Решение № 105 от 27.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пазарджик, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова в присъствието на прокурора З. В. Я. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200600603 по описа за 2024 година С присъда № 24 от 02.07.2024 г., постановена по НОХД № 319/23 г. на РС – Велинград е постановено следното :

Признава подсъдимият А. Н. А. от гр. В.., за невиновен в това, че на 12.01.2023г. , в двора на дома си и пред дома си, на ул. „Л.“ № , съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал, общо 5.95 пространствени кубични метра, дърва за огрев от вида бял бор на обща стойност от 346.29 лв., като го оправдава по обвинението за престъпление по чл.

235, ал. 2, във вр. с чл.235 ал.1 от НК.

Признава А. Н. А. от гр. В.за невиновен за това, че на 12.01.2023 г., в град В., си служил с контролни знаци издадени за друго МПС, като поставил на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рама , табели с регистрационен номер издадени за лек автомобил „Мерцедес 300Д“, спрян от движение на 27.01.2017 г., като го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.

Постановено е вещественото доказателство, 2 броя табели с регистрационен номер, да се върнат на собственика; 1 бр. компакт диск, съдържащ запис на обажданията на тел. 112 да се унищожи като вещ с незначителна стойност; иглолистна дървесина дърва, вид бял бор, с общ обем от 5,95 пр. куб. м., съгласно Разписка серия Н-8 № 002160 да се върнат на собственика.

Против така постановената присъда е постъпил протест от прокурора. Оплакванията 1 са за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден. В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на присъдата по отношение на обвинението по чл.

235, ал. 2, във вр. с чл.235 ал.1 от НК но не и за това по чл. 345, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от Пазарджишката окръжна прокуратура поддържа протеста и пледира за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, осъдителна.

Не излага доводи в подкрепа на исканията си.

Защитникът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият не се явява пред настоящата инстанция и не упражнява правото си на лична защита и последна дума.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

По фактите.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 12.01.2023 г. е получен сигнал за съхранение на незаконно добити дърва в гр. В., на улица „П.“ № . На адреса са изпратени служители от РДГ Пазарджик, които да направят проверка.

Мястото посетили свидетелите Ч., Ю. и Б.

Установили, че на тротоара на улица „П.“ има паркиран лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, черен на цвят, в който има обли дърва за огрев – сурови с кубатура 1,10 пр. куб. м. Свидетелят Ч. направил справка в кадастралната карта на града и установил, че имотът е с административен адрес: гр. В., ул. „Л.“ № . Влезли в двора на къщата от централния вход на ул. „Л.“ и видели фигура от дърва бял бор – сурови, с обща кубатура 3,50 куб. м. В двора на същият имот намерили втори автомобил „Фолксваген Голф“ – червен на цвят със софийска регистрация – в който намерили още 1,35 пр. куб. м. дърва от вида бял бор. Свидетелите не видели контролни горски марки върху дървата. Горските служители не установили собственика на дървата. Първоначално никой от собствениците на имота не излязъл в двора. В последствие се появила свид. Б., която е леля на подсъдимия и живее на адрес „Л.“ № , на втория етаж, а А. – на първия етаж от същата сграда. Последният ползвал входа откъм ул. „П.“ – малка метална врата и гаражна такава.

Горските служители съставили констативен протокол, като в него не отбелязали намерените 5 броя маркирани дърва със зелена КГМ, нечетлив надпис, тъй като ги забелязали едва при преместване на дървата и транспортирането им към мястото за съхранение.

Свидетелите Б. и З., полицейски служители, посетили адреса по повод получения сигнал на 112.

На място установили съхранение на гореописаната дървесина. Б. се обадил по телефона на подсъдимия, но той не вдигнал, понеже бил на работа. Подсъдимият се обадил на следващия ден и казал, че ще занесе документи, които да докажат, че дървата са законно добити. Така полицаите решили, че дървата са именно негови. Направили и проверка за собствеността на двата автомобила, като установили, че регистрационната табела с № не се отнася за автомобил „Фолкваген Голф“, а за „Мерцедес“, собственост на съвсем различно 2 лице. Автомобилът, видно от направената служебна справка, бил собственост на Г. Л.

Преди деня на проверката разположените в имота дърва пречели на свидетелите Б. и Б., заради което лелята на подсъдимия го питала дали може да сложат част от тях в колите, поради това, че същите не се ползват. А. А. й разрешил.

При посещение в полицията подсъдимият представил превозни билети, издадени на В. Б., отнасящи се за адрес: В., ул. „Л.“ № , за следната дървесина: Превозен билет №от 14.11.2022 г. - 1 пр. куб. м. бял бор – суха дървесина; Превозен билет № от 24.11.2022 г. 2 бр./1,5 пр. куб. м. бял бор, сурова маса; Превозен билет № – 2 бр./1,5 куб. м. бял бор, сурова маса; Превозен билет №/25.11.2022 г. 2 бр./1,50 пр. куб. м.

От заключението на вещото лице Б. се установява, че е издадено позволително за сеч 692405 от 15.10.2022 г. за отдел 396 г., тоест дървата са добити при спазване на Наредба № 8 за сечта в горите. Редът за транспортиране е спазен.

За лицето А. Н. А. не е издавано разрешително за добив на дърва и превозен билет.

