Решение № 3750 от 09.12.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1698

Гр. Перник, 09.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03395/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Делта

Кредит“ АДСИЦ срещу Х.В.В. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 936,59 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит от 24.06.2004 г., сключен с „Българска пощенка банка“ АД, от която 901,30 лв. непогасена главница и 35,29 лв. договорна лихва, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е сключено Споразумение от 27.03.2014 г. за признаване и разсрочване на задължението и сумата от 285,94 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 07.03.2015 г. до 12.03.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 01659/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 13.03.2018 г.

Ищецът твърди, че на

24.06.2004 г. между ответницата Х.В., в качеството ѝ на кредитополучател и „Юробанк България“ АД /тогава „Българска пощенска банка“ АД /, в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит – кредитна карта BG EUROLINE. Поради допуснато просрочие от страна на ответницата в плащането на вноски по кредита, остатъкът от последния станал предсрочно изискуем. Посочва се, че на 15.11.2007 г. кредиторът прехвърлил /цедирал/ на ищцото дружество „Делта Кредит“ АДСИЦ вземането си срещу В.. Поддържа се, че на 27.03.2014 г. между нея и новия кредитор е сключено споразумение, с което същата признава съществуването на непогасено задължение във връзка с договора за кредит и се задължава да го погаси с една вноска в размер на сумата от 468,30 лв., платима до 27.04.2014 г.

Между страните е уговорено, че при точно изпълнение от ответницата, оставащата ½ част от общото задължение ще бъде опростена от ищеца. Посочва се, че В. не платила уговорената вноска, поради което считано от следващия ден – 28.04.2014 г. цялото задължение станало изискуемо. Изяснява се, че същото възлиза на сумата от 1 222,53 лв., от които 936,59 лв. – главница и договорна лихва и 285,94 лв. – лихва за забава за периода от 07.03.2015 г. до 12.03.2018 г. Поддържа се, че ответницата не е платила никаква част от сумата. Ищецът намира за дължима и претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 12.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Х.В. не е подала писмен отговор. Във възражението си по чл. 414 ГПК, депозирано в хода на ч. гр. дело № 01659/2018 г. по описа на Районен съд – Перник същата е изложила твърдения, че не е подписвала споразумение по договора за банков кредит. Въвежда довод и за недължимост на сумите поради погасяването им по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът намира, че е еналице основание за частично прекратяване на делото, предвид следните съображения:

С определението от

08.10.2018 г., след констатирана при служебно извършената проверка, нередовност на исковата молба, съдът е дал указания на ищеца да посочи дали вземането в размер на сумата от 936,59 лв. представлява неизпълнена главница по договора за кредитна карта или непогасени вноски, включващи главница като чиста стойност на кредита и договорни лихви, съответно такси, в който случай да посочи каква част – като конкретна сума представлява главница и каква част – като конкретна сума представлява договорна лихва и/или такси, като посочи и техните периоди – начален и краен момент, за който са дължими.

Във връзка с дадените му указания с писмена молба от 14.01.2019 г. „Делта Кредит“ АДСИЦ уточнява, че сумата от 936,59 лв. представлява вземане, произтичащо от неплатени суми по договора за кредитна карта, цедирано на ищеца и включващо сумата от 901,30 лв. – главница и сумата от 35,29 лв. договорна лихва – без посочен период.

Съдът, съобразявайки твърденията на ищеца относно характера на вземанията, предмет на установителните му претенции и начинът, по който вземането в размер на сумата от 936,59 лв. е заявено от него в т. 9 от процесното заявление и съответно удостоверено в издадената заповед за изпълние по чл. 410 ГПК, а именно като главница, счита, че е налице основание за връщане на исковата молба по отношение на претенцията за притезанието, представляващо договорна лихва и за прекратяване на производството по делото в тази част.

Двете вземания в общ размер от 936,59 лв. – главница и договорна лихва представляват различни по характера си притезания, независимо, че по твърдения на ищеца произтичат от един юридически факт. Касае се за субективни права с различно съдържание и предпоставки за възникването им. Доколкото вземането за договорна лихва не е заявено в заповедното производство и не е удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, то съдът намира, че предявяването му едва в настоящото исково производство, образувано на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, се явява процесуално недопустимо. Тук е мястото да се отбележи, че в случая не се касае за изменение на заявеното основание на вземането – чрез добавяне на ново такова, а за предявяване на ново вземане, различно от удостовереното в процесната заповед по чл. 410 ГПК, което в случая е недопустимо.

