Решение № 198 от 23.09.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Ловеч, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20234300100625 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Сдружение туристическо дружество „Стратеш“ против Община Ловеч, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, относно поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради с идентификатори ***, ***, ***,

*** и ***, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът извежда правния си интерес от предявяване на иска, излагайки следните твърдения: че е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.

Ловеч, Община Ловеч, в местност „Баш бунар“, съставляващ по КККР на града, одобрена със заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - София имот с идентификатор № ***, целият с площ от 5202 м2, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: спортно игрище, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 323000 при съседи имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, заедно със следните построени в имота сгради: сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 157 м2, брой етажи: 2, предназначение: сграда за битови услуги; сграда с идентификатор № *** със застроена площ 20 м2, брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 59 м2, брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда, както и сграда с идентификатор № *** със застроена площ 4 м2, брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда; и сграда с идентификатор № *** със застроена площ 98 м2, брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда; че собствеността е придобита 1 въз основа на давностно владение, манифестирано в периода от началото на двадесети век до 1963 г. чрез благоустрояване на земята, застрояването й с бюфет (наречен впоследствие Ресторант „Юзината“), басейн, съблекални и други сгради и съоръжения, вкл. чрез ползване на построеното и отдаването му под наем; че след одържавяването му през 1963 г. (актуване на бюфета като държавен имот) имотът се ползвал от съответното държавно предприятие (ГТП „Здрава храна“- Ловеч и „Обществено хранене“ – Ловеч) до началото на 1990 г., след което сдружението-ищец продължило да владее имота, ползвайки го като собственик; че собствеността върху имота е придобита от ищеца въз основа на реституция – въз основа на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ; че по отношение на същия имот Община Ловеч се счита за собственик, съставяйки акт за общинска собственост № 51906/14.05.2003 г. относно земята, а впоследствие и акт за частна общинска собственост № 53210/01.07.2011 г. за терена, за съответните идеални части от собствеността върху ресторанта, както и за всички останали сгради, намиращи се в поземления имот.

В писмения отговор е направено оспорване на твърденията на ищеца, като се поддържа, че Община Ловеч е собственик на имота и сградите в него по силата на акт за общинска собственост № 51906/14.05.2003 г. и акт за частна общинска собственост № 53210/01.07.2011 г.

Ищецът взема участие в откритото съдебно заседание чрез процесуалния представител по пълномощия адв. С. С., която поддържа иска, в хода на устните състезания излага подробни съображения за неговата допустимост и основателност, моли за уважаването му чрез отричане на правото на собственост на ответника върху поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради с идентификатори ***,

***,

***,

*** и

***, както из а присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите си за допустимост и основателност на иска.

Ответникът взема участие в съдебно заседание чрез юрисконсулт М. Н., която оспорва иска, излага съображения (вкл. в представени писмени бележки) за неговата недопустимости неоснователност, моли за неговото отхвърляне, за присъждане на разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и това се установява от приетите по делото заверени преписи на документи (удостоверение на БТС, копие от регистър на туристически, ловни, женски, културни и гр. дружества, т. III, съдебни решения, удостоверения и лицензия на Министерството на физическото възпитание и спорта – л. 166-171 от делото), че ищецът е юридическо лице с нестопанска цел, със статут на национална спортна организация, с предметна област „социален туризъм“, приемник на 2