Общо дървата по цитираните горе превозни билети, издадени за лицето В. Б. и съобразно четири позволителни са : 4,5 пр. куб. м. сурови дърва; 3 куб. м. вършина и 1 пр. куб. м. дърва – суха маса.

Установява са също, че намерените дърва са от вида бял бор и са общо количество 5,95 пр. куб. м., със стойност на самите дърва към датата 12.01.2023 г. – 257,04 лв.

Вещото лице заключава, че ако действително в двора на къщата се влиза от ул. „П.“ и „Л.“, то те са законни, изпратена са на един и същи адрес. В съдебно заседание вещото лице Б. допълва, че не е извършвал оглед на дървата на живо, а се е запознал с тях само от снимки. Видял е марки на 1/3 от тях и е приел документите за редовни. Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на доказателствената съвкупност по делото

Тази фактическа обстановка контролираната съдебна инстанция приела за установена на база съвкупния анализ на събраните писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, преценявайки същите поотделно и в тяхната съвкупност.

Неоснователни са доводите за необоснованост на фактическите изводи на първостепенния съд.

Районният съд обосновано кредитирал обясненията на подсъдимия А., тъй като същите не противоречат на останалите доказателства по делото. Всички свидетели са единодушни, че в двора на имота се влиза от двата входа , от улица „Л.“ и о т ул. „П.“.

Свидетелите Ч., Б. и Ю. потвърждават, че действително върху пет дървета имало зелени контролна горска марка, макар че не могли да ги разчетат. Не описали маркираните дървета в протоколите, тъй като ги видели по-късно. Вещото лице категорично заявява, че е видял поне върху една трета от дървата били поставени контролни горски марки.

Районният съд правилно констатирал, че различията в показанията на свидетелите Ч., Б., Ю. и З., от една страна, и обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б. и Б., от друга, се свеждали единствено до това кой е собственикът и кой съхранява дървата.

Правилно съдът приел, че става въпрос не за факт, който свидетелите са възприели, а за разсъждения /щом са в двора му, значи са негови/ на свидетелите. При тази ситуация районният съд правилно приел, че следва да формира свой извод за това, а оттам и за авторството на деянието.

Обосновано, на базата на анализ на доказателствата по делото, контролираната съдебна инстанция приела, че процесната дървесина се съхранява в общ двор, който се полза от подсъдимия, брат му и свидетелите Б. От показанията на св. Б. и ., както и от приетите по делото превозни билети и заключението на вещото лице е установено, че дървата, бял бор – сухи и сурови, са добити от трети лица – Б., при това законно. Същите са имали контролни горски марки и превозни билети. Макар последните да се издават за дейност, следваща изпълнителното деяние, наличието на билетите, които не могат да бъдат издадени за 3 незаконно добити дърва, водят до извод съда, че същите имат законен произход.

Обвинението е повдигнато за съхранение на ул. „Л.” № на незаконно добити дърва, който адрес е този на чичото на подсъдимия и за който са издадени превозните билети.

В съответствие с доказателствата по делото районният съд е приел за недоказано авторството на деянието. Липсват доказателства за съпричастност на подсъдимия А. към съхранението на дървата. Обвинението е било основано върху предположението на свидетеля Б., на който подсъдимият казал по телефона и казал, че ще представи документи.

На базата на това свидетелят направил заключението, че щом подсъдимият ще представи доказателства за дървата, значи са негови.

Друго предположение за авторството направил свидетелят З. Последният видял А. десетина дни преди инкримирината дата да управлява в района на Г. една от колите, намиращи се в двора на проверения имот. Оттам свидетелят преценил, че щом дървата били в колите, то същите били на подсъдимия.

Неоснователни са доводите в протеста, че районният съд бил дал вяра на обясненията на подсъдимия, че той пренесъл дървата в колите, защото му пречели. Такива обяснения подсъдимият не е давал. Свидетелят А. Б. установява, че той поставил дървата в автомобилите. Това се потвърждава и от показанията на неговата съпруга.

Неоснователен е и друг довод в протеста – че съдът не бил дал вяра на показанията на свид. З., че видял подсъдимия да излиза от горския фонд с един от автомобилите, които били в двора на имота, и да се насочва към дома си. Напротив, съдът не казва в мотивите си, че не кредитира с доверие показанията на този свидетел в цитираната им част. Съдът е отказал да основе изводите си за фактите по делото на предположението на свидетеля, че от щом видял посоченото обстоятелство, то дървата, намерени в общия имот, били държани от подсъдимия.

По приложението на закона.

При установената и описана по-горе фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че подсъдимият А. А. не е осъществил от обективна и субективна страна нито един от престъпнит е състави, за които му е повдигнато обвинение – тези по чл. 235, ал. 2 във връзка с ал. 1 и по чл. 345, ал. 1 от НК, като е оправдал подсъдимия и по двете обвинения.

Осъдителна присъда може да бъде постановена единствено, ако обвинението бъде доказано по изискуемия от чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин.

Доколкото анализът на събраната в пълнота доказателствена съвкупност не установява по безспорен начин, че подсъдимият е извършил вменените му деяния, същият в съответствие с разпоредбата на ч. 304 от НПК правилно е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за престъпления по чл. 235, ал. 2 във връзка с ал. 1 и по чл. 345, ал. 1 от НК.

В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 24 от 02.07.2024 г., постановена по НОХД № 319/23 г. на РС – Велинград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________