С оглед частичното прекратяване на делото по отношение на сумата от 35,29 лв., представляваща договорна лихва /останала неусточнена от ищеца по период/, частично – за посочената стойност следва да бъде обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1659/2018 г. по описа на съда, за което компетентен е именно съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

Производството по делото следва да продължи за разглеждане на установителната претенция за сумата от 901,30 лв., представляваща непогасена главница по договора и за сумата от 285,94 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 07.03.2015 г. до 12.03.2018 г., които претенции са процесуални допустими, предвид депозираното от ответницата в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК с проведено оспорване на вземанията и предявяването на установителни искове за сумите в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение между третото за процеса лице и ответницата, породено от договор за кредит – кредитна карта с твърдяното съдържание; изпълнение на задълженията на заемодателя по него; цедиране на вземанията на ищеца и уведомяването на ответницата за извършената цесия, сключването на споразумение и уговорения в същото падеж за плащане на сумите по договора за кредит. В тежест на ищеца е да установи вземанията си и по размер, изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното обезщетение за процесния период. С оглед направеното от ответницата възражение за погасяване на сумите по давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спиране, респ. прекъсване на давността по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед конкретните оспорвания, направени от ответницата във връзражанието по чл. 414 ГПК и при анализ на събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че между Х.В., в качеството ѝ на кредитополучател и третото за процеса лице „Юробанк България“ АД /тогава „Българска пощенска банка“ АД /, в качеството му на кредитор, на 24.06.2004 г. е сключен договор за кредит – кредитна карта BG EUROLINE, както и, че остатъкът от вземанията за главница и договорна лихва по същия в общ размер от 936,59 лв. са прехвърлени от кредитора на ищцото дружество „Делта Кредит“ АДСИЦ на 15.11.2007 г. с договор за цесия.

Тези обстоятелства са останали неоспорени от ответницата, а и следват от приетите по делото писмени доказателства, както и от експертното заключение.

В извлечение от сметка, открита на името на ответницата Х.В. /с вписано нейното ЕГН/, като кредитополучател по договор за кредитна карта от 24.06.2004 г., издадено от „Българска пощенска банка“ АД е удостоверено, че към 15.11.2007 г. задълженията по този договор възлизат на сумата от 936,59 лв., от които 901,30 лв. главница и 35,29 лв. договорна лихва. В депозирано по делото писмо от 23.07.2019 г., във връзка с изискана информация, „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД / уточнява, че след проверка в информационната система на търговската банка и ресорните ѝ звена се установява, че ответницата Х.В. е кредитополучател на банката по договор за кредитна карта „Euroline“с кредитен лимит от 1 000 лв. и срок на издължаване 01.03.2009 г. – видно от данните, съдържащи се в приложена справка – експозиция относно кредитната карта. Изяснява се, че към дата 26.03.2005 г. началното салдо по сметката е в размер на 936,59 лв., като кредитната карта е продадена на „Алфа Кредит“ АДСИЦ през 2007 г., което обуславя невъзможността за представяне на самия договор за кредит.

Сключването на последния, възникването на облигационно правоотношение между кредитора „Българска пощенска банка“ АД и кредитополучателя Х.В., както и прехвърлянето на вземанията по договора за кредитна карта в полза на ищцовото дружество са факти, следващи и от приетото по делото Споразумение от 27.03.2014 г. със страни „Делта Кредит“ АДСИЦ /с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ/, като кредитор и Х.В., като длъжник. При запознаване със съдържанието му се установява, че страните са констатирали придобиването от страна на кредитора на вземания срещу длъжника, призтичащи от договор за кредитна карта „BG Euroline“ от 24.06.2004 г., сключен с „Българска пощенска банка“ АД, по силата на договор за продажла на вземания от 15.11.2017 г. Установява се от клаузата на т. 2 от споразумението, че остатъкът от задължението по договора възлиза на сумата от 936,59 лв. Страните са уговорили редукция на дължимата от ответницата сума с 50 % или до 468,30 лв. при условие, че В. заплати същата изцяло до 27.04.2014 г., при което претенциите на кредитора ще бъдат изцяло удовлетворени. От клаузата на т. 6 от споразумението следва, че при неизпълнение на това условие от страна на длъжника, редукцията отпада и вземането става изискуемо в пълния му размер, след приспадане на направени плащания.

Съдът приема, че с включването на процесните клаузи в споразумението и подписването му от ответницата Х.В. същата извънсъдебно е признала съществуването на задължения към първоначалния кредитор, прехвърлянето им в полза на ищцовото дружество, както и техния размер, което признание се ползва с висока доказателствена стойност в процеса съгласно чл. 175 ГПК, в случая подкрепено от останалите доказателства.