Решение № 113 от 03.04.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. гр. Димитровград, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20215610101191 по описа за 2021 година

Предявен е главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и три съединени с него иска при условията на евентуалност с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД гр.София твърди, че на 22.01.2019 г. ответникът получила сумата от 2500 лева, като в производството по гр.д. № 235/2020 г. на РС-Димитровград ищецът посочвал, че сумата е получена по Договор за кредит от разстояние № 238540, но съдът приел, че не е налице сключен договор за кредит. С оглед установителното действие на решението, следвало да се приеме между страните, че ответника не е страна по договор за кредит, но същевременно получила сума с основание договор, който не съществува, поради което сумата се претендирала като неоснователно обогатяване. На ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 2 500.00 лв. Съгласно чл. 2, an. 1 от Договора. Договорът бил рефинансиращ. По силата на него с част от сумата — в размер на 1924.96 лв. бил извършен вътрешен превод погасявайки изцяло рефинансирания договор № 225559 от 10.10.2018г.

Остатъкът в размер на 575.04 лв. бил преведен на ответника по посочен от него начин, а именно: по банков път по посочена от него банкова сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк" АД. Излага твърдения относно сключването на договор № 225559. С превода на сумата от 1924.96 лева ответникът се обогатила, тъй като е намален пасива на имуществото й. С оглед гореизложеното бил видно, че ответникът се е обогатила от една страна с това, че посредством вътрешния превод от 1924.96 лв. са се погасили стари нейни задължения и така е намалял общият пасив на имуществото й. От друга страна сумата от 575.04 лв. е получила по нейна банкова сметка, като така непосредствено се е увеличила имуществената й маса. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2500 лева – недължимо преведена сума на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, евентуално при отхвърляне на главния иск, същата да бъде осъдена да заплати 1 сумата на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че не е налице финансиран договор № 225559 да осъди ответника на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД да заплати сумата от 574,04 лева - преведени по сметка на ответника и при условията на евентуалност по чл.59, ал.1 ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 574, ал.1 ЗЗД. Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – П. Г. Г. от гр.Димитровград подава отговор. Намира претенцията за неоснователна. Счита, че вече претенцията на ищеца е разгледана и отхвърлена по гр.д. № 235/2020 г., по което дело били изложени същите твърдения и доводи. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът представя Договор за предоставяне на кредит №

225559/10.10.2018 г. между „Изи Финанс“ ЕООД София и ответника П. Г. Г., по силата на който кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата от 2200 лева, като потребителят се задължава да върне същата на кредитора, при посочени условия: срок 540 дни, фиксиран годишен лихвен процент 40,15 %, лихвен процент приложим при отказ от договора – 0,11 %, общо дължима сума от 2889,70 лева при предоставяне на обезпечение по чл.3 и изплащане на погасителните вноски в срок и обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 и изплащане на погасителните вноски в срок 4 791,60 лева, при ГПР – 48,3 % . Съгласно чл.3, ал.1 от Договора, за обезпечаване на вземането, потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора, да представи едно от посочените обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сума по чл.2, ал.1, т.4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията, ли поръчители – две физически лица, отговарящи на изисквания – служебна бележка от работодател за размера на тр. възнаграждение, нетен осигурителен доход в размер на 1000 лева, да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки и т.н. При евентуалното неизпълнение на това задължение, за причинените на кредитора вреди, е уговорена неустойка в размер на 1901,90 лева, която се начислява в деня следващ неизпълнението. В договора се съдържа погасителен план – в два варианта – съответно с включена неустойка в месечната вноска и без нея. Прилагат се общи условия.

С Решение № 260049 от 26.10.2020 г. по гр.д. № 235/2020 г. на РСДимитровград, са отхвърлени като неоснователни исковете на „Изи Финанс“ ЕООД против П. Г. Г., с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за установяване на вземане за сумите: 2361,11 лв., 701,25 лв. – договорна лихва от 21.02.2019 г. до 15.07.2020 г., , ведно със закононната лихав от 27.12.2019 г., предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.г.д. № 2143/2019 г. Приложено е същото гр.д. № 235/2020 г., от което е видно, че ипредмет на същото е установяване на вземането на ищеца, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 238540 от 22.01.2019 г.

С решението съдът е приел, че не е доказано наличието на възникнала валидна облигационна връзка както по отношение на рефинансиран кредит, така и по отношение на рефинансиращ кредит.