Туристическо дружество „Стратеш“, учредено 1923 г., което е сред туристическите дружества, учредители Българския туристически съюз.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява следната история на поземлен имот с идентификатор ***: за първи път същият е намерил графично отразяване (с граници двата канала на водната електрическа централа и река Осъм) като „летни бани“ с постройки около тях в неодобрен план от 1942 г. (л. 403 от делото), в който план обаче няма означаване на имота с планоснимачен номер и с посочване на неговия собственик в разписен лист; в следващия кадастрален и регулационен план на гр. Ловеч от 1956 г. (л. 402 от делото) имотът също е намерил графично отразяване (с граници двата канала на водната електрическа централа и река Осъм) с нанасяне на басейн, масивна постройка (МП) и навеси, като и в този план няма означаване на имота с планоснимачен номер и с посочване на неговия собственик в разписен лист; в едромащабната топографска карта (ЕТК), изработена по карти от 1957 г. до 1962 г. (л. 405 от делото), имотът отново е намерил графично отразяване (с граници двата канала на водната електрическа централа и река Осъм), с нанесени контури на басейна и сградите около него, като и в тази ЕТК няма означен имот с планоснимачен номер, нито собственост по разписен лист; в кадастрален и регулационен план на парк „Христо Кърпачев“ в гр. Ловеч от 1971 г. (л. 366 от гр.д. № 474/2016 г. на ЛОС) имотът е намерил графично отразяване (с граници двата канала на водната електрическа централа и река Осъм), като в него също са нанесени басейн, масивна сграда (МС) и навеси, без означаване на имота с планоснимачен номер и записване на неговия собственик в разписен лист; имотът се идентифицира за първи път с кадастрален номер в картата на възстановената собственост (л. 60 от делото е скица от КВС), където е нанесен като имот № 000323, с площ от 5.202 дка, с начин на трайно ползване „Спортен терен“ в земеделска територия, с отразяване на сгради, плувен басейн, навеси и др., като за негов собственик е записана на Община Ловеч (на основание АОС № 51906/14.05.2003 г.), а за сграда 01 е отразено че същата е в режим на съсобственост между Община Ловеч и ТД „Стратеш“; по кадастралната карта (л. 37 от делото - скица от КККР) имотът е привнесен с идентичните данни относно конфигурация, площ (5202 кв.м), начин на трайно ползване („Спортно игрище в земеделска територия), но с нов идентификатор (***), като за негов собственик отново е записана Община Ловеч (на основание АОС № 51906/14.05.2003 г.), а на сграда 01 - че е в режим на съсобственост между Община Ловеч и ТД „Стратеш“ (на основание АОС № 119/11.07.2011 г.); със заповед № 516/24.10.2013 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за парк „Баш бунар“, в който за процесния имот са отредени урегулирани поземлени имоти (УПИ) с номера II, III, IV и V, в кв. 256. Отчитайки историята на имота и съобразявайки графичните данни в комбинираните скици към заключението (съчетаващи тези по кадастралната карта с предходните планове и карти), съдът приема, че към 1942 г. освен басейна, в имота (площта, заключена между двата канала на ВЕЦ и река Осъм) е имало изградени три постройки с 3 подчертана линейна конфигурация, от които само едната попада частично в сграда 1 по КК (защрихованото петно по плана от 1942 г. е проект на бъдещо застрояване), че към 1956-57 г. е била построена още една сграда (преустроеният в ресторант бюфет), попадаща изцяло в сграда 1 по КК, че към 1971 г. е била изпълнена и сграда (долепена до сграда 1 по КК), в която изцяло попада сграда 4 по КК. Съдът приема, че сгради с идентификатори 3, 5 и 6 КК са изпълнени след 1971 г., тъй като за тях липса на графично отразяване в плановете до тази календарна година и с оглед наличието на такова едва в КВС. По делото липсват строителни книжа, удостоверяващи по-конкретно времето, през което всяка от сградите в имота е била построена, като единствените такива документи (виза за проектиране, одобрени проекти, разрешение за строеж и за ползване), са за пристрояване и надстрояване на съществуващ ресторант Юзината (сграда 1 по КК), изпълнено в периода от 1998 г. до 1999 г. От заключението се установява, че всичките сгради с идентификатори 1, 3, 4, 5 и 6 по КК са налични на терена, че освен тях реално съществува и басейнът, който не е нанесен в КК, защото съставлява обект на специализираната карта. Поземлен имот с идентификатор *** попада в земеделска територия според КВС и КК. Същият е бил земеделска земя и не е включван в границите на населеното място със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, като едва с разработения през 2003 г. ПУП (по инициатива на община Ловеч) територията става урбанизирана, която промяна не е заявявана за отразяване в КК. От вещото лице не се идентифицират данни относно основанията, въз основа на които се е допускало първоначалното застрояване на имота с басейн (бани) и бюфет, както и за издавани строителни книжа за извършването му.

