Решение № 680 от 14.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х. при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Х. Касационно гражданско дело № 20248002100183 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. И. К., чрез адвокат Е. Б., срещу въззивното решение №172/02.10.2023г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д.№365/2022г. в частта, с която след частична отмяна на решението на Окръжен съд – Русе е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ иск за заплащане на сумата над присъдените 30 000лв. до претендираните 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2021г. до окончателното плащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3097/19.06.2024г. по въпроса относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по приложението им (решение №50114/07.02.2024г. по т.д.№1917/2022г. на ВКС, II т.о.; решение №50140/04.12.2023г. по т.д.№ 1873/2022г. на ВКС, I т.о.; решение №50111/01.11.2023г. по т.д.

1

№1893/2022г. на ВКС I т.о.), според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с противоправното поведение. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: степента на увреждането, представляващо телесна повреда; болезнеността на същото; периода на възстановяване, броя и вида на проведените по време на същото интервенции; настъпило ли е пълно възстановяване или то продължава във времето; възрастта на пострадалия и останали ли са трайни увреждания и техния вид, каква е прогнозата за по-нататъшното му състояние; настъпила ли е промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие на уврежданията, нейния вид и продължителност; начина, по който инцидента, уврежданията и проведеното лечение се е отразило на пострадалия с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, и изобщо – цялостното отражение на уврежданията върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация. При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат стандартът на живот в страната към периода на увреждането, ориентир за който са и нивата на застрахователните лимити към посочения момент, както и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Г. И. К. поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяването му съдът е определил обезщетение, което не съответства на претъпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не са съобразени: броя и тежестта на травматичните увреждания; продължителността на възстановителния период; състоянието на пострадалото лице към настоящия момент и отражението на уврежданията на здравословното му състояние; отражението на анемията и лошото зарастване на травмите върху живота на пострадалата и нейната социална адаптация.

Въззивният съд не е обсъдил доказателствата в цялост и не е съобразил съдебната практика по сходни дела. По същество претендира отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на иска в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

2

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Русе, отхвърлил предявения от Г. И. К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск за заплащане на сумата над 30 000лв. до претендираните 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.02.2021г. до окончателното плащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е установен факта на настъпило на 08.01.2021г. ПТП, по вина Д. С. Г., водач на лек автомобил „Хонда ХР-В“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. И. К. от [населено място], изразяваща се в импресионно счупване външния тибиален кондил, довело до трайно затруднение в движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието е осъществено на пешеходна пътека. Приел, че извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца са установени със споразумение по НОХД № 1268/ 2021 г. по описа на РС – Русе. Направил извод, че произшествието е в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания, а към момента на настъпването му управляваният от виновния водач лек автомобил бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“.

Съдът посочил, че основният спорен по делото въпрос е за размера на следващото се на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При определянето му, кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза, от което приел за установено, че вследствие на произшествието ищцата претърпяла импресионно счупване на външния тибиален кондил на дясна подбедрица; кръвонасядания на: дясна и лява мишница; десния лакът; на лява подбедрица; на дясно бедро; на дясно коляно. Вещото лице установило рентгенови данни за артрозни изменения на дясна коленна става, които било възможно да са във връзка с установеното счупване.

Ищцата провела седемдневно болнично лечение, по време на което била извършена репозиция на счупването под местна анестезия, имобилизация с ортеза и медикаментозно лечение, след което била изписана. При липса на усложнения, при счупвания като процесните, възстановителния процес продължавал около 4-6 месеца, след което било вероятно да остане дефицит в движенията на дясна коленна става за дълъг период от време, дори за цял живот. Вещото лице установило още наличие на лека деформация на дясна коленна става, което водело до лек дефицит на движенията. Според него не се очаквало възстановяване деформацията на ставата и било вероятно установения дефицит в движенията на ищцата да перистира за постоянно; рентгенологично установената гонартроза не търпяла обратно развитие. Отбелязал, че според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, артрозните изменения на дясна коленна става представляват 3 дегенеративни промени в коленната става и може да са свързани с процесното ПТП, но може и да не са, като не може да се каже категорично дали травмата е засилила артрозните изменения или пък е довела до такива.

С оглед на изложеното, въззивният съд приел, че по делото не е доказано безспорно, че артрозните изменения в дясната коленна става се намират в пряка причинна връзка с произшествиетои полученото от ищцата счупване. Приел още, че липсва причинна връзка между инцидента и установената при хоспитализацията на ищцата Витамин В12 – недоимъчна анемия. Съдът отчел обстоятелството, че ищцата не се е възстановила напълно от получената травма, като е налице лек дефицит на движенията , който е възможно да перистира за постоянно, с оглед нейната възраст. Съобразил и обстоятелствата, при които настъпило увреждането – ищцата била ударена от лекия автомобил, пресичайки улицата на пешеходна пътека; битовите неудобства, свързани с възстановяването от травмата: необходимостта от помощ в ежедневните дейности; психологическия шок от преживяното, довел до страх да излиза на улицата без придружител, което наложило (според показанията на сина ) да бъде закарана да живее на село, където можела да се движи из двора на къщата. Съдът посочил, че при определяне на обезщетението е отчел и обществено – икономическата обстановка в страната към момента на ПТП (08.01.2021г.), намираща отражение в лимитите на отговорност.

Предвид установените обективни обстоятелства (характера на увреждането, наложило едноседмичен престой в болницата, при който на ищцата била проведена репозиция на счупването под местна анестезия, имобилизация с ортеза и медикаментозно лечение; основният възстановителен период, продължил около 4-6 месеца; възрастта на ищцата и наличието на лек дефицит в движенията , с възможност да перистира), въззивният съд направил извод, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата 30 000 лева. Намерил за основателна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 11.02.2021 г., до окончателното изплащане на главницата.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, което е постановено от международно компетентен съд.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е изложил мотиви как установените по делото факти (получените травматични увреждания; периода на възстановяване; установените Витамин – В12 недоимъчна анемия, деформация на дясната коленна става и лек функционален дефицит в движенията на същата, който не се очаква да бъде преодолян и е вероятно да пресистира за постоянно; промяната в начина на живот на пострадалата и отражението на произшествието на нейната психика) се отразяват върху размера на определеното парично обезщетение.

Основателно е касационното оплакване, че въпреки формалното отчитане на релевантните за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, отнесени към съответните критерии, 4 съдът не е преценил тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищцата, в причинност с деликта, което е довело до необоснованост на въззивното решение. Съдът не е оценил в пълнота обстоятелствата, че полученото увреждане, макар да не е застрашило живота на пострадалата, ще съпътства ищцата в бъдеще, предвид установената деформация на ставата, която не се очаква да се възстанови, а дефицита в движението може да пресестира в постоянен; продължителните болки и страдания по време на възстановяването, остатъчната болка, затрудненията при ходене и появилите се болки в другата става; отражението на счупването на анемията, която пострадалата е имала, както и на артрозните изменения на ставите