По настоящото дело ищецът представя история от сметка за периода 22.01.2019 г. от Експресбанк, с титуляр Изи Финанс ООД, за издаден вътрешен превод с посочена сметка на П. Г. Г. за сумата от 574,04 лева и осн. Дог. За заем. Представено е и платежно нареждане на ЦКБ АД от 22.01.2019 г. за превод в полза на Изи финанс 2

ЕООД, със същия наредител на сумата от 1924,96 лева – основение дог. 225559, нов 238540 П. Г. Г.. Представя удостоверение за разкрита банкова сметка.

Ответникът представя извлечение- справка за кредитна задлъжнялост ЦКР-БНБ с посочване на текущо състояние на кредитите.

За изясняване на делото от фактическа страна се назначи съдебносчетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че в счетоводната система на ЦКБ АД има извършен вътрешен превод между сметки на Изи Финанс ЕООД за сумата от 1924,96 лева на 22.01.2019 г., с посочено основание по дог. 225559 нов 238540. При направена проверка в Сосиете Женерал Експрес Банк, понастоящем Банка ДСК, е видно от история на сметка BG23TTBB94001526990753 с титуляр П. Г. Г. на 22.01.2019 г. е постъпила сума в размер на 575,04 лева преведена от Изи Финанс ООД.- Основание за превод – договор за заем № 238540.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В случая по делото не се доказа по безпорен и не съмнен начин тналичието на облигационна връзка между страните в настоящото производство и по конкретно сключването на посочените договори за предоставяне на кредити от разстояние № 225559/10.10.2018 г. и № 238540/22.01.2019 г. при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В тази връзка между страните е налице влазло в законна сила Решение № 260049/26.10.2020 г., - влязло в законна сила на 18.11.2020 г., Съдът е приел, че на са налице валидни облигационни връзки по цитираните договори, ищецът не е установил предложение за сключване на договори, чрез електронни средства, съдържащо необходимата информация за потребителя съгласно чл.8 от Закона за електронната търговия, не е доказал приемане на предложение, идентичност на адресата по електронни писма, направени изявления от страна на ответника.

Доколкото вече е отречена наличието на облигационна връзка между страните, следва единствено да се разгледат твърденията на ищеца за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – при първоначална липса на основание, въз основа на което е дадена опредЕ. престация.

Действителна и съгласно посочената от ищеца съдебна практика, то в тежест на ищеца е да докаже само и единствено факта на плащане, а в тежест на ответника е да докаже правонто основание.

Налице са елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, но само по отношение на сумата от 575,04 лева. Съгласно представената история на сметка и заключението на вещото лице, по сметката на ответника в Сосиете Женерал Експресбанк на 22.01.2019 г. е постъпила сумата в размер на 575,04 лева., преведена от Изи Финанс ООД. Т.е налице е получаване на тази сума без основание. Същата следва да бъде осъдена да заплати тази сума на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2021 г., както е поискано от ищеца.

По отношение на сумата 1924,96 лева не се установи същата да покрива задължение на ответника по Договор № 225559. Доколкото не е доказано сключването на такъв договор, то не би могло да се твърди, че се намаля пасива на имуществото на ответника, тъй като липсва доказано задължение към ищеца.

Нещо повече. От заключението на вещото лице се установи, че сумата от 1924,96 лева представлява вътрешен превод в ЦКБ АД между сметки на Изи Финанс 3

ЕООД на 22.01.2019 г. Доколкото полачател на сумата е Изи Финанс ЕООД, то не би могло да се твърди, че ответникът е получила тази сума.

Това налага отхвърляне на иска в тази част. Не се налага произнасяне по отношение на евентуално съединените искове.

По отношение на разноските:

Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 127 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лева, като следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева или общо 477 лева, от които му се следват 109,72 лева. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, като съобразно отхвърлената част му се следват разноски в размер на 269,49 лева или в полза на ответника следва да се присъдят 159,77 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖ Д А П. Г. Г. от гр.Димитровград, *****************************, ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.”Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, сумата в размер на 574,04 лева (петстотин седемдесет и четири лв. и четири ст.) – получена без основание сума, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2021 г., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 2500 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.”Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител да заплати на П. Г. Г. от гр.Димитровград, *****************************, ЕГН **********, сумата в размер на 159,77 лева деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4