В приетото по делото заверено копие от стр. 2 на вестник „Народен глас“, бр. 25, 15.07.1933 г. е поместена публикация, според която от същия ден Туристическо дружество „Стратеш“ открива в града (гр. Ловеч) летни бани, като за целта край електрическата централа е построен „угоден басейн“, заедно в всичките му приспособления за целта: инсталирани са пясъчен плаж, бараки за събличане, душове, бюфет и други удобства. Отношението на Туристическо дружество „Стратеш“ към басейна и сградите, свързани с неговото ползване (къпалнята), се установява и от приетите заверени копия и преписи от протоколи на общите събрания на дружеството, според които: дружеството определя съответните такси за ползване на баните в басейна (решение по т. 5.1 от протокол № 1/05.07.1935 г.); даване мандат и право на строителната комисия да изразходва сумата, нужни за пълно довършване на басейните (къпалните) на Баш-бунар – 6 780 лв. (решение по т. 3.2 от протокол № 2/14.05.1936 г.); поименно назначаване на комисия, която да изработи поемните условия за отдаване под наем за пет години на бюфета при басейните, чрез търг (решение по т. 3 от протокол № 5/26.03.1936 г.); отдаване под наем на дружествените къпални басейни и бюфета към тях за срок от три години (решение по т. 1 от протокол № 7/15.04.1939 г.); отдаване под наем на дружествените къпални басейни и бюфета към тях – да се експлоатират от 4 дружеството (решение по т. 1 от протокол № 8/20.05.1939 г.); отчитане на приходи от басейните (решения по т. 3 от протокол № 3/15.05.1942 г. и по т. 2 от протокол № 3/20.04.1943 г.; отчитане на приход от басейна и бюфета, с критично изказване за недостатъчна ефективност на ползването им (протокол от 04.06.1939 г.). С договор от 05.06.1958 г. Туристическо дружество „Стратеш“ отдава под наем на физкултурно дружество „Христо Кърпачев“ плувния басейн на Баш-бунар“ с всичките му принадлежности, съблекални, душове и др. за плувния сезон на 1958 г.

Функционирането на басейна, съблекалните и ресторанта към него до края на 50-те години на миналия (двадесети) век, се потвърждава от показанията на свидетелите М.И. (81 г.), Б.П. (83 г.) и И. И. (84 г.), които казват, че като деца са се къпали в него и че същият се ползвал срещу заплащане. Свидетелите дават сравнително точно описание на басейна, неговите принадлежности (кула за скокове) и начина на пълнене с вода (от водната централа), включително и на съществуващите около него съблекални, душове и бюфет (в който се предлагали дребни неща, лакомства), две тоалетни и кладенец. Съдът не дава вяра на показанията в частта им, в която същите споменават за ползване на имота (на басейна и бюфета, преустроен към 195657 г. в ресторант) от дружеството след 1960 г., доколкото никой от свидетелите не посочва каквато и да било форма на стопанисване и управление, вкл. събиране на граждански плодове или служене (ползване от членовете или персонала на сдружението) от тогава до началото на 1992 г. Напротив, от съставения АДС № 273/02.07.1960 г. е видно, че ресторантът е 100 % държавен и че е предоставен за ползване на ГТП „Здрава храна“, което свидетелства, че след тази година ползването му от туристическото дружество е било преустановено. В този смисъл са и показанията на свидетелите, според които допреди началото на деветдесетте години на миналия век, ресторантът се ползвал от съответните стопански организации (Здрава храна и Обществено хранене), че в началото на 1992 г. ресторантът бил върнат на туристическото дружество, което от тогава започнало да го поддържа, да го отдава под наем и да го преустройва и подобрява чрез наемателите.