Определение № 3054 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3054 гр. София, 09.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002102156 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. М., действаща чрез адвокат С. М., срещу въззивно решение № 14 от 05.01.2026 г., постановено по в. гр. д.

№ 1566/2025 г. по описа на Апелативен съд – София.

С постановения съдебен акт въззивният съд е отменил решение № 3 от 02.01.2025 г., постановено по гр. д. № 4064/2024 г. по описа на СГС в осъдителната му част, в която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 5 000 лв. до 12 500 лв., като вместо това в така отменената част е отхвърлил предявения от Е. Г. М. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над 5 000 лв. до сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 08.04.2019 г. присъда № 7 от 24.02.2017 г. постановена по НОХД № 357/2016 г. по описа на ОС – Хасково, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2019 г. до датата на окончателното плащане, като неоснователен.

Въззивният съд е потвърдил решение № 3 от 02.01.2025 г., постановено по гр. д. № 4064/2024 г. по описа на СГС в останалата обжалваната част – в частта, в която е присъдена сумата от 5 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. Г. М. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение до пълния му предявен размер 1 от 65 000 лева.

С касационната жалба въззивното решение се обжалва в частите му, в които предявеният иск с правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 5 000 лева като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения, че обезщетението за неимуществени вреди е силно занижено; че въззивният съд, възприемайки мотивите на наказателния съд в оправдателния съдебен акт е нарушил правилото на чл. 300 от ГПК; че от мотивите на въззивния акт не се установява конкретната причина за отхвърляне на присъденото от първата инстанция обезщетение и определянето му в по-нисък размер.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, като основание за допускане на въззивното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, поставяйки следните конкретни въпроси:

1. Допустимо ли е гражданският съд да приеме, че дадено лице е осъществило състав на престъпление без да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който това лице да е било признато за виновно именно за подобна престъпна деятелност?

– по този въпрос се сочи като основание за допускане на касационен контрол чл. 280 ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като постановено в противоречие на Решение № 2 от 21.01.1999 г. на КС на РБългария по конст. дело № 33/1998 г., в което решение е посочено, че презумпцията за невиновност е основен принцип на правовата държава.

2. В случай, в който едно лице е признато за невиновно по повдигнато обвинение, допустимо ли е гражданският съд да приеме, че съобразно фактите лицето е виновно за друго по вид престъпление?

Сочи като основание за допускане на решението на касационно обжалване разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 180 от 05.01.2017 г. по т. д. № 3155/2015 г. на II т. о.

3. Допустимо ли е установяване на факти и обстоятелства в гражданския процес въз основа на доказателства, които са събирани в наказателното производство?

Според касатора този въпрос обуславя допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи решение № 15/16.06.2015 г. по т. д. № 2662/2015 г. на II т. о.

4. Заобикаля ли се императивната норма на чл. 300 ГПК, след като за да редуцира присъденото обезщетение, съдът е изложил мотиви, които са в разрез с диспозитива на влязлата в сила присъда/решение на ВКС по конкретното наказателно дело?

Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и сочи решение № 17 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на I т. о. и решение № 85 от 03.08.2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на II т. о.

По така депозираната касационна жалба не е постъпил отговор от страна на Прокуратурата на Република България.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на 2

ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото и цената на иска - чл. 280, ал.

3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел, че ищцата Е. Г. М. е била привлечена като обвиняема с постановление от 25.01.2016 г. по досъдебно производство № 25/2009 г. на НСлС по пр. пр.№ 1054/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура - Х., като са й повдигнати обвинения за две престъпления - по чл. 304б, ал. 1 и по чл. 209, ал. 1 НК; че на 25.05.2016 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 357/2016 г. по описа на ОС – Хасково; че с присъда № 7 от 24.02.2017 г. съдът е признал Е. М. за невиновна по повдигнатите обвинения; по прокурорски протест било образувано ВНОХД № 199/2017 г. по описа на Апелативен съд – П.; че с присъда № 6 от 24.04.2018 г. Апелативен съд - П. е отменил изцяло оправдателната присъда като ищцата била призната за виновна и по двете повдигнати обвинения; че присъдата била обжалвана и по образуваното КНОХД № 1009/2018 г. на ВКС било постановено решение № 211 от 08.04.2019 г., влязло в сила на 08.04.2019 г., с което въззивната присъда била отменена в частта, в която ищцата била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК, а в останалата й осъдителна част присъдата е оставена в сила като изпълнението на наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата е сила.

Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели, близки на ищцата - Ш. /адвокат/ и П. /бивш прокурор/, които е кредитирал и от които е приел за установено, че ищцата имала изключителни много клиенти; че когато на ищцата са й повдигнали обвинение, това я сломило; с времето това все повече й се отразявало; колеги адвокати започнали да странят от нея, защото започнали да излизат публикации в медиите с нейна снимка, в които се обсъждали повдигнатите обвинения; когато имали събирания на адвокатската колегия в [населено място] или в [населено място] други колеги адвокати категорично отказвали да пътуват с ищцата; присъдата се отразила и на работата й, защото клиентите започнали да я избягват и тя драстично намаляла; ищцата започнала да се държи поразлично, станала сприхава, правила забележки и споделяла, че нервите й не могат да издържат заради обвиненията и присъдата на апелативния съд; обвинението се отразило негативно и върху личния й живот; имала и доста проблеми със сина си; не знаела как ще продължи да изпълнява професията 3 си и да издържа семейството си, прекратила дългогодишната си връзка с колега; здравословното й състояние се влошило, започнала много често да ходи в [населено място] в онкологичната клиника на процедури; освободила офиса си в [населено място], защото клиентите й намалели; след като осъдителната присъда на ВКС влязла в сила, останала без работа; след влизане в сила на присъдата я отстранили от адвокатската колегия.

Въззивният съд е приел, че е доказан фактът на реално настъпил отлив от клиентелата на адв. М. именно в резултат на повдигнатото обвинение за търговия с влияние, което безспорно е станало известно в рамките на малко населено място, каквото е [населено място], като случаят бил широко огласен в медиите.

От приложената по делото медицинска документация, касаеща хронично заболяване на ищцата хронична миелопролиферативна неоплазия с характерна генетична мутация JAK 2, с преобладаване на тромбоцитозата, САС е намерил, че това заболяване датира преди повдигане на процесното обвинение и не се намира в пряка връзка с него, поради което е приел за недоказано твърдението за влошено здравословно физическо състояние, намиращо се в причинно-следствена връзка с обвинението.

При така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка същият е достигнал до извода, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че е налице повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищцата на 25.01.2016 г., приключило на 08.04.2019 г., като наказателното производство, протекло в период от 3 години и 3 месеца, е в рамките на разумната продължителност; че считано от 25.01.2016 г. на Е. М. е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 10 000 лв.“, отменена на 24.02.2017 г.; от действията на прокуратурата на ищцата са причинени неимуществени вреди нарушена обществена репутация като адвокат и изцяло променен начин на живот - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

На следващо място въззивният съд е отразил в решението си много подробно мотивите на състав на ВКС по повод оправдаването на ищцата за повдигнатото обвинение по чл. 304б, ал. 1 НК.

Въззивният съд е приел, че трудно могат да бъдат разграничени негативните последици от двете повдигнати спрямо ищцата обвинения, като в значителна степен те се дължат на осъждането на ищцата, тъй като е логично негативното отношение на околните да е породено основно от цялото производство, вкл. това за което е призната за виновна.

САС е приел, че когато двете наказателни производства се застъпват по време, или това, което е завършило с установяване на извършване на престъпление предхожда по време наказателното производство по обвинение, което е признато за незаконно, защото всяко едно от тях може да причини отрицателни последици (неимуществени вреди) от едно и също естество, неблагоприятните последиците за ищеца по иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ от 4 наказателното производство по друго престъпление, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, не обуславят вредите от незаконно обвинение и затова не подлежат на обезщетяване и следва да бъдат разграничени от последиците, предизвикани от незаконно обвинение, които подлежат на обезщетяване.

В случая, според въззивния съд, безспорно престъплението по чл. 209 НК /измама/ е по-тежко наказуемо от това по чл. 304б ал. 1 НК /търговия с влияние/, за което ищцата е оправдана. Съдът е цитирал мотивите на наказателния съд, че поведението на подсъдимата по повод повдигнатото обвинение по чл. 304б, ал. 1 НК би могло може да се прецени като деятелност, субсумираща се под престъпния състав на измама по чл. 209, ал. 1 НК, но че такава преквалификация е невъзможна, тъй като престъплението по чл. 209, ал. 1 НК е по-тежко наказуемо от това по чл. 304б, ал. 1 НК, както и че прилагането на правилната правна оценка на поведението на подсъдимата като измама не може да бъде сторено от касационния съд по изложените съображения, като не са налице основания за връщане на делото на въззивния съд с указания за правилното приложение на закона, доколкото същият не може да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление извън хипотезата на чл. 336, ал. 1, т. 1 НК.