоставките за предсрочна изискуемост на остатъка от кредитното задължение, настъпило след края на устните състезания по предходното дело, тъй като в приключилото производство съществуването на вземането за предсрочно изискуеми вноски е отречено като неизискуемо, а не поради несъществуването на уговорена в кредитния договор възможност ищецът да получи предсрочно цялата неиздължена част. /в този смисъл решение № 60102 от 06.10.2021г. по търг.дело № 1922/20г. на ВКС, първо търговско 5 отделение/.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира възражението на въззивниците за наличие на сила на присъдено нещо за неоснователно, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на частта от претенциите за договорна лихва за периода от 18.02.2016г. – 14.04.2016г. и лихва за забава за периода от 19.03.2016г. до 14.04.2016г. Действително вземания за договорна лихва и наказателна лихва са тези периоди са били предявени и предходното производство и са част от постановеното от съда решение. В производството по търг.дело № 90/17г. съдът е съобразил липсата на обективна предпоставка за упражняване на субективното право на кредитора да обяви цялото вземане на банката за главница за предсрочно изискуемо към 04.11.2015г., поради което и само на това основание е отхвърлил всички претенции на банката, включително и тези за договорни и наказателни лихви. Отхвърлянето на тези искове е последица от отхвърлянето на иска за предсрочно изискуема главница, а не е резултат на отхвърлянето им поради установено несъществуване на вземанията. Още повече че съдът е приел за ирелевантно установените по делото незаплатени падежирали задължения за 2016г., поради факта, че същите са след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Решението е постановено преди постановяване на тълкувателно решение № 8/17 от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК, поради което и съдът не е установявал дължимост на вноски с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.